искат.
Шопарите не проявяват никаква милост и Стръвницата следва техния пример.
Къдрава, пепеляворуса перука за тази вечер. Тя я сваля от пластмасовата глава и я отнася с благоговение към тоалетната масичка. Сяда на стола с плюшени възглавници. Слабините й са все още раздразнени от обработката преди малко. Ще бъде различно, когато поеме в себе си мъжката работа на избрания шопар, изцеждайки го преди да е умрял.
Въпреки късния час, тя отделя време за грима си, стремейки се към съвършенство. В случая въпросът не опира толкова до старанието да се маскира, колкото да изфабрикува една личност, която отговаря на нуждите й. Тя не се страхува, че може да бъде разпозната от приятели, докато е на лов, тъй като няма никакви приятели. Перуките и смяната на дрехите би трябвало да са достатъчни за непознати хора, които във всички случаи едва ли биха губили време, за да я запомнят.
Нанасянето на грима е съобразено с плячката. Тя се нуждае от лице, което ще съблазни избраната жертва, ще го окуражава да направи първата стъпка в един предварително замислен предбрачен танц.
Последната стъпка ще бъде нейна.
Избира си дантелен, почти прозрачен сутиен и подходящи бикини към него. Стръвницата купува екзотичното си бельо по пощата, от каталози, като по този начин избягва контакта с нечистоплътни търговци, които съществуват от това да учат жените как доставят удоволствие на мъжете. Сякаш мръсният шопар заслужава лично стриптийз-шоу всяка вечер, когато се прибере вкъщи с мисълта за бурен секс и с дъх на алкохол в устата.
Такива жени заслужават презрение и тя би ги убивала, ако имаше време за това, но все още има твърде много шопари, които чакат ножа. Облеклото й за вечерта е прилепнала по тялото рокля от трико с цип отпред по цялата дължина. Направила избора си, тя се напъхва в нея и вдига ципа до място, което обещава пищна гледка. Роклята достатъчно подчертава изящните й крака и тя се задоволява с обувки с ниски токове, за удобство.
По някаква прищявка тя променя обичайния си план и подкарва на юг, стига до булевард Олимпик и оттам се отправя на запад, за да се влее в скоростната магистрала за Харбър. Завива към Пико, на юг от Кънвеншън сентър и пристига в един огромен денонощен гараж на улица Фигероа. Дежурният служител е някакъв млад чужденец, седнал удобно в будката си зад разгърнатия брой на списание „Пентхаус“. Той изобщо не поглежда повторно към колата й.
Мястото, където отива, е съвсем наблизо, на пет преки северно оттук и на нея й е приятно да се разходи край магазините с осветени витрини и пръснатите тук-там таверни, чиято музика се разнася до улицата. Улицата е широка и многолюдна, но Стръвницата познава своя град и върви с една ръка в преметнатата през рамо чанта, стиснала с тънките си пръсти дръжката на своя нож.
Елементарна форма на застраховка за живот, просто така, за всеки случай.
Лосанжелиският хотел „Хилтън“ запълва едно правоъгълно пространство между улиците „Фигероа“ и „Флауър“, опасан на север от булевард Уилшър и на юг — от Седма улица. Стръвницата чувства как младите хотелски прислужници я разсъбличат с жадни погледи, но тя не им обръща внимание, запътена през просторното фоайе към бара, който е непосредствено вдясно, след като се влезе през високите въртящи се врати. Нощният служител на рецепцията хвърля един поглед към нея и мигновено я забравя, като вижда, че тя не се приближава към него.
Тя познава „Хилтън“ от опит, от едно по-раншно минаване за ориентация. Управата на хотела не харесва млади жени, които се мъкнат в бара без придружител, но проявява достатъчно мъдрост да си затваря очите като се изключат скандалните случаи на проституция.
Това си е чист бизнес, тъй като е известно, че пристигащите за участие в конференции и бизнес-срещи си падат по местните проститутки и планират бъдещите си хотелски резервации с оглед наличието на същите.
