Върви! Снемай чувалите, че после ще идеш за конете.
КУЦАР. (разсърден повече). Няма да ида за конете… няма да ида, не…
НЯГУЛ. Защо?
КУЦАР. Ей тъй е, няма да ида. Ти искаш аз да ида в къра, а ти… Няма да ида!
НЯГУЛ. А какво ще правиш?
КУЦАР. Тук ще седя. В къра не отивам.
НЯГУЛ (кипва). Снемай чувалите! Върви! (Тласка го с все сила.)
Куцар най-напред полита, после изревава и се спуща върху Нягула, като пипа по пояса си за нож. Старият другоселец се мъчи да го спре.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Чакай… Куцаре, недей… Слушай, Куцаре, Куцаре…
КУЦАР (на Нягула). Ще те убия! Ти мене да ме срамиш… Честта ми да срамиш… Аз тебе… ще те убия!
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Куцаре, слушай, Куцаре. Чакай бе, човече…
НЯГУЛ (спокойно). Остави го, остави го. (На Куцара.) Не те е срам! Да дигаш ръка на мене! Защото те прибрах, защото ти дадох хляб…
КУЦАР (обърква се и пуща ръце.)
НЯГУЛ. Да взема сега едно дърво, че ще видиш. Какво Искаш, какво ти е влязло в главата? Я остави този дявол, дето те надува, че си гледай работата. Снеми чувалите, ти казвам. После ще идеш за конете.
КУЦАР (отново кипва). В къра не отивам… В къра няма да отида…
НЯГУЛ (гневно). Махай се тогаз. Върви си! Не те ща тука, върви си! Още сега си върви.
КУЦАР. Ще си ида… какво пък, само ти ли си… Ще си ида… (Тръгва си, но като направя няколко крачки, обръща се.) Аз ще си ида, ама мисли си! Аз ще те науча тебе. Аз щях тука да ти строша главата, ама не рачих. Не рачих — тука съм ти работил, хляба ти съм ял тука… не ща тук… Ама отсега нататък… мисли си! Аз тебе ли?… ще ме познаеш ти мене… ще видиш… (Отива си.)
Завеса
Стая-хает в къщата на Куцара. Камина с ниска поличка околовръст, с тъкано було и с по една фирида отстрана. На огъня, за качено на веригата — черно бакърче. Вдясно от камината нисък одър, постлан с възчерни черги и с възглавници покрай стените. Вляво, на стената, цървен лъжичник, но него долап, а в ъгъла, наредени на голяма камара — постелки; до тях — шарен брашовски сандък. По стените — полици със сахани и паници. На лявата стена нве малки прозорчета с бели пердета, дръпнати на две страни. До прозорците — врата, която водя навън. Друга врата на срещната стена — за собата и за друга по-далечна стая. Албена седи до огъня и шие нещо. От време на време подига глава, поглежда към собата и се ослушва.
САВКА (отвън). Албено! (Отваря вратата, наднича най-напред и влиза.) Албено, тука ли си?
АЛБЕНА. Тука съм, Савке. Ела де.
САВКА. Какво направи ти ма, Албено, два дни не си се видяла. Боже, рекох, какво стана таз жена? Рекох да дойда да те видя. Що правиш? Как е Куцар?
АЛБЕНА. Болен е.
САВКА. Що му е?
АЛБЕНА. Настинал, лежи. Лошо му е.
САВКА. Е, няма нищо де, ще му мине. Загрижих се за тебе. Гледам, гледам да излезеш, да дойдеш — няма те. Чакай, рекох, да отида аз.
АЛБЕНА. Че седни де. Що стоиш права?
САВКА. Не, бързам… аз само тъй. (Гледа Албена.) Каква си се умислила, Албено… хич не се засмиваш. Като кога тъй… Не ти прилича тъй, не ти прилича да не се смееш…
АЛБЕНА (усмихва се).
САВКА. Ха тъй, засмей се, засмей се! (Смее се.)
АЛБЕНА (смее се). Каква си, Савке… За какво искаш да се смея…
САВКА. За какво… За каквото сме се смели други път, не знаеш ли? Като не те видях вчера и днес, не можах да изтърпя. Ще отида, рекох, да я видя.
АЛБЕНА. Не мога да изляза, като е Куцар тъй…
САВКА. Ще мине то. Сега аз да си отида, че пак ще дойда. Да направя ли нещо за Куцара, че да му го донеса, я чорбица, я нещо друго?… (Тръгва си.)
АЛБЕНА. Че постой, Савке. Що бързаш.
САВКА. Свекърва ми, чумата да я тръшне… само гледа какво правя, де ходя…И все мене кара за всичко, ръцете ми са се откъснали. Зла жена, проклета жена… (Весело.) Ама аз пак ще дойда…(Излиза, Албена я изпраща, след това се врьщи и сяда на предишното си място.)
Откъм собата се чува кашлицата на Куцара. Албена се привежда повече над работата си. Влиза Куцар, посърнал, навъсен, отива до прозореца, поглежда навън, после дохожда и сяда на одъра.
КУЦАР. Що шиеш?…
АЛБЕНА. А, нищо… Рекох да ти позакърпя една риза.
КУЦАР. Не се ший днес. Грехота е… Ти зата грях не знаеш…
АЛБЕНА. Куцаре, що приказваш тъй…
КУЦАР. Мълчи! (Заглежда се в земята и мисли.) Ще ида при дяда попа…Ще ида при кръстника, ще събера комшиите. Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците…и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец… (Гневно.) Нека видят каква си ти! Нека видят какво правиш с Нягула. Нека видят… цяло село да знае, всички да знаят…
АЛБЕНА. Направи го. Ако искаш да станеш за смях.
КУЦАР. Мълчи!
АЛБЕНА. Защо слушаш хората, лъжат те…
КУЦАР. Мълчи! (Става и отива до прозореца.) Ще ме пъди пък от воденицата… мене ще пъди. Чунким хубаво направил, а ще ме пъди. (Гневно, като гледа Албена.) Аз него още там щях да го пребия, щях да му смажа главата, ама рекох хайде… там съм му работил, там съм му ял хляба, там да го не правя… Ама отсега натъй! Ще го убия!… Ще го убия, каквото и да стане… (Като направя няколко крачки.) Кой беше тук?
АЛБЕНА. Савка беше.
КУЦАР. Да не си излязла навън, да не си пристъпила през прага навън, че ще те пребия. (Разхожда се.) Нягул! Хайдутин! Краде брашно, не знам ли аз, знам къде го крие, знам как го
