проблеми или да се преодоляват препятствия. Мисълта за наличието на врагове, които не познава, не я плашеше само по себе си, но тя изтръпна от страх при мисълта за съществуването на враг, който манипулира обстоятелствата, намесвайки се в живота й. Мисълта, че може отново да бъде използвана, след като бе стигнала толкова далече и бе постигнала толкова много, я накара да почувства как кръвта й се смразява.
Разговорът с Кротър продължи около час и половина. Накрая той се бе обърнал към Флин и Танър, но те нямаха никакви въпроси към нея. Когато си тръгна, минавайки край някакъв младеж и една възрастна жена отвън в коридора, Флин, който бе излязъл да я изпрати до асансьора, бе добавил към извиненията на Кротър и своите, но тя се отдръпна от него, надявайки се той да усети студенината й.
Приближавайки Уорнър авеню на булевард Уилшър, Сара си каза, че с това вече е свършено. Тя не можеше да бъде обвинена в нищо въз основа на една обикновена визитна картичка, въпреки че офисът й може да бъде подложен на обиск, а пациентите й да бъдат следени, в случай че полицията няма какво друго да прави. Тя си записа наум, че трябва да бъде нащрек и да реагира незабавно и енергично на всеки признак за обезпокояващи действия. Тя нямаше да допусне нещо, над което се е трудила грижливо месеци и години наред, да бъде развалено от неумели хрътки, хукнали безцелно да търсят заподозрени по някакво дело, което не могат да разрешат с други средства.
А колкото до Джоузеф Флин…
Страхът я споходи отново, когато завиваше на запад по булевард Сънсет, покрай оградата на ЮКЛА, по последната отсечка от маршрута й към Бел Еър. Да предположим, че хотелската Касапка е пациентка, която тя познава, недай боже, и по някакъв начин е пропуснала да забележи предупредителните признаци? Да предположим, че убийцата е решила да замеси нейното име преднамерено, по причини, които Сара не би могла да се надява да разбере? Ами тогава?
През всичките години, докато работеше с жени, жертви на насилие, доктор Сара Джейн Петоски винаги се е чувствала в безопасност. Нейните пациентки й даваха своето доверие и отваряха сърцата си, разкриваха тайните си, които бяха скрити вътре години наред, измъчвайки се в тъмнина. Тя ставаше техен приятел и водач, за някои — единствената безусловна личност, която са познавали някога. За някои тя беше като Господ.
Изглеждаше невъзможно някоя от тях да й желае злото. И все пак, ако е пропуснала сигналните признаци за предстоящо насилие, би могло да има други скрити тайни, дълбоко скътани и неоткрити, които чакат да я изненадат.
Не.
Сигурно е съвпадение, някаква случайност. Може би Луиз, пациентка през последните две години, която все още се хващаше понякога с напълно непознати, като по този начин се самонаказваше за някаква несъществуваща вина, пресъздавайки наново събитията от детството си, когато родителите й превърнали единственото си дете в улична отрепка в Бейкърсфийлд. Ако не е Луиз, тогава трябва да е някой друг. Някой от представителите на един от десетките фармацевтични концерни, които всеки месец посещаваха офиса й, опитвайки се да пробутат най-новите си настойки с вълшебни качества.
Чисто съвпадение.
Тя заключи колата си по навик, вдигна вечерния вестник от стъпалата и си влезе в къщата. Беше решила да не се остави на натрапчивите въпроси да я преследват и да развалят вечерта й, както бе станало със следобеда й.
Канеше се да прослуша телефонния секретар за евентуални обаждания, когато бе изненадана от някакъв звук от движение зад гърба й Преди да бе имала възможност да се обърне, шушнещият звук стана звук.
— Радвам се, че си вкъщи.
Стръвницата знае, че за да може да издебне и да убие, трябва да умее да чака плячката си. Тя не се бои от чакането и не се ядосва; то е просто част от живота. От опит тя се е научила да се възползва от периодите на тишина, за да подрежда мислите си и да се успокоява.
Очакването на дивеча всеки път е различно. Когато е на лов за шопари, тя се показва, жива стръв, и чака онзи, който отговаря на нуждите й да дойде и да захапе примамката.
