изпуснал.
— Дай да я видя — Кротър вдигна пликчето така, че Флин и Танър, които бяха зад гърба му, да могат да видят какво пише на картичката.
— Господи, какво означава това?
Флин се вцепени, вперил поглед в парчето картон в найлонова обвивка. Най-напред си помисли, че това е от светлината в стаята, някаква зрителна измама, но затвори няколко пъти очите си, а буквите останаха същите:
— Господи!
Флин почувства, че Танър го гледа учудено, отново премигна, като направи крачка назад.
Разбираше, че е пребледнял.
— Добре ли си, Джо?
— Той я познава — тихо каза Танър.
— Така ли?
— Да, срещал съм се с нея — каза Флин, засрамен, че дори когато говори, се опитва някак да се разграничи. — Тя ни помогна да очертаем образа на Касапката.
— Психиатър ли е? — попита Кротър. — Мисля, че и аз я видях по телевизията тази седмица.
— Да, тя беше.
— По дяволите! — в гласа на Кротър имаше учудване. — Доколкото си спомням…
Флин нямаше нужда да слуша по-нататък. Той вече сравняваше Сара с описанието на Касапката, което бяха дали свидетелите от бара и ресторанта. Тъмна коса до раменете, хубава фигура, среден ръст.
— Знаем, че Касапката използва перуки — каза изведнъж Флин, като прекъсна дългите обяснения на Кротър.
— Знаем, че преди е използвала, Джо. Още е много рано да го твърдим и за този случай. — Кротър се замисли. — Има още нещо, което не трябва да забравяме.
— Какво?
— Късите къдрави косми, които намерихме. Всички са тъмнокестеняви.
Без да иска, Флин си представи Сара гола, легнала по гръб с разтворени крака, за да го посрещне. Видя тъмните гъсти косми около гениталиите й, където не веднъж беше утолявал страстта си през последните дни.
Не е възможно.
— Ще трябва да говоря с нея, Джо. Най-малкото, за да разберем как стоят нещата.
— Моля те, Брад, бъди внимателен с нея.
— Почти никога не бия жените с гумен маркуч, когато ги разпитвам.
— Едва ли тя е изпуснала визитната си картичка.
— Да, прав си.
— Може да е нейна пациентка, Брад. Тя работи главно с жени, жертви на насилие.
— Това е интересно.
— А и всеки, който е влизал в кабинета й, би могъл да си вземе от нейните картички. Не е възможно…
— Джо, просто трябва да говоря с нея. Тогава ще разберем какво да правим по-нататък.
— Имаш право.
— Никой не е казал, че я обвинявам, преди да съм разговарял с нея.
Флин погледна към леглото и се намръщи.
— Да, добре.
— Няма да бързам със заключенията. Колкото и да ни е напечено. Ако започна да обвинявам лекари без доказателства, по-добре още сега да си върна значката. За такова нещо в най-добрия случай ще ме пратят да патрулирам на гробищата в източен Лос Анжелис.
— Брад, аз не исках…
— Няма нищо, Джо.
— Какво ще кажеш и аз да присъствам? — попита Флин.
— Да присъстваме — намеси се Танър.
— Разбира се, нямам нищо против. Това ще ни спести доста канцеларска работа, а и тя ще се поотпусне, като види приятелско лице.
Брад се намръщи:
— Ти добре се разбираш с нея, нали?
— Да, доста добре — каза Флин и се почувства още по-гузен. Като предател, който забива нож в гърба на Сара.
— Толкова по-хубаво. Когато свършим тук, ще ви извикам. След около два-три часа. Мога да пратя някого да я доведе, разбира се, няма да е униформен. Знаеш ли адреса й, Джо?
— Бел Еър. Живее на Оръм роуд.
— Добре, пак ще се видим.
Долу, още преди да излязат от фоайето на хотела Танър хвана Флин за ръката:
— Защо беше всичко това? — попита той.
— Не разбирам за какво говориш.
— По дяволите! От март, когато започна тая история, за първи път имаме следа, а ти изведнъж й ставаш защитник.
— Аз я познавам, Мартин.
— Е, и какво трябва да докаже това?
— Тя не е убийца.
— Може би искаш да ми кажеш, че това е физически невъзможно? Да не би да е в инвалидна количка?
— За Бога…
— Слушай, Джо, съгласен съм с теб за визитната картичка. Може и жертвата да я е изпуснала или да е стояла там цял месец. Кой знае? Въпросът е, че това е следа и ние трябва да я проверим.
— Да, знам.
Зад стените от затъмнено стъкло, слънцето се стори прекалено ярко на Флин. Сложи си огледалните авиаторски очила, за да си предпази очите. Служебният им понтиак беше на няколко крачки. След като се качиха и седнаха — Флин на волана, а колегата му на седалката до него, Танър пак заговори:
— Не ми е приятно да те питам за това, Джо. Но ако лекарката ти е толкова близка, може би трябва да поговорим.
Флин запали мотора и още преди да потегли, чу гласа й: „Не обичам обясненията.“ Така беше по- лесно.
— Наистина няма за какво да говорим.
— Добре, съгласен съм.
Умът на Флин трескаво работеше, докато караше към Уестуд и сградата на ФБР, на север на Оушън авеню и Уилшър. Почти през цялото време Танър мълчеше и гледаше навън, но между тях се чувстваше недоверие. Това беше ново, неприятно чувство, което го дразнеше, но Джоузеф се опита да се отърси от него.
Сега трябваше да помисли за по-важни неща.
И така, какво от това, че Сара отговаряше на новите описания на Касапката от Оушън парк хотел. Колко стройни, тъмнокоси жени живееха наблизо в Лос Анжелис? Сигурно бяха десетки хиляди, като не се смята това, че Касапката имаше навика да носи перуки.
Космите около гениталиите на Касапката бяха тъмни. И какво от това? Повечето жени, по дяволите,
