тях по-специалните клиенти.
— Никой не е казвал, че трябва непременно да работи в тази област.
— Съгласен съм, но поне една трета от проститутките са негърки. Проверих останалите във връзка с отпечатъка. Нищо. Тази, която го е оставила, не е била залавяна за проституция в Лос Анжелис.
Отново се появяваше този отпечатък. Това тормозеше Флин, защото той не знаеше дали не си губят времето в търсене на някое анонимно лице, което не беше свързано с техния случай. Наистина нямаха избор, но това го притесняваше.
Колко души бяха пренощували този месец в стаята, в която беше убит Мийс? А тази година? Колко мъже се бяха регистрирали сами, а после бяха довели жени в стаята си?
Не беше задължително тя да е проститутка. Просто можеше да я е намерил в бара на хотела или някъде другаде из Лос Анжелис. Градът беше пълен с аматьори, които продължаваха безразборните връзки, независимо от опасността от СПИН, новия морал и призивите за въздържание.
Може би отпечатъкът ги водеше по погрешна следа.
Флин се опита да не мисли за тази отчайваща възможност и посегна към телефона.
— Ще проверя какво е открил Брад Кротър в общината.
— Дано имаш късмет.
Флин знаеше, че този късмет щеше да им е много нужен, ако искаха да спрат Касапката с оскъдните си доказателства. Имаха един портрет, който можеше да бъде на кого ли не и един-единствен отпечатък от пръсти, който накрая можеше да не доведе до нищо.
Но и това не беше малко, като се има предвид с какво разполагаха след четвъртото убийство. Ако имаха късмет, техният обект можеше да реши да си почине още две седмици и да им даде време да обработят жалките си данни.
Флин не обичаше да работи върху случаи, където всичко се свеждаше само до късмет. Ставаше хубаво вестникарско заглавие от това, че опасен психопат е бил заловен, когато го глобявали за неправилно паркиране или когато искали да го арестуват за скитничество в парка, Флин обаче никога не се научи да разчита на шанса. От опит знаеше, че добрите хора често губеха, докато убийците успяваха да се измъкнат. Приблизително един от петимата убийци психопати не можеше да бъде идентифициран, никога не заставаше пред съда и престъпленията му оставаха ненаказани.
Както и да го погледнеш, шансът беше против тях.
Флин още не беше готов да отпише Касапката, но нямаше да се учуди, ако и тя успееше да им се измъкне.
Щеше да се чувства ужасно, по дяволите, но наистина нямаше да се учуди.
Някакъв сержант с дрезгав глас му каза, че лейтенант Кротър ще е в съда целия следобед. Той записа името и телефонния номер на Флин, като обеща да предаде на Кротър да му се обади колкото може по- скоро.
Флин затвори телефона с мисълта, че има още нещо, което трябва да направи.
— Отивам да хапна нещо — каза Танър. — Искаш ли да дойдеш с мен до „Мартели“?
— Аз ще остана малко — отвърна Флин. — Трябва да завъртя още един телефон.
В Бел Еър почти нямаше улично движение. Не се виждаха и съседи, когато Флин влезе с колата си в алеята пред къщата на Сара. Беше дошъл седем минути по-рано, но реши, че не си струва да седи в колата, за да убие времето. Пресегна се през седалката, измъкна бутилката френско шардоне и остави в колата празната кесия. Когато се качи по стълбите, беше още съвсем светло и прилепите не бяха излезли на лов.
Той натисна звънеца и почака не повече от трийсет секунди преди да чуе стъпките й Сара се появи усмихната на вратата, облечена с блуза с цвят на слонова кост, с бежови панталони и обувки. Тя взе бутилката с вино и поздрави Джоузеф за добрия избор.
— Радвам се, че ти харесва — каза той и усети миризмата от кухнята, когато тя затвори вратата.
— Мирише на нещо вкусно.
— На лазаня — информира го тя. — Съвсем лесно се прави.
— Не исках да те затруднявам — каза Флин. — Можехме да вечеряме навън.
— Изобщо не ме затрудняваш. Обичам да готвя — отвърна тя, — но човек няма желание да готви само за себе си.
Флин беше съгласен с нея. Добре знаеше, какво означаваше това. Самият той обикновено ядеше консерви или готови замразени храни, които само затопляше, преди да седне пред телевизора.
— Видях те по телевизията — каза той. — Беше чудесна.
Тя се намръщи:
— Доколкото разбрах, интервюто е било твоя идея.
— Не съвсем. Чух, че се готвят да излъчват материал за Касапката и си помислих, че ти можеш да им помогнеш да балансират нещата.
— Мисля, че имаш почитатели в телевизията, Джо.
— За какво говориш?
— Имам предвид блондинката, която ме интервюира. Ейми…
— Тачър.
— Точно така.
— Да, познавам я — каза той с неудобство, като си помисли, че това не е най-подходящата тема за разговор в хола на Сара. — Не знам дали помниш случая Блейлък…
Тя го спря, като сложи пръст на устните му.
— Запомни, че не обичам никакви обяснения. Съвсем не съм ревнива и не искам от тебе списък на приятелките ти — бивши или настоящи.
— Мога да ти напиша тоя списък върху едно малко листче.
— Горкият Джо.
Тя сложи виното да се изстудява и седна до него на канапето, а Флин я прегърна през рамото.
— Минаха пет дни от убийството на Мийс — каза тя. — Това добър знак ли е?
— Никой не може да каже. Засега интервалите варират от три до четиринайсет дни, без да има някаква видима логика.
Тя го гледаше внимателно и почти успя да направи същата отчаяна физиономия.
— Извинявай. Хайде да не говорим за работа.
— Съгласен съм — каза Флин и се поотпусна малко. — След колко време ще е готова лазанята?
— След двайсет минути. Имаме и ордьовър с малко бяло вино за апетит.
— Моят апетит е добър.
— Приятно ми е да чуя това.
— Знаеш ли какво ми се иска сега?
— Какво?
Той се наведе по-близо и й го прошепна на ухото, като я наблюдаваше как се изчервява. Тя му отговори с ослепителна усмивка:
— Звучи като това, което имах предвид за десерт.
— Не си ли чувала за допълнително?
— Какъв издръжлив гладен мъж.
Тя не направи нищо, за да го спре, когато той започна да разкопчава копчетата на блузата й. Флин я разтвори до кръста, преди да я целуне, първо нежно, а после пламналото желание поиска повече. Тя не носеше сутиен. Гърдите й изпълваха ръцете му и той усещаше горещите им и твърди зърна.
Измъкна блузата й от панталоните и я смъкна от раменете й. После се върна на голите й гърди с устни и език. Само след няколко минути тя лежеше на канапето, а Флин се беше навел над нея и се занимаваше с панталоните й.
— Ципът е отстрани — каза тя.
Той го намери и съблече всички останали дрехи, а после бързо свали и своите.
— Имаш добър апетит — каза тя. Топлите й пръсти го докосваха, докато той се отдръпна от нея.
Тя вплете пръсти в косата му и го привлече по-близо до себе си. После каза задъхана:
