Горелик как се мъчи да влезе, а после, без много да му мисли, бутна с рамо и мина през шперплата.
Ника седеше до парното, прикована с белезници за радиатора. Очите й бяха затворени, устата залепена с лейкопласт. Изпод разрошената й коса се стичаше тънка струйка кръв.
— … твойта мама — пошепна шофьорът, а Горелик отлепи лейкопласта и веднага разбра, че Ника е жива и съвсем здрава, защото човек не може да крещи така, ако не е невредим.
— Другарко Славина! Аз съм! — опита се да я надвика, докато се мъчеше да й свали белезниците. — Старши лейтенант Горелик! Всичко е окей!
Последното, разбира се, нямаше нищо общо с така създалата се ситуация, но старши лейтенантът не знаеше как да я успокои. А тя крещеше и кимаше към телефона. Горелик внезапно разбра, че не реве от страх или болка, а крещи думи, от които му причерня: «Отвлякоха Кеша!»
21
Резултатите от огледа, подредени в протокола, можеха да ударят в земята италианските трилъри на Коза Ностра.
«В семейната гробница на княжеския род Подворски, под гранитната плоча лейтенант Монахов откри обезобразен труп на жена, според сводките на Криминалната милиция — на народната артистка Анастасия Баранова, в неизвестност отпреди около седмица… Следователят от прокуратурата Турецки и инспектор Гордеев са открили труп на мъж, зазидан в стената на килера… В яма, асфалтирана отгоре, е намерен труп на мъж на възраст около 60–65 години, в униформа на генерал-лейтенант… В ямата са открити големи количества копчета с герб, монети, голяма измачкана тетрадка като приходно-разходна книга и две компютърни дискети…»
Свят да ти се завие от непоносимата воня на изгнилите трупове и от загадките, погребани тук. На следователите им призляваше и от смрадта, и от глада — бяха работили осем часа без прекъсване, но не смееха и да помислят за храна.
«… В мазето на къщата, в една от бетонните плочи за строежа, е открит труп на млад мъж с размазан череп и със следа от примка на гърлото. В кожения колан на панталона му е намерена малка пластмасова карта с отпечатана буква „В“, номер „2874“, и с черна надлъжна ивица.
Общо на територията на бившия почивен дом на Министерството на промишленото строителство на СССР са открити 9 (девет) трупа.»
Трябваше да се стяга вече за срещата с американските делови гости от хранителната промишленост. Шахов погледна часовника на бюрото, стана и влезе в «тайната стаичка». Нещо средно между гостна и спалня, такава стаичка му се полагаше като на представител на съветския истеблишмънт.[7] Шахов отвори гардероба, извади чиста бяла риза и кафява вратовръзка, подходяща за костюма. Преди да се преоблече, погледна в огледалото ризата и връзката върху себе си. Внимателно върна ризата в гардероба и извади от целофана нова — на тънко розово райе. И нея погледна в огледалото, одобри я. Докато си завързваше връзката, иронично изхъмка. Влюбил се, дъртият пръч, направо се е влюбил! Леко кокетираше пред себе си, защото още не се чувстваше никак стар и изпитваше почти забравен възторг от живота — като леден душ след сауна!
На телефонната уредба светна копчето на секретарката. Шахов недоволно се намръщи — нали я беше помолил да не го свързва с никого!
— Какво има, Маргарита Петровна?
— Виктор Степанович, там долу е… онзи… — запелтечи тя в обичайния си стил.
— По-живо, моля ви!
— Там е Митя с един милиционер…
— Кой Митя?
— Вашият шофьор.
— Катастрофа?!
— Мисля, че не. Идват да ви докладват.
— Веднага ги пуснете при мен!
«Какво да докладват? Къде е Вероника? Защо с милиционер?» — паникьоса се министърът, но в същия миг си наложи да се успокои, седна зад бюрото и дори отвори вестник, но това най-вече по навик, защото очите му не бяха във вестника, а приковани на вратата.
— Е, Саша — уморено се усмихна Грязнов, — чакай, почини си. Не, тук става течение.
Клекнаха като арестанти и запалиха цигари.
— Време е да пратим за Романова — каза Турецки.
— И да уведомим Зимарин?
— Няма как.
— Но той е главен прокурор на Москва, не на областта.
— Какво искаш да кажеш? — попита Турецки и се изправи.
Грязнов погледна отдолу нагоре — не към Турецки, а някъде към далечния небесен здрач.
— Къде по нощите да стряскаме с трупове другаря Зимарин. Да не колабира столичният главен — кога е виждал той труп на живо… Извинявай за каламбура, без да искам. Така че, ако не припадне, той ще вземе от хората на КГБ, армейските прокурори и веднага ще цъфне. А те хич няма да се впечатлят, че разследването се води лично от другаря Турецки. Открит е майорът от Държавна сигурност — нали сме наясно, че трупът е на Биляш? — едно; армейски генерал-лейтенант — две. Няма начин да не ни отнемат случая.
Кучешкият живот беше научил Грязнов: вяра никому. Ни Богу, ни дяволу. Турецки изповядваше подобно жизнено верую.
— Тук, Сашок, ми намирисва не на антиквариат, а на нещо много по-сериозно. Още не знам какво е, но усещам, че е от държавен мащаб. Тепърва има да го нищим.
Като премислиха положението, Турецки и Грязнов стигнаха до съвсем обоснованото решение да съобщят за откритите трупове «по територия», тоест не в градското, а в областното управление, но без да споменават подробности: просто са намерени няколко тела, погребани преди време, ще проучим случая. И накрая между другото: действувайки в рамките на оправданата самоотбрана, обезвредихме особено опасен престъпник, използувал автоматично огнестрелно оръжие и нож, наш другар е тежко ранен с опасност за живота…
Всички бяха наобиколили Грязнов да чуят какво ще каже. Той драсна няколко думи в бележника, подаде откъснатия лист на Гордеев:
— Отиваш на улица «Белински», в областното управление. Ще дадеш от мое име тази бележка на полковник Костишев, началника на отдела за борба с организираната престъпност. Устно му предай: «Саня, Слава Грязнов те моли да пратиш дежурна група от много наши момчета. Тук имаме малко произшествие с едни от твоя контингент.»
Грязнов смъкна препатилото си карирано каскетче, приглади рижавия перчем.
— Не само екип — и катафалка да прати. Дори няколко. Да подготви група за поддръжка. Не дай Боже, мафията може да ни атакува с убийците си. Приятелите на този катил. Най-страшното е, че сега вече са непредсказуеми. Впрочем мафията си е мафия, по-кофти е, че ако не ме лъже предчувствието, сме нагазили в политиката.
Монахов получи задача да отскочи до пощата, да се свърже с транспортната милиция и да проучи чий е запорожецът.
— Купи и нещо за плюскане, Вася, че ще изпукаме от глад. Цигари, ако намериш. Колкото и да
