Зад гърба й, изненадвайки я, се чува настойчиво чукане по вратата.
— Хайде, бейби, размърдай се, аз тука вече изстивам.
— Не може да бъде — тя бърка в чантата си, изважда ножа. — Само още една минутка.
— Майната й на твойта минутка — тракайки с дръжката на бравата, той установява, че вратата е заключена. — Хей, какво означава това, по дяволите?
— Имам нужда за малко да бъда сама, не разбираш ли?
— Майната ти, не, не разбирам. — Тежестта на тялото му пада върху вратата и обикновената брава поддава. — Аз съм купувачът и искам да проверя за какво ще плащам.
Следва ново блъскане, евтината брава се счупва и шопарът прекрачва прага на банята. Гол, мускулест, с начален стадий на шкембе, той сякаш е облечен с костюм от къдрави косми, които го покриват от шията до коленете. Белезникавият ствол на члена му изглежда някак не на място, като присадка на мъжки член върху тялото на някакъв хибрид между шопар и човекоподобна маймуна.
Нейният смях е импулсивен, неконтролируем. Тя забелязва искрата гняв, която припламва в погледа му твърде късно, за да успее да избегне плесницата, от която главата й полита настрани и ушите й започват да звънят. Реагирайки с ножа преди да е имал възможност да я притисне назад до умивалника, тя прокарва кървава диря по рошавите му гърди.
С болезнено квичене шопарът се дръпва назад, гледайки с широко отворена уста тъмночервената струя, която се стича надолу по корема му. Той вижда ножа, не разбира какво става, алкохолът в кръвта му подклажда у него гняв, вместо здравословен страх.
— Искаш да ме ограбиш, а, кучко? Това ли е била шибаната ти игричка?
— Не съвсем.
Той не я чува, кръжейки из банята, опитвайки се да я притисне в малкото пространство между тоалетната чиния и умивалника.
— Качваш се с мене тук, събличаш ме и може би си мислиш, че аз просто ще се търкулна в леглото, докато ти ме ошушкаш, а? Тая няма да стане. — Лицето му е застинало в грозна маска, сякаш излята от камък. — Ще си получа това, за което си дошла тук така, както аз го искам, може би леко гарнирано и тогава може и да забравя да повикам дежурните от нравствената, за да те гепят за задника. Ще си прихвана обичайната такса и ще я пусна в някоя касичка за благотворителни нужди, а, какво ще кажеш?
Той се издава, че се готви за скок по стягането на мускулите на краката и раменете, които един гол борец не може да скрие. Стръвницата стои неподвижно, в последния момент прикляка и замахва напред и нагоре с ножа, преди огромният му юмрук да се стовари върху гипсовата стена.
Ножът се натъква на мигновена съпротива, тъмночервено бликва по ръцете й, по лицето й, по голите й гърди. Тя врътва ножа, за късмет и го изтегля навън.
Шопарът се тресе, олюлява се заднишком на петите си, плътно притиснал с една ръка разцъфтялата рана. Кръвта потича между пръстите му в неспирен поток и се разплисква по пода на банята.
Може би ударът не е смъртоносен, но той се е вцепенил. Стръвницата минава странишком покрай него и се отправя към спалнята, отстранявайки го от себе си. Ако не падне, шопарът ще поиска да я последва, да си отмъсти, докато има време и сила.
Сянката му изпълва вратата на банята и тръгва залитайки след нея с вдървени крака. Той оставя по пътя следи от прясна кръв по килима, която се размазва от влачещите му се крака.
— Ти ме закла, кучко!
Колко характерно за един шопар да повтаря нещо, което е очевидно.
Алкохолът и болката се съчетават с наранената гордост, за да съберат сили за още един скок. Разперил ръце, той се опитва да я докопа и да я събори под себе си на пода. Тромаво и несръчно усилие, което тя лесно избягва, замахвайки в движение с ножа отляво на гърлото, след което отстъпва назад, за да го види как пада.
Колко различно е — тъмночервеното шурва от срязаните артерии. Шопарът се гърчи заслепен от маска от кръв, устните му са се завили назад, откривайки жълтите зъби, сякаш се готви да изкрещи.
