— Ти ми натресе това дело за убийството на жена му, то пък сега така цъфна, че не мога да му хвана края — и пак ти се намери да ми се надсмиваш.
— Напротив, много ти съчувствувам и дори съм ти благодарен, че ми помогна да се ориентирам в «случая Бардин». Извинявай, че те накарах да се занимаваш в работно и извънработно време с мой личен проблем.
Меркулов млъкна, чу се как драсна клечка. Турецки го изчака да си запали цигарата, но Меркулов нищо не каза.
— Костя, ако нямаш нищо против, бих те посетил при първата възможност.
Турецки не можеше и да си представи при какви обстоятелства скоро-скоро ще има тази възможност… Той извади от пепелника два фаса и си опари пръстите и върха на носа, докато запали. Двете угарки му стигнаха колкото за по едно дръпване. Той разтърка в пепелника почти изгорелия филтър — и на вратата отново се появи Красниковски.
— Между другото имало и наши, родно производство, точно по десетарка. Специално издействувах за теб.
Турецки си представи как вади от картона пакет «Столични», пали цяла цигара — и тъй силно беше изкушението, че помоли:
— Дай адреса — ще отскоча… О, забравих, чакам Зимарин.
— Той ще дойде чак следобед. И аз го чакам. Ти за четирийсет минути пак си тук.
Преди да «отскочи», Турецки се обади вкъщи:
— Ирка, ура! След час ще ти донеса цял картон цигари.
23
— Събудете се, Грязнов! Докога ще тропаме? — чу се глас иззад вратата.
Грязнов отвори очи. Някой безпардонно се мъчеше да нахлуе в бърлогата му — занемарена боксониера на «12-а Паркова».
— Кой е, мамка ви!
Грязнов имаше грип, снощи се беше нагълтал с лекарства, прокара ги с разни напитки и само това ранно събуждане му липсваше.
— Държавна сигурност. Трябва да поговорим с вас — отвърна любезно тенорче иззад вратата.
Грязнов не симпатизираше на кагебистите — така определяше публично отношението си към онова ведомство. Но в частни разговори и насаме със себе си не намираше за тях други думи освен «помияри» и «вмирисани говняри» по адрес на славните ченгета. Не само защото вуйчо му беше разстрелян през шестдесет и втора година по «новочеркаското дело» (по време на митинг говорил срещу масовите разстрели на работници от местния електролокомотивен завод) — Грязнов имаше безкрайни лични дрязги с «колегите». Беше сигурен, че КГБ в деветдесет и един процента от случаите си завира гагата в неща, с каквито не се занимава никоя институция в нормалните държави, в осем процента от случаите се бърка в дейността на други служби, а последния един процент свои истински задължения изпълнява или некадърно, иди противозаконно, или тъпо, или комично.
— Отварям, помияри — избоботи Грязнов, но остави другарите да чакат още поне двадесет минути, докато беше в клозета и се бръсна.
После неканените гости седяха в стаята му и го гледаха как невъзмутимо нагъва половин хляб с кондензирано мляко, пие силен чай; след това го закараха с черната си волга до площад «Дзержински», до новата сграда на Второ главно управление на КГБ, отговорно за контраразузнаването, тоест за запазване на вътрешната сигурност и разкриване дейността на чужди разузнавания в СССР. Сега, в годините на перестройката, тази институция се хвали също, че активно се е включила в борбата срещу организираната престъпност и икономическите саботажи. Макар че според Грязнов това е абсолютен въздух под налягане: с истинските случаи, включително и организираните — независимо дали от престъпници, или от ченгета, — се занимава не КГБ, а криминалната милиция.
Прие го в стометровия си кабинет младолик генерал-лейтенант, началникът на Шесто управление Феоктистов. Той му подаде яка десница и му посочи фотьойла срещу себе си.
— Сърдите ли се за ранното събуждане? Хиляди извинения, но знаем: не пипнеш ли Грязнов от сутринта, после пиши го бегал. Затрупан сте с работа, а трябва да поговорим, още повече, че вие сте човек с независимо мнение…
Идеше му да каже на Феоктистов: «Осра се с твоя Биляш, сега се чудиш как да се измъкнеш пред висшестоящите, така ли е?» Но вместо това Грязнов запали цигара, без да попита генерала за позволение, и погледна с вкаменени очи:
— Каква информация бихте желали да получите от криминалната милиция?
Лицето на генерала се стегна:
— Интересува ни последната обител, където сте намерили деветте трупа. И защо не сте сметнали за необходимо да съобщите на КГБ. Сега трябва да се явя пред председателя, армейски генерал Крючков. А какво ще му докладвам, като цялата работа е пълна мътилка. Убит е известен, много известен в нашите среди учен. Убит е наш служител, зает с особени поръчения в чужбина. А контраразузнаването разполага с нула цяло и кур десети информация.
Генералът си позволи да се изрази не съвсем прилично, а Грязнов си помисли: дали знае този Феоктистов, че Биляш е не само жертва, но и убиец. Убиецът на Татяна Бардина. И със свойствената си проницателност разбра: не, не знае. Значи няма и нужда още да знае.
— А законът ви задължава в подобни случаи незабавно да сигнализирате в КГБ — така ли е, Вячеслав Иванович?
— Не ви съобщих мълниеносно, защото държа на независимото си мнение. Исках без чужда помощ да открия извършителите.
— И открихте ли ги?
— Още не, нали ни взимате случая?
— Взимаме го. Колкото до генерал Сухов, прочутия изобретател, и майор Биляш — да, взимаме го, по-точно започваме предварително следствие. А за оперативната работа — не ви налагаме вето, продължавайте разследването. Имаме само една молба: поддържайте връзка с нас.
— Как си го представяте, Феоктистов? Без да имаме данни за потърпевшите, трудно можем да открием извършителите. Вие самият сте оперативник с дългогодишен опит, нали помня как бяхме с вас на лобното място за откриването на Московската олимпиада. Когато един студент от историко-архитектурния институт направи опит да се гръмне, а му приписаха политика, покушение срещу Брежнев.
В седналия срещу генерала сега човек трудно би познал онзи Слава Грязнов, който преди минути псуваше и ругаеше кагебистите.
— Вашите реминисценции, Вячеслав Иванович, са основателни. Тъкмо натам исках да обърна разговора. А колкото до справката-характеристика на майор Анатолий Петрович Биляш от Първо главно управление на КГБ, ще разполагате с нея до половин час — ще имам грижата. Вече се свързах с Шебаршин от ПГУ. Но да знаете, че не мога да наруша държавната тайна. В документа няма да намерите подробни данни, моля за извинение. Второ. Напомнихте ми епизод от нашата младост. Тогава някои искаха да превърнат несполучливия опит за самоубийство в политически процес. Ние с вас не го допуснахме.
— «Ние с вас» ли? Кой ме е питал мен?
Генералът се престори, че не го е чул.
— И сега картинката е подобна. Навсякъде кипи жестока борба за власт. Нашето министерство не пада по-долу — мнозина биха искали да сложат ръка на КГБ. Други са още по-крайни — тяхната мечта е да ни пречупят гръбнака, да ликвидират целия комитет в сегашния му вид и да оставят в КГБ само разузнаването и контраразузнаването. Всичко друго да отпаднело като ненужно. Но без това «всичко друго» КГБ просто вече няма да е КГБ. И ние, истинските комунисти, няма да допуснем такава контрареволюция. Имаме достатъчно сили да смажем ония лумпени и алкохолици. Говоря за демократите, популистите и разните прочие елциновци. Те искат компромат срещу сегашното ни ръководство. Срещу Крючков, Грушко,
