Той самият обаче намираше всичко това за леко забавно. Явно Сакичи вече е разбрал всичко.
— Не, няма нищо. Другите задължения ме разсеяха и пропуснах да посетя стаите на трите княгини.
— Така ли? Е, нищо.
И Хидейоши бързо смени темата с друга.
— Докато пътувахте, какви слухове чухте покрай река Йодо и в Киото?
Винаги задаваше подобни въпроси, когато е пратил човек на някое по-отдалечено място.
— Навсякъде всички говореха само за война и нищо друго.
Като поразпита Сакичи по-подробно за настроенията в Киото и Осака, Хидейоши разбра, че според хората битката за властта нямало всъщност да се води между него и Нобуо, а между него и Иеясу. След смъртта на Нобунага мнозина сметнаха, че Хидейоши най-сетне ще въдвори мир, но сега страната отново бе разделена на две враждуващи половини и сърцата на японците се изпълваха с тревога при мисълта за големия сблъсък, който сигурно нямаше да остави никоя област незасегната.
Сакичи се оттегли и на негово място се появиха двама от военачалниците на Нива Нагахиде — Канамори Кинго и Хачия Йоритака. Хидейоши полагаше големи усилия да привлече Нива на своя страна, тъй като знаеше, че никак няма да е добре, ако го тласне в лагера на противниците. Освен че щеше да значи загуба на военна сила, такава постъпка на Нива щеше и да убеди хората, че правото е на страната на Нобуо и Иеясу. Между служителите на Нобунага този човек бе стоял по-долу само от Кацуие и се ползваше с голямо уважение като извънредно откровен и достоен мъж.
Сигурно бе, че Иеясу и Нобуо също опитват всички средства, за да накарат Нива да се присъедини към тях. Може би завладян в крайна сметка от въодушевлението на Хидейоши, Нива обаче прати Канамори и Хачия при него като първо подкрепление от север. Хидейоши се поуспокои, но още не беше напълно уверен в изхода.
Преди да мръкне, на три пъти пристигаха вестоносци с новини за положението в Исе. Хидейоши прочете писмата и лично разпита хората, нареди им да предадат устни отговори и докато ядеше вечерята си, издиктува и писма в отговор на получените.
В ъгъла на стаята имаше поставен голям сгъваем параван. На двете му крила със златна боя беше изрисувана карта на Япония. Хидейоши погледна натам и попита:
— Нищо ли още няма от Ечидзен? А какво стана с пратеника, когото пратих при Уесуги?
Докато служителите започнаха да се оправдават с голямото разстояние, господарят им пресметна нещо на пръсти. Беше пратил вестоносци при Кисо и Сатаке. Опитваше се да разпъне мрежата от свои съюзи надлъж и нашир през страната, която сега виждаше изрисувана на картата. Нравът на Хидейоши беше такъв, че той смяташе войната само за последно средство. За него от само себе си се разбираше, че изкуството на преговорите също е битка. Това изкуство обаче не се упражнява заради самото себе си, нито пък се корени във военна слабост. При Хидейоши съюзите се сключваха само след като тилът му е достатъчно подсигурен с оръжие и отрядите му са достатъчно силни. С Иеясу обаче до съюз така и не се стигна. Никой не знаеше за това, но дълго преди да се е стигнало до настоящото положение, Хидейоши прати в Хамамацу вестоносец със следното послание:
Ако си спомните за миналогодишната ми молба към Императора да Ви удостои с по-висок сан, ще разберете моите топли чувства към Вас. Има ли въобще причина да вдигаме оръжие един срещу друг? Цялата страна добре знае, че господарят Нобуо е надарен с посредствен ум. Колкото и да развявате знамето на дълга и да се опитвате да поддържате остатъците от рода Ода, никой няма да намери усилията Ви достойни за възхищение. В крайна сметка няма и да има полза и от сблъсъка между двама ни. Вие сте умен мъж. Успеем ли да се спогодим, ще прибавя към Вашите владения областите Овари и Мино.
Бъдещето на такива предложения зависи обаче от другата страна, а отговорът, който Хидейоши получи, бе определено отрицателен. Дори и след като прекъсна отношенията си с Нобуо, той въпреки това продължи да праща писма с още по-благоприятни условия, като се опитваше да убеди Иеясу. Посланиците обаче само си навличаха гнева на господаря и се връщаха съвсем обезсърчени.
