покрита с чаршаф носилка от входа на хотел „Хилтън“, за да я вкарат в линейката, която ги чака отпред.
Все стари новини.
Останалото обаче е нещо съвсем друго.
— Свързахме се с полицейските служби, които се занимават с изнасилвания и други тежки престъпления — заявява блондинката, при което изкуствената й усмивка се заменя с нещо като замислено изражение. — Според техните данни Касапката е жена, преследвана от дълбоко потиснати спомени за сексуално насилие в детството, движена от натрапчиво желание да си отмъсти на мъже, които може би й напомнят за нейния роднина или добър семеен приятел, който е отговорен за случилото се!
Пред камерата се появява оплешивял шопар с черен костюм. Името му е съпроводено от цяла поредица от букви, които показват какви са неговите звания и научни степени:
— Личности, като така наречената Касапка, общо взето, са неспособни да контролират действията си — казва той и лицето му на шопар излъчва самодоволство. — Тя убива в отговор на нуждата да възстанови своето разрушено самоуважение. По ирония на съдбата, насилието не успява да удовлетвори нейните нужди, защото тя не може да се реши да нанесе удара си срещу мъжа, когото наистина мрази. Може би той е бил неин роднина или уважаван човек в църквата или училището й. Статистиката сочи, че повечето извършители на сексуални престъпления срещу деца предварително познават своите жертви и ги подбират внимателно, като си осигуряват мълчанието на детето чрез връзка, която се основава върху доверие или страх. Травмата от самото сексуално насилие само се задълбочава от чувството за безпомощност; детето усеща, че няма на кого да се довери, че няма кой да се намеси, за да сложи край на страданията му.
Образът на екрана се сменя и този път Стръвницата се вцепенява, защото лицето й е познато. Първоначално тя изпада в паника и дъхът й спира. Наведена напред, с лакти върху коленете си и с вперени в екрана очи, тя почти не усеща тъпата болка в гърдите си.
— Трябва да си даваме сметка, че Касапката е по-особен случай — казва д-р Сара Джейн Петоски, седнала на бюрото си с всичките дипломи зад гърба си, на фона на покритата с ламперия стена.
— Повечето жени, жертви на сексуално насилие в детството си, предпочитат да мълчат. Те са склонни към самоунищожителни действия, но в научната литература не са регистрирани случаи на безразборни убийства. Когато при тях се прояви насилие, жертвите обикновено са членове на семейството — съпрузи, братя или сестри, деца.
Тя е доволна от себе си и е в пълна безопасност в своя кабинет. Цитира книги, които е чела в колежа по такъв начин, като че ли думите имат някакво значение.
— Всъщност — казва доктор Сара Джейн, — изборът на непознати от Касапката само подчертава голямата й неувереност. Животът й до такава степен е помрачен от това, което се е случило в детството й, че тя не може да има семейство или приятели. Мъжете я плашат, а нормалните жени я карат да се чувства неловко и не на място. Тя им завижда за това, че са нормални и ги мрази заради живота, който водят.
— Мръсна лъжкиня!
Лекарката се намръщва и продължава, все едно, че Стръвницата нищо не е казала:
— В този случай аз очаквам произволните актове на насилие да зачестят, да станат по-драстични с течение на времето. Тед Бънди беше типичен пример за този синдром. Той започна с предпазливи, добре обмислени убийства и в продължение на няколко години все повече дегенерираше, докато накрая самоконтролът му изневери напълно и той се издаде с необмислени и импулсивни действия.
— Мръсна курва!
Стръвницата за момент забравя, че дистанционното управление е в ръцете й. Вбесена, тя се хвърля върху телевизора, за да го изключи и блъсва копчето с такава сила, че си наранява пръста.
Това обаче е безполезно. Гласът на лекарката се е загнездил в съзнанието й — в главата й отекват предсказанията за нейната собствена дегенерация и смърт. Тя рита масичката на телевизора — и издрасква лака й, но мълчаливият телевизор изобщо не прави опити да се защити.
После променя решението си, отстъпва една крачка назад и отново пуска телевизора.
