— В такъв случай, Джо, наричай ме Сара… щом изоставаме.
— Спогодихме се.
Криволичещият път до Сънсет Булевард им отне около петнадесет минути; а след още тридесет паркираха пред един малък, но уютен ресторант за морски ястия на Оушън Авеню в Санта Моника. Залата на втория етаж беше със свещи, а прозорците й бяха обърнати към океана с панорамен изглед към малки лодки, които се надпреварваха с тъмнината, устремени към местата си в близкото пристанище за яхти или към Марина Дел Рей по-надолу на юг. Келнерът им препоръча предястия към печения омар и с одобрението на Флин поръчката бе направена.
Първо поднесоха коктейл от скариди. Сара опита своя и го оцени като превъзходен, преди да пристъпи към професионалните въпроси.
— Докладите, които ми даде, са вкъщи — рече тя. — Ще ти ги върна като ме оставиш на връщане.
— Добре.
— Това, което мога да кажа по този случай, са само предположения. Ако искаш, можеш да ги наречеш и професионални догадки.
— Разбирам.
— С тази уговорка трябва да ти кажа, че имаш голям проблем. Това не е изненада за теб, нали.
— Как не — четирима убити не са шега — отвърна Флин.
— Както и подозираше, субектът ти изглежда е уникален. Като вземем предвид избора на оръжие, възрастта на мъжете и случайния им подбор, обезобразяването им след смъртта — ако това би те успокоило, Джо, бих казала, че си изправен пред безпрецедентен случай.
— Страхотно. И какво е бързото му решение?
— Никакво. Трудно е да съставим портрета на твоя убиец само въз основа на наличните откъслечни улики, но съм склонна да приема, че вашият екип в Куантико има право с версията за сексуално отмъщение. Подобна жестокост почти винаги се дължи на някаква детска или юношеска травма, а изборът на жертви измежду хора от бялата раса на средна възраст още повече потвърждава хипотезата за преживени някога унижения у дома. Моята професионална догадка би била, че тя убива татко си или чичо си Боб, все едно кой, като израз на отмъщение за позора, който е понесла като малка.
— Защо не ликвидира виновника?
— Джо, ти си запознат с така нареченото прехвърляне на агресията, нали? Вероятността си остава, нещата не се променят. Хенри Лукас уби майка си на двадесетгодишна възраст, но това не спаси останалите му жертви десет години по-късно. Първоначалният прелъстител може и да е недосегаем — дори починал — или може така да блокира чувствата на твоя субект, че той да не е в състояние да действа срещу него, ако се опита.
— При мъжете е нормално да очакваме агресивно насилие в миналото, което с времето води до убийство. Повечето от случайните убийци имат регистрирани арести с обвинения от нападение и дребен грабеж до изнасилване и палеж. Мислиш ли, че една жена би се вписала в тази схема?
Сара помисли малко, сви вежди и поклати отрицателно глава:
— Малко вероятно е. Подложените на сексуално насилие момичета — най-вече кръвосмешение — се научават да крият това от ранна възраст. Вината, която чувстват може да изглежда глупава, но е налице. Някои подивяват, разбира се, или побягват от къщи, но повечето общо взето, се стараят да компенсират срама си с безукорно поведение на малки дами в обществото. Жертвите на кръвосмешение често са отличнички в училище, участват в спортни състезания или дискусии, в най-различни дейности. Организираните религиозни занимания са друг често срещан начин за прикриване. Обикновено обръщат внимание главно на групови дейности и много малко на срещи или общуване по двойки. В тълпата съществува сигурност.
— Може ли да се каже, че тя е вероятна кандидатка за лечение?
— Всеки случай е различен, Джо. В крайна сметка, някои от жертвите търсят помощ, но повечето са по-склонни да продължат да се крият. Опитват се, ако могат, сами да се убедят, че никога нищо не се е случвало.
— Дано имат късмет.
