Албена (Драма в три действия)

Може и уроки да е — не знам — детето не го бива и туйто. (Куцар пъшка.) Ти какво имаш?

КУЦАР (мълчи, не го и поглежда)

ГУНЧО МИТИН. Сиромах ли си, никой не те бръсне. Да беше друг, досега щеше да си смели, щеше и да забрави. Думам на Нягула — бе, Нягуле, колко зърно имам аз? — една шепа… (Куцар пъшка.) Бе ти да не си болен? Очите ти червени.

КУЦАР (хваща си главата с две ръце). Боли ме… стяга ме нещо тук… обръч ме стяга, железен обръч ме стяга… боли…

ГУНЧО МИТИН. Настинал си. Стопли си малко вино с черен пипер. Ще те затопли. Та, казвам на Нягула — детето ми болно бе, Нягуле, смели ми, та да се прибера. Не може, кай, всеки на своя ред… Ама, казвам, Иванчо ми дава реда си… Не може, кай… (Куцар охка.) Слушай, направи каквото ти казах, стопли вино, черно вино, тури черен пипер, или пък лютиви чушки и го изпий. Ще те затопли.

КУЦАР (като подкрепя главата си с ръка.) Тук ме боли… стяга ме… железен обръч ме стяга, стяга…

ГУНЧО МИТИН. Ще ти мине.

Мълчат известно време и двамата.

КУЦАР (става, като че говори на себе си). Тъй е… Той ме прибра на работа… даде ми хляб… Негов хляб съм ял досега, право е… тъй е… Ама пък да земе да ми направи туй… (гневно) да ме срами! Аз него… ще го убия!

ГУНЧО МИТИН (става), Кого бе, Куцаре? Що има?

КУЦАР. Нищо няма. Главата ме боли.

ГУНЧО МИТИН. Ще ти мине, гледай си работата. А аз какво да правя… Сиромах човек ли си, никой не иска да те знае. Тъпчат те, подиграват се с тебе.

КУЦАР. Нож, нож, нож! (Гледа Гунча занесено, като не не го вижда.) Нож!

ГУНЧО МИТИН (след кратко мълчание). Нож! Не трябва нож. Господ ще ги накаже. Бе, бай Куцаре, да беше казал и ти една дума зарад мене.

КУЦАР. Какво да кажа?

ГУНЧО МИТИН. Да ми смели. Да кажеше на Нягула.

КУЦАР (гневно). Я ме остави! Остави ме!

ГУНЧО МИТИН (уплашен, избягва настрана). Защо бе, защо… А! какъв човек…

С тежки и бавни крачки, замислен, Куцар излиза надясно, Гунчо Мпгин учудено гледа след него. Двамата другоселци излизат от мелницата и се спират близо до чердака. Старият сяда, младият стои прав и, с ръце в джебовете, гледа към селото.

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Няма ред за нас, няма да си смелим. Хората си смляха, отидоха си, а ний още седим. Какво ще правим сега, кажи де, какво ще правим?

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Какво ще правим — ще почакаме.

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Малко ли чакахме? — три деня…

ГУНЧО МИТИН. Три деня… а аз? (Брои на пръсти.) Събота, неделя, понеделник, вторник. Четири деня. (Като показва четирите пръста на ръката си.) Четири деня! (Тръгва към мелницата.)

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Всяка коза на свой крак виси. Ний сме отдалеко.

ГУНЧО МИТИН (обръща се и пак показва четирите си пръста). Четири деня! (Влиза в мелницата.)

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ще ни свари Великден тука. Ще изядат червените яйца без нас. Няма да чуем и ний „Христос възкресе!“

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ще го чуем, ще го чуем. Има време.

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Мълчи, да не те чуй дявола. Човек предполага, а господ разполага. Нали дойдохме тук, уж за по-скоро, а на, стана три дни как чакаме. Де го Киро — на кирия. Какво спечелихме?

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ба, все спечелихме нещо.

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Какво си спечелил?

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Най-напред — колкото пъти сме отивали в кръчмата, все онзи ни черпи, Сенебирски. Пет пари не сме похарчили…

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Друго?

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (весело). Друго — барем се нагледахме на оная хубавата, дето всеки ден дохожда тук, Албена…

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (махва срещу му с чибука). Уф, да те убий господ! Ти все за туй! На бивола окото все в просото. Хм… хубавата… Чакай, ще ти дойде и на тебе на главата. Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Може да се задавиш ти, че си стар, а аз не се задавям…

Куцар, наведен, намръщен, се показва отляво, после се връща назад.

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Виж го какъв се е умислил тоз… Като че търси нещо…

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ума си търси. Не е лесно да имаш хубава жена.

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (смее се). Хубава е таз Албена…

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Остави сега туй, работа ни чака.

НЯГУЛ (от вратата на мелницата). Хайде! Ваш ред е!

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Наш ред ли?

НЯГУЛ. Ваш ред е. Хайде, давайте чувалите. По-скоро, че не чакам.

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (на младия). Да вървим… Да снемаме чувалите. (Спуща се да излезе, но веднага се връща) Да има някой да ни помогне… Куцар… де е Куцар… (На Нягула.) Да повикаме ли Куцара?

НЯГУЛ. Той тука ли е? Я го повикай!

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (излиза малко напред, занича надясно и вика). Куцаре! Ела насам, Куцаре!

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (усмихнат). Много замислен Куцар. И все в земята гледа…

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Я мълчи! Току плещиш…

Куцар дохожда и, като вижда Нягула, спира се и навъсено гледа в земята.

НЯГУЛ (на Куцара). Я да вземеш да внесеш чувалите на тез хора. Снеми ги и ги внес във воденицата. Хайде, какво стоиш…

КУЦАР (мълчи и гледа в земята).

НЯГУЛ. После ще идеш за конете. Снеми сега чувалите.

КУЦАР (сърдито). Ъ-хъ, ще ги снема… няма да ги снема.

НЯГУЛ (изненадан). Защо?

КУЦАР. Затуй!

НЯГУЛ. А! Ти луд ли си? Да снемаш чувалите, че като взема едно дърво. Какво си се нацупил такъв?!