— Превърнахме я в токоман.
— По дяволите. Все някой щеше да забележи куплунга в черепа й.
— Не, не, не. Използвахме един от онези шлемове, които можете да намерите в магазините за удоволствие. Стимулира с ток центъра на удоволствието чрез индукция, така че клиентът да може да го изпробва, преди търговецът наистина да му е забил кабел в главата. Държахме я девет дена с такъв шлем, и то на пълна мощност. Когато спряхме тока, тя вече не се интересуваше от нищо друго.
— Откъде знаехте как работи?
— О, изпробвахме го върху няколко души. Работеше добре. А на тях им беше все едно след разфасоването.
— Прекрасно извинение!
Отидох до телефона и се обадих в Щаба на РАМО.
— По този начин прекрасно си реших проблема с парите — продължи той. — Голяма част от тях хвърлих за рекламна кампания. А в парите на Левитикъс Хейл няма нищо подозрително. Когато приемат втория Законопроект за замразяването… Е, предполагам, че няма да успеят. Не и сега. Освен ако…
— Няма да успеят — отвърна Бера и за двама ни.
Съобщих на дежурния къде се намираме, като му казах и да спрат следенето на пулсаторите и да свикат оперативните работници, наблюдаващи наследниците на трупчета. После затворих.
— Цели шест месеца изучавах дисциплините от колежа на Чеймбърс. Не исках да съсипя кариерата му. Шест месеца! Ще ми кажете ли само едно? — попита Анубис, обзет от нескрито любопитство. — Къде сгреших? Какво ме издаде?
— Играхте чудесно — отговорих му аз уморено. — Нито за миг не излязохте извън ролята си. Трябваше да станете артист. Щеше да е и много по-безопасно. Ние не подозирахме нищо допреди… — погледнах часовника си. — Допреди четирийсет и пет минути.
— Цензуриран проклетник! Сигурно така бихте се изразили. Като ви видях да ме гледате така в „Мидгард“, си помислих, че е свършено. Онази летяща цигара. Вие бяхте хванали Лорън, а сега преследвахте мен.
Не успях да се въздържа. Гръмнах да се смея. Анубис седеше, слушаше ме и започваше да се изчервява.
Викаха нещо, нещо, което не можех да различа. Нещо с някакъв ритъм.
ТАтата ТАтатата — ТАтата ТАтатата…
На малкото балконче пред кабинета на Гарнър имаше място само за мен, Джексън Бера и летящия стол на самия Люк. Далече долу под нас, пред сградата на РАМО, минаваше в не много подреден строй парада. Разни групи бяха вдигнали огромни лозунги. НЕКА СИ СТОЯТ МЪРТВИ, настояваше един, а друг предлагаше с малки букви: защо не ги съживяваме част по част? ОТ УВАЖЕНИЕ КЪМ БАЩА ТИ, казваше трети с язвителна логика.
Демонстрантите бяха отделени от зрителите с въжета, оградени в колона по средата на булевард Уилшайр. Зрителите бяха дори по-нагъсто. Сякаш целият Лос Анджелес бе излязъл да гледа. И някои от тях носеха плакати. ТЕ СЪЩО ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ и ВИЕ НАСЛЕДНИК ЛИ СТЕ НА ХЛАДИЛНА ГРОБНИЦА?
— Какво викат? — запита Бера. — Не минаващите, а зрителите. Заглушават парада.
ТАтата ТАтатата — ТАтата ТАтатата долетя до нас на вълни заедно с въздушните течения.
— Бихме могли да го видим по-добре вътре, по тъпокуба — каза Гарнър, без да се помръдне.
Това, което ни задържаше, беше метафизична сила, знанието, че сме били там, че сме били свидетели.
Изведнъж Гарнър попита:
— Как е Шарлот Чеймбърс?
— Не знам. — Не исках да говоря за това.
— Не се ли обади в института Менингър тази сутрин?
— Имах предвид, че не знам как да го приемам. Направили са й операция като на токоман. Подават точно толкова ток, колкото да събудят интереса й. И така успяват. Искам да кажа, че тя разговаря с хора, но…
— Трябва да е по-добре, отколкото да е в кататония — забеляза Бера.
— Мислиш ли? Токоманът няма как да бъде изключен. Цял живот ще трябва да ходи с батерия под шапката. Когато се върне достатъчно в реалния свят, ще намери начин как да усили тока и всичко ще започне отначало.
— Възприемай я като пострадал човек.
Бера размърда рамене, сякаш наместваше невидим товар върху плещите си.
— Няма задоволително разрешение. Тя е била увредена, човече!
— И не е само това — добави Люк Гарнър. — Нужно ни е да разберем дали е възможно да бъде излекувана. С всеки изминат ден броят на токоманите расте. Един вид нов порок. Трябва да разберем как можем да го контролираме. Какво, да го заглушат дано, става долу?
Зрителите напираха върху въжетата. Изведнъж пробиха на десетина места и се сляха с участващите в парада. Последва зашеметяваща сцена на биеща се тълпа. Все още викаха и внезапно долових какво.
ОРганоБОРсаджииОРганоБОРсаджииОРганоБОРсаджии…
— Това е то! — провикна се Бера, приятно изненадан. — Твърде голяма реклама си направи Анубис. Доброто срещу злото!
Размирниците започнаха да се разпръсват по групички. Отгоре ги обстрелваха хеликоптери със звукови оръдия, които ги хвърляха във временно шоково състояние.
— Сега никога няма да прокарат втория Законопроект за замразяването.
Никога бе доста време за Люк Гарнър.
— Поне този път няма, във всеки случай — обади се той. — Явно ще трябва скоро да се позамислим. Много хора са подали молби за операции. Списъкът на чакащите е доста дълъг. Като не прокарат втория Законопроект за замразяването…
Осени ме.
— Ще започнат да ходят при органоборсаджиите. Можем да ги следим. С пулсатори.
— Точно това имах предвид.
Информация за текста
© 1973 Лари Нивън
© 1992 Емануел Икономов, превод от английски
Larry Niven
The Defenceless Dead, 1973
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Публикация:
СМЪРТ В ЕКСТАЗ: ТРИ ФАНТАСТИЧНО-КРИМИНИ ПОВЕСТИ ЗА ДЖИЛ РЪКАТА. 1992. Изд. Панорама, София. Сборник повести. Превод: от англ. Емануел ИКОНОМОВ [The Long Arm of Gil Hamilton, Larry NIVEN]. Формат: 20 см. Офс. изд. Тираж: 20 000 бр. Страници: 192. Цена: 15.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/544]
Последна редакция: 2006-08-10 20:40:03
1
Мидгард — земята, определена за живот на човечеството, според скандинавската митология.
