струват. На ти двайсет и пет рубли и ключовете от моята кола, докарай я тук.
Точно след десет минути шофьорът на министъра и капитанът от милицията напуснаха приемната. От уредбата на бюрото си Маргарита Петровна чу гласа на Шахов:
— Свържете ме с министъра на вътрешните работи… Впрочем… Не, няма нужда.
— Виктор Степанович — неочаквано живна секретарката, — срещата с американците?
Дочу се нещо неясно, но й се стори, че той каза: «По дяволите американците.» И после по-ясно:
— Отменете всички срещи и преговори за днес. Да. На всеки половин час проверявайте здравословното състояние на другарката Вероника Славина. Запишете си телефона в болницата…
Докато чакаха помощниците, дежурния следовател, автобуса за извозване на труповете до моргата, цигарите и яденето, Грязнов и Турецки, седнали на една греда, пушеха заедно последната си цигара, като си я подаваха след всяко дръпване.
— Да, Сашка, игричката ни с тях, тоест тяхната с нас, е много мръсна — обади се Грязнов. — Наскоро рекетирите ми подписаха смъртната присъда — защо, пита се. Защото с Костишев пипнахме щаба им. Нали помниш нападението в ресторанта по Ярославското шосе? Момченца с маски откриха огън по конкуренцията, а покрай тях го отнесоха и неколцина посетители. Седем убити, петнайсет ранени. Спипахме ги във вилата в Дългопрудна. А там — цял склад! Картечници, гранати, автомати, пушки, ножове и дори хокейни стикове. Пари — три милиона!..
— Вашият министър на брифинга във Външното министерство каза, че тази година са разкрити над деветстотин организирани групи, извършили между три и четири хиляди престъпления.
— Бас на кутия «Боро», че нашият Пуго както винаги пързаля всички. — Грязнов угаси в гредата допушената до мундщука угарка, приведе се към събеседника си: — Какво са три-четири хиляди от три милиона престъпления? Знаеш, Сашка, у нас нямаме на година под три милиона престъпления. И то официално. Значи става дума за малко повече от един процент. Ще рече какво? — Че мащабите на организираната престъпност са един процент? Долна лъжа и измама. Освен това, като си помислиш, че имаме минимум десет милиона престъпления годишно. Плюс още петдесет милиона — това са тези, които постоянно се въртят в сферата на икономическата престъпност.
Монахов се върна след половин час. Запорожецът, както и очакваха, от две седмици се издирвал, а преди кражбата бил собственост на съвсем честен и почтен гражданин. Цигари успял да купи по втория начин, три пакета по пет рубли в селския смесен магазин — добре, че не бил с униформа, иначе и това нямало да видят. Разгърна увитото във вестник и извади клисав черен хляб, цяла щафета пресен салам от кооперативната търговия и три бутилки бира.
— Това е. Двайсет и четири рубли и трийсет и една копейка.
Грязнов изруга:
— Мамка им! По-рано с толкова пари гуляеш цяла нощ по кръчмите!
— Шаталин си го каза: чака ни катастрофа, щом Горбачов не приема неговата програма «500 дни» — реши да блесне интелектуално иначе мълчаливият Монахов. — Рублата има само осемнайсет копейки стоково покритие. До есента ще стане още по-зле.
— Защо? — попита Грязнов.
— Защото Павлов смени едрите пари за лайна. А хората останаха вече и без дребни. Освен това Шаталин каза, че до есента инфлацията ще достигне хиляда процента.
В седем вечерта пристигна оперативно-следствената бригада от областното управление, направи бърз оглед на мястото. Висок млад мъж, дежурен следовател, раздаде на колегите бланки с протокол за разпит — да се саморазпитат, и след по-малко от час заедно с бригадата отпрати за Серпухов, където го чакало ново убийство. Петима оперативници от областното управление останаха (с автомати) на разположение на майор Грязнов съгласно заповедта на полковник Костишев.
Турецки се прибра чак към полунощ. Тихо отвори вратата, свали си обущата и без да пали лампата, с телефонния апарат под мишница, безшумно се плъзна към кухнята по чорапи — да не събуди Ирина, почти пипнешком избра домашния номер на секретарката на канцеларията на Следствения отдел в Московската градска прокуратура. Клава, щом чу гласа му, захлипа:
— Убили Гена Бабаянц… Какво ли още има да става!
— По-спокойно, Клава. Моля ви да си спомните: кога точно се обади Бабаянц, за да ви каже, че е в отпуска?
— И аз все за това си мисля… как така… Александър Борисович… Саша!
— Сега най-важното е да се успокоите и да си спомните. Лично с него ли говорихте? Да не би някой да е имитирал гласа му?
— Аз откъде да знам, не съм говорила с него. Но беше в понеделник.
— В смисъл как — «не съм говорила»? Какво е станало в понеделник?
— Едуард Антонович ме извика в кабинета си, беше следобедът, и каза: «Току-що се обади Бабаянц.» Още не съм съвсем луда. Много добре си спомням. Едуард Антонович каза: «Да знаете, Клава, вашият Бабаянц е в отпуска. Имал да се оправя нещо в Ереван.» Сигурно Гена му се е обадил по директния телефон.
— Не е могъл да се обади нито по директния, нито по петолъчката, нито изобщо по никакъв телефон в понеделник, защото е бил убит в неделя! Не е могъл да уведоми когото и да било за каквато и да било отпуска и по всяко друго време, защото изобщо не е възнамерявал да излиза в отпуска!
Ирина нечуто влезе в кухнята, здрачът много особено промени цвета на нощницата й с тънки презрамки и цепка от бедрото до пода.
— Нищо не разбирам, Александър Борисович! Защо ми се карате… Едуард Антонович така ми…
— Не на вас, Клавочка, извинявайте, за Бога — и аз не разбирам…
Той погали косата на Ирина, погали тялото й, още топло от завивките. И го обзе такова всепоглъщащо желание, че за нищо повече не можеше да мисли.
— До утре — каза с пресъхнали устни и затвори телефона.
Облада Ирина направо в кухнята, на тясната кушетка — той не успяваше да овладее внезапната си страст, почти изнасилваше Ирина и неволната й съпротива срещу грубата му сила само още повече го разпалваше. Но ето, тя се отвори за безумните му ласки, тя го разбра — и двамата станаха едно цяло, това цяло стенеше и се смееше, и шептеше, и викаше от щастие…
22
— Саша, Саша! Забравих да ти кажа… Вчера те търси Романова. Помоли да й се обадиш — по всяко време. Меркулов също. Но той не предаде, че е спешно.
Турецки едва разлепи очи. В стаята надничаше сиво московско утро.
— И това ми било лято… Ако не е жега, ще е дъжд — измърмори той.
— Събуди се, Саша, Романова каза да й се обадиш, май има някаква неприятност. — Гласът на Ирина звучеше тревожно.
— Такава ми е идиотската професия — само за неприятности ме търсят. Колко е часът?
Опипа нощното шкафче.
— Няма ми часовника.
— На ръката ти е. Но е спрял на три и седем минути. А моят е в банята. Кой ще го донесе?
— Никой.
Турецки вдигна телефона от пода, закрепи го на корема си, избра «точно време»: «… сковско време седем часът и четирийсет и една минути».