Всъщност, тази събота в „Хилтън“ са се събрали делегатите от две конференции. Окачените пред хотела афиши информират Стръвницата, че изборът може да варира от независими киропрактори3 до отбрани членове на профсъюза на водопроводчиците. На пръв поглед изглежда, че изборът не е кой знае какъв, но Стръвницата винаги намира своя човек.
По това време на деня атмосферата в бара е благоприлична. Някакъв чернокож пианист пее стандартните за едно нощно заведение мелодии. От изпълнението му Стръвницата не може да разбере дали е дрогиран или просто е отегчен до сълзи.
Пред бара няма нито един свободен стол, но тя е оправна. Една маса край празния дансинг й свършва работа, като й предоставя възможност да прецени клиентелата и в същото време да наблюдава входа за новопристигащи посетители.
Привърженичка на сравнителния подбор в търговията, Стръвницата знае, че който бърза, бърка.
Сервитьорката е млада мексиканка в началото на двадесетте, със съвършени зъби и гарвановочерна коса. Стръвницата преценява, че на момичето сигурно му се налага да тренира два-три пъти седмично, за да поддържа тялото си в тази форма и всичко това само, за да е сигурна, че клиентите й шопари ще отпускат прилични бакшиши, с които да компенсират скритото бъркане под полата й.
Стръвницата си поръчва текила и дава щедър бакшиш на младата сервитьорка, когато тя й донася питието. Междувременно е огледала какво предлага местният пазар и е отсяла плявата, спирайки се на трима евентуални кандидати за мъченичеството на шопарите.
Първият от тях е някакъв самотен пияч, който е седнал пред бара. Сивата му коса почти се слива с цвета на костюма му от акулова кожа. Широки, обли рамене изпълват сакото му. Пръстите на ръцете му са дебели като кебапчета и покрити с белези от безбройните злополуки по време на работа.
Всички имаме белези.
Тя решава, че той е един от членовете на профсъюза на водопроводчиците и сега прочиства собствените си тръби с втора доза двойно уиски, поръчано откакто го е взела на мушката си. При дадено положение, ако той не се обърне и не я забележи в най-скоро време, Стръвницата ще бъде принудена да предприеме една необичайна стъпка.
Освен ако…
Другите двама, между които може да избира, са по-млади, ако се съди по външността им, около четиридесетте. Облечени са в елегантни костюми — единият в кафяв, а другият в тъмносин. Докато гледа към тях, седнали заедно на една маса в другия край на помещението, тя съзнава, че шансовете да отмъкне единия са нищожни, почти никакви. Независимо от порасналата й самоувереност, Стръвницата не е готова за двоен удар, при който шопарите биха имали сериозно предимство със своите мускули, маса и численост.
Жертвоприношението на едно прасе в името на каузата изисква прецизна работа, макар че тя е достатъчно уверена в себе си и смята, че отлично владее техниката. Идеята за двойно жертвоприношение сама по себе си не е невъзможна, но тя ще трябва да приведе в безсъзнание — или да убие — първо единия шопар, преди да може да продължи да обработва с ножа другия по вече възприетия от нея начин.
В такъв случай, без двойни удари. Може би след време, след като обмисли подробностите и изобрети нова техника, би си струвало някой път да опита.
Тази вечер Стръвницата иска да бъдат с шопара един на един.
Водопроводчикът допива второто си двойно и се обръща на стола си, за да огледа помещението със замъгления си поглед. Стръвницата се усмихва насреща му, но той сякаш гледа през нея, като че ли тя е от стъкло. Прекалено много се е напил, за да може да му стане, както по всичко личи, но онази му работа е най-малкото, което очаква тя, като се вземе предвид всичко останало.
При положение, че успее да го хване насаме, Стръвницата е повече от сигурна, че е в състояние да му помогне да се отърси от алкохолното еи опиянение. Един последен миг на трезвост и сладостно желание, преди тя да пролее шопарската му кръв.
— Сама ли сте тази вечер?
Мъжкият глас я стресва, но дългите репетиции помагат на Стръвницата да се окопити. По лицето й няма и следа от вълнение, когато тя се обръща и вижда усмихващия се шопар в тъмносиньо. Зад него, на масата им, приятелят му с кафявия костюм е ангажирал изцяло вниманието на сервитьорката, давайки нова поръчка.
— Моля?