Тя трябва да го накара да замълчи. Сега вече е тигрица, която се хвърля напреко на проснатото му тяло, яхвайки косматите му, омацани с кръв гърди, изненадана от усещането за някакво подгизнало меко седло под вулвата си. Шопарът е вдигнал ръка, за да прикрие гърлото си, но тя я избягва, пробождайки лицето му с къси, резки движения.
Надигащият се крясък на шопара е удавен в пяна от кръв с мълния от неръждаема стомана.
Едната от ръцете му все още посяга към нея, вкопчвайки се в една от гърдите и. Тя я оставя да стои там и се пресяга назад да открие члена му — мек като тесто, увиснал и безполезен за нея в това състояние. Тя се чувства измамена след всички тревоги, на които се е изложила. Той ще я остави неудовлетворена.
Освен ако…
Тя повдига вкопчената му в гърдата й ръка и я извива, усещайки как сухожилията пукат и стенат. Пръстите на умиращия шопар се събират заедно, достатъчно твърди, за да проникнат в нея и Стръвницата променя положението си, приклякайки, за да поеме заместителя. Само няколко кратки докосвания са достатъчни, за да постигне това, което иска, падайки разтреперана по лице върху тялото на жертвата си.
Тръпките преминават, времето е замъглено и без значение, докато внезапно Стръвницата си припомня коя е и къде се намира. Пръстите я болят от стискането на ножа толкова силно, че кокалчетата й са побелели. Когато понечва да се изправи, схванатите й мускули протестират, лепкавата кръв прекъсва спойката между тялото й и трупа на шопара с леки, шляпащи звуци.
Тя има да върши още работа, а няма по-подходящ момент от сегашния, за да започне.
14
— Стая 1711 — каза Кротър, повеждайки Флин и Танър от асансьора покрай един униформен полицай. — Няма да повярвате на очите си. Същинска касапница е!
— Виждали сме вече нейните изпълнения — рече Флин.
— Този път е имало борба. Досега не ни е излизала с тоя номер — поясни лейтенантът. — Боят е бил бая сериозен.
Пред вратата на стая 1711 също имаше полицай. Той беше много млад и Танър си помисли, че изглежда малко унил. Черните очи на младежа бяха пълни със страх, сякаш някой му бе дал възможност да надникне за малко в земния ад.
— Името на жертвата е Роналд Мийс, четиридесет и три годишен, киропрактор от Гардън гроув. Човек ще си помисли, че е пристигнал тук заради конференцията, но според мен един дявол знае какво е търсел. Стаята е направо съсипана. Женен е. Имам чувството, че жена му го е потискала.
— Всичко е възможно — рече Танър, оглеждайки ужасяващото място на битката.
Флин видя на пода обезобразеното тяло на жертвата, проснато до изпоцапания с кръв диван.
— Този път не го е убила в леглото.
— Не имала тази възможност, както изглежда.
— Брад посочи отворената врата на банята и разбитата на части брава. — По наше мнение, всичко е започнало там. Единият от тях — вероятно жената — е бил в банята, подготвяйки се за действие, когато другият е решил да не чака повече.
— Тя е там, в банята, събличала се и се приготвя — рече Танър.
— За мен се връзва. Въпросният шашав сексуално възбуден веселяк разбива с ритник вратата и се опитва да я награби. Възможно е да е видял ножа и изобщо да не е обърнал внимание, кой знае?
— В крайна сметка е все същото — каза Флин.
— Така е. Тук го е наръгала няколко пъти — показалецът на Брад сочеше кървавата следа, размазана от боси крака. — После той е тръгнал след нея в спалнята.
— Зле пресметнат ход — направи гримаса Танър.
— Страшно си прав. От това, което се вижда тук, той я е сграбчил — може би само се е опитал да я сграбчи — и тя му е прерязала гърлото. Снехме отпечатъци от мебелите и от цоклите, повече или по-малко потвърждаващи прерязване на сънната артерия отляво. След това той е паднал. Обработила е още малко гърлото, за да го накара да замълчи и после вече е разполагала с колкото иска време.
