— Никакви ангажименти — рече тя.
— Никакви ангажименти — отвърна той.
— Обещаваш ли?
— Обещавам — каза той.
— Хайде.
Тя се плъзна от канапето и го поведе към стаята, ръка за ръка. Стаята беше тъмна, но Сара намери реостата и нагласи светлината на лампата на тавана със степен на мъглив здрач. След това тя застана пред Флин, обърна му гръб, за да му даде възможност да свали ципа й Звукът на пластмасата беше чувствен, а мекият плат се отвори и разкри бледа плът.
Тя вдигна ръце да му помогне да я съблече, Флин хвана подгъва и задърпа роклята нагоре, докато освободи ръцете й и я захвърли настрани. Тя беше без сутиен, облите й гърди изпълниха ръцете му, когато я прегърна и леко захапа рамото й Сара изстена и той чувстваше как зърната на гърдите й се втвърдяват, докато ги галеше с пръстите си, за да ги възбуди.
Преди ръката му да се пъхне в чорапогащника й, тя го спря и се обърна с лице към него в изкуствения здрач.
— Сега е твой ред.
Той не се възпротиви, когато тя издърпа ризата му, разкопча копчетата и го съблече. Миг по-късно и панталоните му бяха свалени около глезените, а Сара, коленичила на земята, му се ухили като закачи с пръстите си ластика на шортите му.
— Изглеждат много неудобни.
— Права си.
Тя се бавеше безкрай, прекарвайки ластика надолу по бедрата и по колената му, като се правеше, че не забелязва ерекцията пред лицето й Забави се още с обувките му, развързвайки връзките на всяка от тях подред, после помогна на Джоузеф да ги събуе и изрита панталоните и шортите си настрани, а меката й коса няколко пъти докосна твърдия му член.
— Откога ви е така подуто това, мистър Флин?
— Отскоро, то се увеличава и спада.
— Ще се опитам да ви помогна.
— Вие сте лекарка.
Кадифените й пръсти се движеха нагоре-надолу по члена му като пълзящи пеперудки, после езикът й започна да докосва меката плът под жлезите му. Флин прехапа устни, без да може да предотврати накланянето на ханша си напред в отговор на действията й. Миг по-късно и топлата й уста се затвори като юмрук.
— Божичко.
Тя си играеше леко, идваше навътре и навън, а пръстите й се свиваха точно за да спрат кулминацията. Когато тя отдръпна устата си, той трепереше, а горната част на тялото му бе изпотена.
— Какво ще кажеш за това?
— Все още е подуто.
Тя се замисли и рече:
— Мисля, че ще трябва да опитаме друга техника. Тя се изправи и го поведе към двойното легло, седна на него и се сви назад, като повдигна ханша си, за да може той да свали черните й бикини и чорапогащи, Флин се почувства сякаш сваля кожата й — примитивно усещане, което едновременно го възбуди и отблъсна.
Той почувства започването на вибрациите на нейното изпразване, разпръскващи се като кръгове в езеро. Тя затаи дъх и се втвърди, полусъпротивляваща се, желаеща това да продължи, преди суровото чувство да я обладае и отнесе нанякъде.
Флин вдигна очи да я погледа, пленен от изпъкналите й гърди, от почти болезненото изражение на лицето й. Тя изскимтя, устните й откриха съвършени зъби в някаква гримаса, а ханшът й се вдигна към лицето му.
— Не е честно — прошепна тя, когато възвърна гласа си.
— Не знаех, че трябва да спазваме правилата.
— Исках те в мен, когато… ти знаеш.
— Още не сме свършили.
— Така ли?
— Още не.
Още едно движение на езика на Джоузеф накара Сара да се задъха и разтрепери.
— Сега. Не ме карай да чакам.
— Не си донесох…
— Не се тревожи.
Джоузеф я остави да го води, проникна в Сара с дълго, плавно движение, което я накара да се задъха и да забие нокти в гърба му. Дългите й крака се увиха около кръста му, глезените й се сключиха зад него и го държаха като затворник, когато той започна да се движи напред-назад, докато връзката почти се наруши. Сара се беше вкопчила в него като давеща се жена за спасителен пояс. Навън и вътре той чувстваше огъня, който кипеше в нея, заплашвайки да обгори плътта й.
Флин се учуди на силата на второто й изпразване. В един миг тя се движеше заедно с него, съответно на тласъците му, а в следващия се изпъна, извика, с мускули здраво сграбчили Джоузеф. Това беше достатъчно като подтик и той се изля в нея, със затворени очи и ослепен от многоцветните звезди, припламващи в черепа му.
Мина доста време, преди неохотно да се разделят. Сара се търколи да погледне часовника на нощната масичка, Флин прокара върха на пръстите си по гръбнака й, през единия хълбок… но се спря, когато видя мрежа от белези върху задните й части.
— Сара?
— Мммм?
— Какво е това? — пръстите му проследиха гравираните шарки, за да покаже какво има предвид.
— Всички имаме белези, Джо — рече тя, поколеба се за момент и го попита. — Сега мислиш ли, че съм грозна?
Той се наведе да целуне старите белези, където нещо остро и жестоко беше нарязало плътта й, а лявата му ръка отново се плъзна обратно да обхване мъхнатото място, където се съединяваха бедрата й.
— Не си грозна — увери я той. — Красива си.
— Знаеш ли, това не съм аз. — Тя се измести, като позволи на Джоузеф да стигне целта си. — Аз не върша импулсивни неща.
— Изключенията доказват правилото — каза той и почувства, че тя се оживи. — Още?
— Да, моля те.
13
В събота непредвидени обстоятелства забавят Стръвницата. Това я дразни малко, но тя не чувства нужда да бърза. Хотелските барове са отворени до късно през уикенда, а очакването само засилва нейната решимост.
Тази вечер тя има среща с Търсения мъж, макар че проклетият шопар още не знае това. Техните съдби са взаимно преплетени, а неговата е вече предрешена.
Най-напред взема душ, за да се пречисти. Не се скъпи, когато насапунисва гърдите и между краката. Понякога се търка, докато плътта й се разрани, но още усеща татковия си допир.
Нужна е пречистващата сила на кръвта на някой шопар, за да измие онова петно.
Пръсва си парфюм зад ушите, между пищните си гърди, лека струя върху мекото възвишение на стомаха, точно над космите на венериния й хълм. Шопарите никога не стигат до там, но тя знае всичко за тяхното обоняние, за начина, по който си избират момичета, които желаят това, умилквайки се и възползвайки се от преимуществото си, докато момичетата са все още объркани относно това, какво точно
