Танър беше застанал край опустошеното тяло.
— Изглежда, че тя си харесва работата.
— Правилно си схванал.
Гениталиите на мъртвия бяха отрязани с дълбоки, прецизни срезове, а тестикулите и пенисът бяха натъпкани в устата му, завършвайки почерка на Касапката. Над натъпканата устна кухина жестоки пробождания бяха разкъсали едната буза до самата скула и бяха пронизали лявото око на жертвата, покривайки с кръв и слуз обезобразеното лице.
По-надолу ножът беше отворил цепнатина между гръдната и срамната кост като късове от кожата бяха запретнали навън, така че да се виждат вътрешностите на мъжа. Лявата му ръка беше пъхнала нарочно в отворената рана, насила завряна между стомаха и дебелото черво. Спирайки се още веднъж на краката, Касапката бе нанесла няколко безцелни рани по дължината на всяко бедро.
— Оставила е друга бележка — каза Кротър, насочвайки вниманието им към една открита част от стената над леглото.
— Абе, гадост.
Същите главни букви блок шрифт като предишния път, които не оставяха каквото и да било съмнение, че е използвала кръвта на жертвата за писане с пръст.
— Страхотно — каза Флин, мръщейки се на надписа върху стената. — Докопат ли това журналистите, за нула време ще се откажат от „Касапката“ и ще започнат да я наричат Майка Гъска.
— Засега успяваме да държим надписите в тайна — рече Кротър. Успях да убедя личния състав, че всеки, който изнесе информация за това ще се нареди на опашката за безработни, преди да се е усетил откъде му е дошло. Засега ми вярват.
— Засега.
— Нищо друго не мога да направя, освен да ги блъфирам — сви рамене Кротър.
— Изкъпала ли се е и този път?
— Същото, както винаги. Този път кръвта е повече, отколкото сме свикнали да виждаме, поради начина, по който е станало, но съдебните лекари ще трябва да дадат заключение дали и тя не е била ранена. Стига да могат.
Флин погледна часовника си.
— Защо са го намерили толкова късно?
— Неделя сутрин е и всички не си дават много зор. Убийцата е оставила на вратата табелката с „Не безпокойте“, но след като докторът не се веснал никакъв като дошло време да се плаща за стаята, камериерката влязла вътре, независимо от табелката. Подозирам, че следващия път ще си затрае.
— Ти ми каза по телефона, че имало някаква добра новина — рече Танър. — Тук не виждам нищо такова.
— Като слезем долу — каза Кротър с крива усмивка. — Както се оказва, нашият пострадал не е бил сам снощи. Регистрирал се е заедно със съдружника си, доктор Уезли Ларкин и са се настанили в отделни стаи, в случай, че и на двамата им излезе късмета.
— И какво?
— Ами, Ларкин е бил през цялата вечер в бара с Мийс, когато Ранди Рони си е уредил срещата. Най- после имаме солиден свидетел срещу тази кучка.
— Оказва ли съдействие?
— Безпогрешно. Е, отначало говореше някак мъгливо — нали разбирате, и той е женен — но когато му споменахме за недоносителство, възпрепятстване работата на криминалното дирене и прочие неща, той прозря истината.
— Все пак и това е нещо.
— Така е, дявол да го вземе.
— Той тук ли е?
— Подозирах, че ще поискаш да го видиш в даден момент.
— Няма по-подходящ момент от сегашния — рече Танър.
— Достатъчно ли огледахте тук?
И оттатък, помисли си Танър и като се усмихна със стиснати устни, каза:
— Иска ми се да си увия малко от това тук и да ида да си приготвя нещо за обяд. Да знаеш някое прилично място наблизо, където могат да ми го цвръкнат на скара?
Ченгетата от отдела на Кротър бавеха доктор Уезли Ларкин в стаята му на единадесетия етаж. Те отвориха на чукането на Кротър и хукнаха по негова заповед да търсят кафе, като оставиха лейтенанта, Флин и Танър с техния подопечен.
Непосредственият свидетел беше набит човек със среден ръст, около четиридесет и пет годишен. Скъпоструваща трансплантация на коса запълваше кръглата плешивина на темето му. В този следобед, все още под влиянието на махмурлука, седнал по риза и небрежно обръснат, той имаше отчаян вид.
Брад Кротър представи присъстващите, доктор Ларкин кимаше като човек, който вече е приел годишната си квота от непознати натрапници в един-едничък неделен ден. Той беше готов за техните въпроси, но това ни най-малко не му беше приятно.
— Доктор Ларкин — поде Флин, — разбрахме, че сте пристигнали за конференцията заедно с вашия съдружник, доктор Роналд Мийс от Гардън гроув.
— Така е.
— Откъдето сте и вие самият?
— Правилно.
— Любопитен съм — каза Флин. — Това прави грубо по-малко от тридесет километра по магистралата от дома ви до хотела. Какво ви накара да решите да наемете стаи тук?
— Както вече ви обясних…
— Ние не сме ви чули — вметна Танър.
— Разбира се. Вие, господа, сте от ФБР, нали така казахте. Както разбирам, това няма нищо общо с данъчните органи, нали?
— Ние също плащаме данъци — рече Флин.
— Аз също, повярвайте ми. Петцифрено число за последната фискална година.
— Очевидно се радвате на успех в Гардън гроув.
— Това, което искам да кажа, господа, е, че конференцията е едно събиране на признати професионалисти. Една стая в хотела по време на срещата е един достоверен, законно оправдан разход.
— Две стаи — каза Флин, като го поправи. — На различни етажи.
— Помолихме ги да ни дадат съседни стаи, но не разполагаха с такива.
— Забелязвам — рече Танър, — че никой от вас не е довел съпругата си.
— Ако искате да правите някакви инсинуации…
— Доктор Ларкин, хайде да зарежем глупостите, ако обичате — тонът на Флин не оставяше почти никаква възможност за спор. — Снощи двамата сте били долу в бара, за да си потърсите жени. Вие сте видели, когато приятелят ви е извадил късмет и се е качил горе.
— Да предположим, че съм видял и какво от това? Аз не съм отговорен за действията на Рони.
— Действията на Рони са го докарали дотам, че е нарязан като коледна пуйка, докторе. Искате ли да се качите до горе и да погледнете? Бих желал да чуя вашата диагноза относно перспективите му да се възстанови.
Лицето на доктора стана мъртвешки бледо:
— Не искам — рече той. — Не мога. Кръвта… поради тази причина така и не минах изпита по хирургия в медицинското училище. Честно ви казвам, ако ме накарате да гледам…
— Вие сте видели жената, дявол да ви вземе!
— Да. От края на помещението, от около деветдесет метра разстояние. В залата осветлението не е така ярко.
