усмихва, сякаш костите отвътре ще пробият кожата. Зъбите на шопара са бели и равни — очевидно с изкуствени коронки. Той вдига чаша към нея, но тя предпазливо му отвръща с неопределена усмивка, която може да значи всичко, но може и нищо да не означава.

В далечния край на бара, точно срещу Стръвницата, седи третият — той е набит, около 45-годишен, с дебели мустаци. Тя си представя как ги отсича заедно с горната му устна и тръпки на нетърпение стягат зърната на гърдите й и я карат цялата да настръхне. Шопарът я гледа с искрено възхищение, но не прави нищо, а само продължава да отпива от бирата си.

Стръвницата трябва да направи своя избор. Ако чака за други възможности, може да изпусне шопара, който й трябва. И обратно, ако обектът е предпазлив човек или ако прочете погрешно посланието в очите му, тя рискува да го изплаши и да го отблъсне от себе си.

Този с пластичната операция на лицето само ускорява решението й, като слиза от високия стол и тръгва към нея, като минава покрай дебелия. Сега или никога. Ако избраният от нея шопар я види как отхвърля друг, само ще стане по-предпазлив.

Тя тръгва, докато мъжът с изпънатото лице идва към нея, показвайки блестящите си зъби, очевидно разбрал погрешно намеренията й.

— Може да ви звучи малко банално…

— Моля ви, ако обичате.

Тя бързо минава покрай него и повече не се обръща назад. Избраният от нея обект малко се стъписва, стиснал с ръце празната халба, но не отбягва погледа й. Това е добър знак. Стръвницата сяда на масата му и обръща лице към него, като кръстосва краката си, за да открие част от бедрата.

— Знам, че ще ви се види нахално, но бих искала да се запозная с вас.

— Защо?

— Може би защото чувствам, че си приличаме.

— Така ли?

Тя се възползва от случая и продължава:

— Вие сте сам, а аз знам какво означава това.

Тя усеща как ледът между тях започва да се пропуква, но все пак е предпазлива:

— Е, не е чак толкова лошо.

— Значи имате късмет. Аз така и не можах да свикна със самотата. Но никога не бих помислил, че и вие имате такъв проблем.

— Но защо?

Той леко се изчервява:

— Искам да кажа, като се има предвид как изглеждате…

— Много мило от ваша страна — казва тя, като внимава да не прекалява със сантименталностите. — Но външният вид всъщност няма значение, нали? Когато видя хубав мъж като вас, който е сам в петък вечерта, аз разбирам, че нещо не е наред.

Когато й отговаря, той се изчервява по-силно:

— Знаете ли, едва от вчера съм в града. Вероятно ще започна работа тук.

— О, съжалявам. Моля да ме извините. Когато видях, че не носите халка, си помислих…

— Разведен съм — тонът му казва всичко, което Стръвницата иска да знае за живота на шопара. — Мисля, че промяната ще ми се отрази добре.

— И може да ви донесе късмет, нали?

— Всичко е възможно.

Той прави знак на бармана да им донесе още по едно питие — бира за него и ром и кока-кола за нея.

— За мен май вече е късно, но кой знае.

— За бога, да не би да искате да кажете, че сте стар? — Тя му се усмихва още по-лъчезарно. — Не говорете така.

— Нямах точно това предвид, но…

— Вие предприемате рисковано начинание, готвите се да завладявате нови територии. Само младите хора могат да се възползват, когато им се предостави такава възможност.

Той се усмихва смутено:

— Да не би случайно да сте психиатър?

Смехът й е искрен:

— Не. Просто познавам хората. Имам такава способност.

— Пия за това.

Следва кратко мълчание, прекъснато от шопара, който си прочиства гърлото:

— Разбирам, че днес сте сама.

— Да, срещата ми пропадна — казва тя. — Случва се.

Шопарът поглежда часовника си:

— Сигурно вече сте вечеряли, нали?

— Още не — допълнителна лъжа, за да го накара да налапа въдицата. — А вие?

— Щях да изпия още две бири и да ида да вечерям.

— Сигурно нямате нужда от компания?

— Защо не?

Като се имат предвид обстоятелствата, забавянето е в нейна полза. Тази вечер ще има много свидетели, точно когато й трябват.

С тъмната си ламперия и тежка мебел хотелският ресторант много прилича на бара. Осветлението също е слабо и човек трудно може да прочете менюто. Този, който го е проектирал, очевидно не е имал голямо въображение.

Те седят в ъгловото сепаре във форма на подкова, което позволява да се минава бързо и от двете страни и двойката да се събере в средата. Като импровизира, Стръвницата се приближава достатъчно близко до него, за да притисне коляното в краката му — не така, че да го притеснява, а просто да му напомни, че е до него.

Ако се съди по израза на лицето му, той няма нужда от такова напомняне. Все повече се разгорещява, още преди да са поръчали и хвърля погледи към бедрата й и към мястото, където се съединяват. Сервитьорката приема поръчката им и изчезва, като ги оставя сами.

Изведнъж шопарът се сеща, че не знае името й и не й се е представил.

— Казвам се Гари — информира я той с ентусиазирана усмивка.

— Приятно ми е, Гари. Аз съм Сара.

Тя чака шопара да й заяви, че така се казва майка му (сестра му, братовчедка му), но той казва просто:

— Хубаво име. Отива ти.

— Така ли мислиш?

— Разбира се. Смятам, че родителите винаги рискуват, когато дават имена на децата си. Трябва да почакат една-две години и да разберат с кого си имат работа, преди да му сложат този етикет за цял живот.

— Но нали трябва да го наричат някак през това време.

— Какво ще кажеш за „Хей, ти“?

Те продължават да се смеят и да говорят за незначителни неща, докато пристигне вечерята им. Стръвницата се старае да симулира здрав апетит, макар че е яла само преди няколко часа. От нерви стомахът й се е свил на топка. Цялото това отклонение от обичайния план я прави по-уязвима. Ако допусне и най-малката грешка, е загубена.

По-късно, когато сервитьорката им носи сметката, избраният от нея шопар престава да се усмихва и казва:

— Мисля, че не мога да намеря начин да удължа още нашата среща.

— Е, може да я продължим още малко.

Тя посяга, сграбчва ръката му и я слага върху бедрото си. Той замръзва от изненада, но не се съпротивлява, когато тя насочва ръката му нагоре под полата си, за да намери топлото и влажно място,

Вы читаете Черна дантела
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату