— Не знаех, че си познавач.
— Старая се.
— Бих казала, малко по-високо. Ох! Точно там. О, Господи!
Флин отново се отдалечи от Сара, освободи се от ръцете й и се вгледа в очите й.
— Какво има?
— Просто проверявам.
— Какво?
— Искам да видя дали си готова.
— Джо, ако още не си разбрал…
Той влезе в Сара със силен тласък, който я притисна към канапето. Тя допря петите си и се притисна силно към него. Флин смучеше ту едната, ту другата й гърда, а после задуши с целувка стоновете на Сара.
Те заедно стигнаха до върха, внезапно и бурно. За един безкраен миг се вкопчиха един в друг, когато бурята се разрази над тях и ги отнесе някъде далече, Флин навреме усети, че трябва да продължи да диша, преди да му е притъмняло пред очите.
— Не използвахме всичките двайсет минути — каза Сара, когато отново беше в състояние да говори.
— Добре, ако има време…
— Не, не стига…
Тя стана бавно и започна да облича дрехите си:
— Трябва да видя лазанята, а ти трябва да си пазиш силите.
— За какво?
Тя го целуна леко по челото и го притисна, преди да се отдалечи:
— За десерта, разбира се.
18
Тя не харесва много тъмнокестенявата перука, но днес трябва да представи един определен образ. Седнала е гола пред огледалото и разчесва косата, която се е разпиляла по раменете й. Иска да се увери, че прическата също е подобна, макар и не съвсем.
Нейните противници не са глупаци, колкото и да се правят на такива.
Гримът й е съвсем лек. Малко сенки на очите, почти незабележим руж, блед гланц на устните. Нищо специално, което да примами някой мъж, но тя може да го направи и сама, без помощни средства. Днес Стръвницата трябва да изиграе определена роля и трябва да остане вярна на образа, който ще представя.
Поне докато си намери шопар по свой вкус.
Като се има предвид къде отива, тя решава, че все пак не може да облече костюм — той се носи на работа като униформа. Вместо него тя избира обикновена рокля за коктейл и я облича, без да слага нищо отдолу. Материята гали кожата й, докосването я вълнува. Тя мисли за баща си, но няма време да го вика точно сега.
Голямото огледало й казва всичко, което иска да знае. Наистина приликата не е пълна, но и не е нужно. Става дума за общо описание, което се предава като сведение от втора ръка. Може би друг художник ще го интерпретира така, че да противоречи на портрета, разпространен от полицията.
Образът в огледалото вече е добро начало, но тя има също и други карти, които да изиграе.
Избира чанта, която да подхожда на роклята й и премества в нея нещата си. Съвсем нов пакет цигари. Пудра, в случай, че трябва да освежи лицето си. Портфейл. Ключове. Ножът.
Тя спира за момент, измъква плоското острие от калъфа му и прокарва пръст по него. Ножът не е достатъчно остър. Тя отива до кухнята, където държи точилото. То издава стържещ звук, който я кара да настръхне, но тя е доволна от резултата.
Това е съвършенството.
Нищо не е оставено на случайността.
Навън нощта е топла и въздухът е сравнително чист, според стандартите на Лос Анжелис. Има твърде много осветление, за да може да види звездите, но знае, че те я наблюдават отгоре и чакат да одобрят нейната жертва. Тя чувства твърдата и едновременно податлива земя под краката си.
Днес ще ловува на друго място. Вместо да тръгне с колата на изток или на юг, тя тръгва по Уилшър на запад, пресича под магистралата за Сан Диего и стигна до Санта Моника, на няколко преки от Брентудския кънтри клуб. Там, където Уилшър завършва при Оушън авеню, тя завива наляво и кара направо, докато намира паркинг. Входната му врата е автоматична и на нея има предупреждение, че ако някой по погрешка се опита да излезе оттук, гумите му могат сериозно да пострадат.
Тя намира място за паркиране и слага квитанцията за платеното време на видно място зад предното стъкло. От мястото си тя вижда нощния пазач като прегърбен силует в будката му на около десет метра. Той не обръща на стръвницата повече внимание, отколкото на всеки друг посетител.
Тази нощ няма да й трябва такси. Нейната цел е Оушън парк хотел на три преки разстояние. Лесно може да отиде дотам пеша. Тя заобикаля паркинга, за да не минава покрай пазача и се връща на Оушън авеню по пътя, по който е дошла с колата.
Още е рано, когато стига до хотела. Нощта лежи пред нея като очакван празник и й предлага едно безкрайно разнообразие от вкусови усещания и аромати, които могат да й донесат удоволствие.
Тя не чувства нужда да бърза. Разбира добре, че ако избърза, може да провали всичко.
Натрапчиво пред очите й се появява картината на онова, което се случи последния път. Непредвидливо нарушение на плановете й, което за малко не доведе до пълна катастрофа в решителния момент. Беше чист късмет, че успя да се измъкне от ръцете на шопара и да го довърши, преди да й е счупил челюстта или нещо по-лошо.
Това е достатъчно, за да смути нейната увереност, но тя се гордее, че може да се учи от собствените си грешки. Тази вечер Стръвницата ще е двойно по-предпазлива и няма да остави нищо на случайността.
Тя има нужда от идеалната жертва.
Група японски туристи, накичени с камери и фотоапарати, които бърборят едновременно, изцяло са погълнали вниманието на човека от рецепцията. Няма и дежурен портиер или пиколо и тя се възползва от случая, като тръгва спокойно през фоайето към бара.
Щом прекрачва прага му, тя отново се усеща на своя територия. Стръвницата съвсем не е постоянна посетителка точно на този бар, но те толкова си приличат. Известно време тя разглежда обстановката и забелязва един сърф, закачен на стената, а също и подписани снимки на спортисти и прочути личности, които не познава. Останалото е като другаде — оскъдно осветление, покрити с ламперия стени, тъмни сепарета и дървени маси със столове около тях. Това събужда у нея приятното чувство за нещо познато.
Има дванайсет посетители, девет от които са мъже, а пет от тях очевидно са сами. Все още е рано за петък вечерта, но доколкото знае, всяка нощ в бара има достатъчно посетители. Без да бърза, тя се отправя към един висок стол пред бара, като проверява възможностите по пътя си. Двама от тези, които пият сами, приличат на млади началници — всъщност са твърде млади, за да отговарят на изискванията й Другите трима са по-подходящи — солидни и на средна възраст, като всеки от тях отбелязва с приличен интерес нейното влизане.
От лявата й страна, в средата на помещението най-близо до нея седи един шопар с лошо ушит костюм и тъмни кръгове под хлътналите очи. Лицето му с крушовидна форма изглежда като направено от тесто, с дебели бузи и тройна брадичка, която покрива яката му. Шопарът наистина е много подходящ за целта, но празният израз на лицето му я отблъсква и тя си дава сметка, че за да постигне нещо тук, трябва да положи прекалено много усилия.
Отхвърля го и продължава нататък.
През три стола от лявата й страна седи един едър и малко по-възрастен мъж с прошарена коса и запазена фигура под добре ушитото си сако. От пръв поглед тя разбира, че си е правил пластична операция за премахване на бръчките — подсказва й го нещо в начина, по който се изпъват бузите му, когато се