— Господарят Иеясу отвърна, че господарят Хидейоши е този, който не го разбирал — съобщи един от тях.
Хидейоши се усмихна пресилено и отговори:
— Иеясу е този, който не разбира какво всъщност мисля.
Във всеки случай времето, прекарано от него в Сакамото, бе изцяло посветено на работа. Крепостта беше едновременно средище на войските му в Исе и южна Овари и място, от което се разклоняваше мрежата за разузнаване и преговори, покрила цялото пространство от севера до западните области. Сакамото бе много по-удобна за тайни планове от Осака. Вестоносците освен това можеха да влизат и излизат оттам, без да привличат прекалено много внимание.
На пръв поглед двете области на влияние изглеждаха ясно разграничени — на изток и североизток — Иеясу, в столицата и западно от нея — Хидейоши. Дори в Осака, седалището на Хидейоши, имаше обаче много хора, които поддържаха Токугава. Не можеше да се каже, че и при двора няма такива, които чакат сгромолясването на Хидейоши.
Даже в самурайските родове се случваше бащите и майките да са на служба при областните управители на Осака и Киото, а синовете — във войската на пълководците на изтока. Братя се оказваха разделени между двете враждуващи страни. Така кървавата разпра не пощади и отделните семейства.
Хидейоши познаваше горчивите изпитания, които носи със себе си войната. Сраженията бушуваха още от времето, докато растеше в старата къща на майка си в Накамура. През всичките години на неговите странствания положението остана същото. С появата на Нобунага за известно време страданията на народа станаха дори още по-тежки, но управлението му донесе на обикновените хора и много радост и надежда. Всички вярваха, че Нобунага ще сложи началото на траен мир в страната. Той обаче бе погубен, преди да е довършил и наполовина делото си.
Хидейоши се беше зарекъл да продължи онова, което смъртта на Нобунага прекъсна. Усилията му, плод на толкова дни без отдих и безсънни нощи, го доведоха на една крачка от целта. Сега предстоеше да направи именно тази последна стъпка. Можеше да се каже, че все едно е изкачил деветстотин от хилядата разкрача по пътя си. Последните сто обаче бяха най-трудните. По начало му бе ясно, че ще дойде време, когато ще срещне последната пречка преди целта — Иеясу — и ще се наложи или да го отстрани, или направо да го погуби. Когато мигът настъпи обаче, Хидейоши откри, че трудностите надминават очакванията му.
През време на десетте дни, които той прекара в Сакамото, Иеясу на свой ред доведе войската си чак до Кийосу. Ясно беше, че намерението му е да разбуни Исе, Ига и Кюшу подобно на гнездо на оси и после да настъпи на запад, да влезе в Киото и с един удар, като буреносен вятър, да обсади Осака.
Но и Иеясу не смяташе, че напредъкът му ще бъде лесен. Също като Хидейоши, той очакваше по пътя към Осака да бъде въвлечен в решаващото голямо сражение. Къде обаче ще се състои то? Единственото място, което осигуряваше достатъчно простор за този двубой на изтока и запада, беше широката равнина на Ноби, покрай брега на река Кисо.
По-дейната от двете страни щеше да си спечели преимущество, като първа построи укрепления по високите места. Докато Иеясу вече се бе погрижил за това и добре се беше подготвил, за Хидейоши можеше да се каже, че се окопити малко късно. Дори на вечерта на тринадесетия ден от месеца той още не се бе помръднал от Сакамото.
Тази привидна бавност обаче не беше, както изглеждаше на пръв поглед, следствие от невнимание. Хидейоши знаеше, че Иеясу не може да бъде сравняван нито с Мицухиде, нито с Кацуие. Забавянето му беше нужно, за да завърши приготовленията си. Чакаше да спечели на своя страна Нива Нагахиде, чакаше да се увери, че Мори в западните области няма да предприемат нищо против него, чакаше да се справи с опасните остатъци от монасите-воини на Шикоку и Кюшу, чакаше, най-сетне, за да преодолее съпротивата на пълководците в близките Мино и Овари.
Потокът от вестоносци нямаше край и Хидейоши ги приемаше дори по време на хранене. Тъкмо бе свършил с обяда и оставяше клечките за ядене, когато пристигна ново съобщение. Протегна ръка, за да вземе кутията с писмото.
Беше нещо, което отдавна чакаше — отговор от Бито Джинемон, пратен по-рано като втори пратеник в