Днес дивечът е различен.
Преди да се довери на някого, което може да се случи изключително рядко, Стръвницата трябва да си е осигурила някакво преимущество. Някакъв начин за връщане на удара, ако в крайна сметка се окаже предадена. Тъй като адресът на лекарката е тайна — или се предполага да бъде така — на Стръвницата й се бе наложило да се покаже на дневна светлина неведнъж, но рискът си струва и тя е успяла да придобие нови умения.
Тя знае, например, че изкуството да проследиш някого с кола из центъра на града е изнурителна работа, а не просто упражнение, както го представят в игралните филми по телевизията. Преследвачът трябва да се държи на разстояние като същевременно не изпуска обекта, да е постоянно нащрек за еднопосочни улици и сменящите се пътни сигнали, за улички с разрешен само десен завой и за шофьори, които напират да се бутат ту напред, ту назад в движението като състезатели на детска площадка за картинг. Преследваният може да забрави да сигнализира, че завива или да спре внезапно някъде, където преследвачът няма място да паркира. Една чупка в първата пряка, едно забавяне от автобусите или от товарни камиони и си го изпуснал.
Като се има предвид всичко това, Стръвницата съзнава, че има късмет, щом е успяла да открие жилището на доктор Сара при втория опит. Това би могло да й отнеме седмици време, но сега тя е готова. Никакво губене на време и усилия в последните мигове на лова.
Нейната първа реакция на телевизионното предаване е импулс за отмъщение. Толкова просто нещо би било да посети доктор Сара в дома й и да даде урок на тази лъжлива кучка.
Просто, но не носещо удовлетворение, в крайна сметка.
Тя има в ума си един по-добър план, за да накара лекарката да си плати за нещастните забележки и в същото време да осъществи една по-висша цел. Вместо да обезсмисля всичките й усилия, доктор Сара има възможност да даде свой собствен принос.
Както казват гангстерите от филмите, това е предложение, което тя няма да откаже.
Отначало приготовлението, а после самата Съдба или слепият късмет поднасят на Стръвницата любовника на доктор Сара. Планирайки действията си, преговаряйки ги в движение, Стръвницата разбира, че той ще бъде една чудесна добавка към лова.
Всяко нещо идва на мястото си, докато тя се подготвя.
Изборът на подходящ шопар е първата стъпка, оставяйки доказателство, което да насочи следователите по дирите на лекарката. Стръвницата знае, че полицията има начин ефикасно и без отлагане да проследи някой, стига да се знае самоличността му. Откриването на нейната последна жертва ще означава посещение от страна на представителите на закона преди да е изтекъл деня.
А после?
Невероятно е доктор Сара да бъде обвинена в нещо още сега. Визитната картичка е едно нещо, но тя не може да обоснове цяло дело. Полицията няма да открие никакви следи от доктор Сара в стаята на убийството; техните свидетели ще хъмкат и ще мънкат, без да предоставят някакъв определен отговор. Това няма да е достатъчно на властите, за да внесат делото в съда.
Но те ще наблюдават и ще чакат, доволни от перспективата за наличието на един заподозрян в безнадеждното им следствие. Убедени, че плячката им ще се пръсне от напрежение и ще се издаде след време.
Стръвницата възнамерява да им помогне с всичко, с каквото може.
Неотдавна й хрумва мисълта, че тя е започнала да гледа на лова като нещо дадено, правейки едно и също нещо всеки път, без да стигне доникъде. Време е да направи промяна, да се прехвърли на по-нови ловни територии, но преди това трябва да отклони хрътките от себе си.
Една относително проста задача, като се обмислят възможностите.
И любовникът-шопар на доктор Сара ще бъде от помощ. Бучнат върху тортата, за гарнитура.
Тя познава богатите квартали и съзнава, че един непознат, който се размотава из Бел Еър, бързо ще привлече вниманието към себе си. Също така тя знае, че богатите хора обичат отпуските си, пролетните празници, излетите през уикенда. Нужни са й само петнадесет минути, за да си избере една къща, в която
