— Не ме оставяй, татко, моля те.
Няма отговор от мълчаливата тъмнина на стаята й.
„Стига ти толкова.“
Стръвницата усеща своето дишане и кънтящия си пулс. Полека-лека треперенето на крайниците й преминава и тя отново е в състояние да се контролира. Умът й вече е ясен и работи още по- интензивно.
Най-после тя има план. Подробностите са неясни, но тя добре вижда очертанията му. Малко ирония и сладко отмъщение срещу една лъжлива кучка, преди да се заеме с работата си.
Време е за игра.
Когато тръгва към банята, тя си спомня нещо, навежда се и почти несъзнателно пъхва гумения член в неговото скривалище.
Тя пуска душа и оставя водата да тече, докато се спира да разгледа отражението си в огледалото. Вместо това вижда д-р Сара Джейн, а подигравателната й усмивка е като плесница през лицето й.
Стръвницата чувства как нейната собствена усмивка оголва хубавите й зъби — това е класическият предупредителен сигнал на хищниците.
— Сега е мой ред — казва тя на огледалото. А после повтаря, за да подчертае думите си: — Сега е мой ред.
17
— Е, какво става с отпечатъка? — попита Флин. Не беше необходимо да уточнява за какъв отпечатък става дума и кой случай има предвид.
Седнал от другата страна на двете големи бюра, сложени едно до друго, колегата му се намръщи и поклати отрицателно глава.
Специалистите бяха взели от хотелската стая, където беше заклан Роналд Мийс, поне трийсетина отпечатъци от пръсти. Оказа се, че всички, с изключение на един, са на самия Мийс или на камериерките от „Хилтън“. Единственото изключение беше отпечатъкът, взет от плоската поставка на лампата до леглото на жертвата. Той тепърва трябваше да бъде идентифициран.
Вече бяха минали шест дни и Флин почти чувстваше как губят следите на Касапката.
— Да върви по дяволите.
— Съгласен съм с тебе.
— Това ще ни помогне — каза Танър, като смачка обвивката от евтината си пура и се наведе да я хвърли в кошчето за боклук. — Проверките на досиетата, за които изпратихме искане до Вашингтон, се оказаха пълен провал.
— Какви досиета са преглеждали там? — попита Флин.
— Все на известни престъпници, както и отпечатъци от пръсти, намерени на местопрестъплението при неразкритите случаи. Ако искаш списък на престъпниците, които нямат нищо общо със случая, мога да ти го дам. Мисля, че няма да е по-малък от телефонния указател на Манхатън.
— Знаеш ли, върти ми се една мисъл — каза Флин.
— Добре започваш.
Флин не му обърна внимание. Всъщност мислите му бяха две, но едната от тях — вероятността да преследват човек, който е живял в хотелската стая седмица или месец преди да се появи Мийс — беше прекалено потискаща, за да я обсъждат. Освен това Флин знаеше, че колегата му се измъчва от подобни мисли, като се страхува да спомене за възможността да загубят своето единствено и оскъдно предимство. Втората му мисъл беше за нещо друго, за нова насока на разследването, в случай, че всичко друго пропаднеше. А нещата като че ли отиваха натам.
— Не е задължително Касапката да има досие при нас — каза Флин. — Знаем, че тя нарушава всички правила, включително и статистическите, така че защо трябва да очакваме да намерим нещо в нашите досиета?
— Ако е проститутка, сигурно са я задържали поне един-два пъти.
— Точно това имам предвид. Да предположим, че не е проститутка.
Танър запали клечка кибрит, като я задържа пред върха на пурата си:
— Слушам те.
— Кой друг има отпечатъци от пръсти?
— Ами военните, лекарите и разни други служби.
— И училищата — каза Флин. Те взимат отпечатъци от кандидатите за учители, включително и от тези, които заместват временно, за да отстранят такива, за които се знае, че са имали съмнително поведение с учениците си и други подобни. И други детски заведения правят същото. Така е вече и в повечето болници, където се увеличават кражбите на наркотични вещества.
— Какво целиш с това?
— Искам да проверим онези професии, където работят главно жени — отвърна Флин.
— Подозирам, че става дума за мъжки шовинизъм — каза Танър, като се усмихваше широко през облака лютив дим.
— Подозирай си. Знаеш не по-зле от мене, че жените преобладават сред учителите в началните училища, както и във всички професии, свързани с отглеждането и възпитанието на децата. Същото се отнася и за библиотекарките, които работят в училищата и, естествено, за медицинските сестри.
Значи пак се върнахме на медицинските сестри?
— Опитвам всичко, което си струва — каза Флин.
— Все още сме далече от целта, Джо.
— А имаме ли нещо по-добро, върху което да работим?
— Не, прав си.
— Ще се обадя в общината. Няма да се учудя, ако в Сакраменто намерят начин да ускорят търсенето. Първо ще изключим всички мъже. Започваме от това.
— Ще ни отнеме доста време.
— Бързаш ли за някъде?
— Надявах се, че ще получим някаква информация, когато покажем портрета, който й направихме по описания на очевидци.
— Все още има някаква надежда.
Портретът на заподозряната, направен въз основа на сведенията, дадени от Уесли Ларкин, беше добър, макар че не можеше да мине за класическо изкуство. Тя беше късо подстригана блондинка с къдрава коса. Очите й бяха раздалечени и безизразни. С оглед на тежките престъпления, в които я подозираха, художникът беше предпочел да я нарисува без усмивка.
Можеше да бъде портрет на почти всяка жена на нейната възраст, помисли си Флин. Те разпространиха портрета й във вторник и имаше достатъчно време, за да влезе и в следобедните издания на „Лос Анжелис таймс“ и „Икзаминър“. Показаха го и по местната телевизия в новините в шест часа. Имаше около 1400 обаждания на хора, които твърдяха, че са я видели. Шейсет и седем от тях дори посочваха своя братовчедка, съученичка, колежка, бивша съпруга или момичето на съседите.
Всички сигнали се оказаха фалшиви и не доведоха до нищо, когато изтормозените следователи на отдел „Убийства“ най-после успяха да ги проверят. Някои от обажданията бяха продиктувани от злоба, други — от искрено желание на хората да помогнат, но нищо не даде резултат.
— Все пак, може би е проститутка — каза Танър.
— Може и така да е. Ти какво научи от Ърни и Диамантения?
— Нищо. Показали са портрета на всички, които биха могли да знаят нещо, но без резултат. Като се имат предвид перуките й, това не е чудно.
— А нещо по линия на садомазохистите?
— Григс прави каквото може. Ще се радва да се справи с такъв случай, но засега просто продължава да търси. Смята, че в Лос Анжелис има двеста или триста момичета, които се занимават точно с тоя тип проституция, свързан със садомазохизма. Повечето от тях обаче са сравнително чисти. Нямам предвид само, че всички имат чаршафи, но и това, че не участват в разни тъмни истории. Просто правят каквото искат от