Вече е твърде късно. Млад мъж представя прогнозата за времето през следващите три дни.
Стръвницата отново изключва телевизора.
— Познавам те, по дяволите, — тя шепне сякаш се страхува, че стените могат да уловят думите й и по такъв начин да им позволят да преминат през тях. — Не, не можеш да ме изплашиш.
Чувството, че е предадена засилва гнева й. То е като жив огън, който разяжда вътрешностите й. Започва да й се повръща, но тя преглъща силно, за да задържи храната си. Сега, когато има да се върши работа, не е време за слабост.
Тя трябва да им даде урок и то такъв, че всички да го видят.
Може сравнително лесно да се справи с лекарката, но ще е трудно да избяга, а Стръвницата няма желание да се жертва. Още не.
Във всеки случай една обикновена екзекуция може да бъде разбрана погрешно, да бъде изтълкувана като слабост или, още по-лошо, като мълчливо потвърждение на злобните лъжи на лекарката. Сигурно има друг начин, стига тя да се успокои и да помисли…
Гладът й може да е полезен, ако го използва като свое предимство, когато планира стратегията си и проявява съвършен самоконтрол. Има начин да накаже д-р Сара Джейн и да я накара да съжалява, че не си е държала мръсната уста затворена пред камерите.
Ще й трябва известно време и малко търпение, но Стръвницата чувства, че не е нужно да бърза. Пристъпът на гняв и повишеният адреналин са засилили глада й, но тя има начин да го удържа засега, докато планира добре нещата.
Тя излиза от хола и тръгва към спалнята с решителни крачки. Дръпнала е пердетата и вътре е почти тъмно, но на нея не й е нужна светлина, за да намери пътя си. Докато се съблича, застанала до леглото, тя чувства, че зърната на гърдите й се свиват от внезапен студ.
— Татко, моля те.
Сега шепне по детски, а тихият й глас едва се чува.
Тя държи един изкуствен член, скрит под дюшека си, сякаш за да не го видят несъществуващите посетители. Отпред е добре оформен и закръглен, а гуменото му тяло е завършено с имитация на вени, усукани като червеи около този магически жезъл.
Стръвницата ляга по гръб и разтваря краката си, като държи здраво с двете си ръце члена между тях.
— Не, татко, моля те. Аз бях послушна, честна дума.
„Не си била достатъчно послушна.“
Очите й са затворени, тя търка изкуствения фалос надолу и нагоре между срамните си устни и свива от удоволствие пръстите на краката си, когато докосва клитора и очаква със стегнати мускули болката, която ще последва.
— Обичам те, татко.
Изведнъж болката я пронизва, гъвкавото йтяло се издига, устните й са свити, тя стиска зъби, за да не изкрещи. Долната част на тялото й гори, болката е навсякъде. Когато баща й излиза от нея, готвейки се за още един тласък, на нея й се струва, че ще я обърне наопаки.
Членът отново ускорява движението си, като поддържа постоянен ритъм и я приковава към леглото. Несъзнателно тялото й започва да отделя слуз, която прави уреда хлъзгав и първоначалната силна болка става съвсем лека и на този фон нежеланото удоволствие надига глава.
Още едно предателство, този път извършено от плътта й.
Стръвницата крещи за милост, горещи сълзи се стичат по бузите и, а тазът й се движи бързо, за да отговори на ритъма на ръцете й. Вътре в нея се появява искра, от която лумва горещ бял пламък.
— Не, татко, моля те, недей!
Тя хълца, докато първите сладки тръпки започват да преминават през цялото й тяло, почти застрашителни със своята честота. Тя отваря очи и ги заковава в тавана, за да не позволи на стаята да се върти. Здравите й ръце бутат члена навън и навътре с достатъчна сила, за да наранят нежната й плът.
Изглежда, че минава цяла вечност, преди това да свърши. Погледът й се замъглява и за момент тя почти усеща мириса на бащиния си одеколон, смесен с миризмата му на пот, докато той излиза от нея. Внезапната празнота е също така болезнена, както и първоначалното нахлуване в тялото й.