— Те се нуждаят по-скоро от преглеждане, отколкото от късмет — каза тя. — В такива случаи потискането е все едно да лекуваш рак с лейкопласт. По пътя ги очакват потенциални сривове, може би самоубийство.
— Или убийство?
— Или убийство.
Флин забеляза, че Сара беше красива дори когато сбърчваше вежди.
— Както ти отбеляза, типичните жени-убийци обикновено нападат своите приятели или роднини — най- вече деца, съпрузи, любовници. Ако направим бърз преглед на регистрираните, става ясно, че повечето от тях са преживели сексуално насилие в детството си, като случаите на кръвосмешение са три пъти повече от другите. Разнообразието на избраните жертви сочи, че твоята клиентка не е омъжена или сгодена. Бих се изненадала, ако тя изобщо се среща с някой мъж. Ако ходи на работа, много вероятно е, че изпълнява задълженията си добре и избягва контакти с колегите си извън работно време. Маскировката при лова не само обърква потенциалните свидетели, но осигурява защита срещу спомените, които я карат да убива.
— Наясно ли е тя с това, което става, когато свали маската?
— Може би, но за да знам със сигурност, трябва да направя задълбочено проучване.
— Ще видя какво може да се направи — каза Флин с мрачна гримаса.
— Няма да е лесно, Джо. Искам да кажа — жената очевидно не е тъпа. Почти съм сигурна, че има университетско образование и е достатъчно хладнокръвна, за да улучи безпогрешно четири пъти.
— На нас са ни известни само четири.
— Ако се открият и други случаи, няма да е трудно да ги разпознаем. Тя е принудена да кастрира жертвите си — като по този начин си отмъщава за някогашните оскърбления и премахва някаква предстояща заплаха и използва отрязаните полови органи като някаква тапа за възпиране на евентуални осъдителни забележки. Другите издевателства са допълнително хрумване, посмъртни обиди. Много ще се изненадам, ако наруши схемата, която сама си е създала.
— Времето на убийствата не дава указания за някакъв график — отбеляза Флин.
— Не е задължително. Напрежението нараства до момента, когато трябва да се освободи от него. Може да има и външни фактори, които по някакъв начин периодически усилват и отслабват напрегнатостта й.
— Разбирам.
— Боя се, че не ти бях много полезна — каза тя и се усмихна напрегнато.
— Човек никога не знае — отвърна Флин, обмисляйки нещо, което му бе хрумнало. — Мислиш ли, че може да има нещо специално, което я кара да се задейства?
— Не бих могла да кажа, без да съм прегледала пациента. Теоретично всичко би могло да изиграе тази роля — стара песен по радиото, определена миризма на афтършейв, какво ли не. А освен това, може и въобще да няма специален стимул. Събужда се някоя сутрин отвратена от живота си и знае, че е време да действа.
— Тогава няма начин да бъде манипулирана.
— Няма безопасен начин — отвърна Сара. — Знам един-два случая, когато убийците са действали в отговор на преки призиви, но това е рядкост. Боя се, че тази жена няма да се предаде на полицията или да се компрометира въз основа на нещо написано във вестниците. Възможно е и да успееш да я подтикнеш към действие, но на твое място не бих желала да поемам такава отговорност.
— Едно на нула.
— Бих желала да имам отговора, който ти трябва, но такъв наистина няма. По мое мнение тя ще продължи да действа според собствените си хрумвания докато я хванеш, или докато тя самата не стане на ясно със себе си.
— Възможно ли е това?
— Защо не? Литературата е пълна със случаи, когато убиецът погубва няколко жертви и после се оттегля. Полицията смята, че е умрял или може би вкаран в затвора за друго престъпление, но никой не знае със сигурност. Ако насилието пречиства, кой би се наел да отрича, че то и лекува, по някакъв странен начин? Едно малтретирано дете израства с чувство на ужас към майка си или баща си. Като порасне, то
