Чуркин прекрасно разбираше, че главният юрист на Русия най-малко се интересува от покушението над скъпоценната торбичка с деликатесите, но все пак понечи тутакси да се възмути от несправедливостта, проявена към него от милицията, като по този начин поне спечели време да се ориентира за истинската причина за задържането. Но си спомни, че в приемната видя до стария криминалист Мойсеев някакъв мъж с тъмни очила, лицето му не успя да разгледа, понеже в приемната още беше сумрачно, а осветлението не беше запалено. Обаче тъкмо тази смътна фигура го безпокоеше — къде ли беше виждал тези износени, макар и модни маратонки? Реши да използва друг похват — да отговаря на въпросите с въпроси.
— Какво да разказвам, другарю генерален прокурор?
— Най-важното. Като начало: защо беше нужно да премахнете Турецки?
— На мен — да премахна Турецки?
Но играта очевидно беше добре позната на генералния.
— Повтарям въпроса: защо трябваше — ще го кажа съвсем ясно: да убиете Александър Турецки. Слушам ви.
— Извинявайте, но нали го блъсна кола. И той почина в болница от травмите си. Аз отговарях за идентифицирането. Но наистина водя дело срещу него. По указание на главния прокурор другаря Зимарин. За злоупотреби и подкупи. За покушение над живота на главния прокурор на Москва. Имахме показания. Срещу Турецки и Бабаянц. Потвърдени от свидетели. Имахме и записа. Но най-важното — имахме самопризнанията на обвиняемия. Той собственоръчно потвърди всичко.
— Какви ги дрънкате? Доказателства, свидетели, записи! Собственоръчно! Вие собственоръчно сте изфабрикували всичко това! При Мойсеев има ваши отпечатъци. Защо ви трябваше да унищожите честния, талантлив следовател? С какво ви пречеше? Или по-точно, с какво попречи на вашите господари?
Прокурорът се изправи, наблюдавайки как Чуркин потръпва от думите му.
— И какво ще правим сега, Чуркин?
Запитаният огледа стените на кабинета, все едно, че те можеха да му подскажат изход от положението. Но стените, разбира се, запазиха гробно мълчание и тогава той произнесе:
— Лентата беше некачествена. Пренавих я… Скъса се на няколко места… Лепих я. Естествено, оставил съм отпечатъци. Знам откъде идва цялата работа, другарю генерален прокурор. Мойсеев отдавна ми има зъб, не обича нашето брата…
Прокурорът седна, вдигна учудено вежди.
— … руснаците, имам предвид. Децата му се канят да си вдигнат чуковете за Израел и за пред съответните служби в бърлогата на световния ционизъм ще им е от полза компрометираща информация срещу наши служители…
Забеляза как пламна лицето на събеседника му и млъкна.
— Ах, ти, псе, кучи сине… — изсъска генералният прокурор право в лицето на Чуркин, — я стига ми ги разтяга тия, ами казвай защо се набъркахте с Амелин в тия лайна. Кому служиш ти, дрисльо!
Чуркин увеси чене, подбели очи, имаше чувството, че припада, не, умира; не можеш повече да живееш, ако човек на такова положение те заплюва в лицето с подобни гнусни думи. Това е краят на всичко — и на кариерата, и на живота. Ако веднага не намери някаква сламка, за която да се хване…
— Всичко ще разкажа, другарю генерал… Другарят Амелин ме помоли… Той каза, че Бабаянц и Турецки са престъпници, но нямало достатъчно доказателства и трябвало да се помогне… Даде ми касета, нареди да говоря с арменски акцент… Аз вярвам на другаря Амелин, той е истински мъж. А Турецки в затвора ме удари с касетофона, вижте, още ми е синьо. Другарю генерален про… Ако са престъпници, има ли нещо лошо да се помогне на следствието, разбира се, не е много хубаво, тоест никак не е добре, но Турецки подписа показанията си и аз мога да се закълна, че той лично пред мен и пред другаря Амелин направи пълни самопризнания…
Чуркин се давеше в думите си, постепенно се въодушевяваше, вярваше в подкрепата на Амелин, да, да, все пак ще се измъкне, какъв късмет, че Турецки вече го няма, за мъртвия може да каже каквото си иска, мъртвият не противоречи, мъртвият не може да бъде нито свидетел, нито обвинител.
— Аз, другарю генерален про… най-отговорно заявявам, че Турецки беше хомосексуалист, той ми е правил недвусмислени предложения… С Бабаянц поддържаха интимни отношения… Турецки лично ми го е казвал…
Чуркин трескаво мислеше какво друго зашеметяващо да избълва срещу Турецки и не забеляза как държавният съветник натисна бутона на звънеца. Така той говореше и говореше, докато по едно време вратата скръцна, някой влезе и спря на прага. Беше същият, с тъмните очила, седнал с Мойсеев в приемната на генералния прокурор. Само че сега си беше свалил очилата и Чуркин дълго се взира в непознатите мустачки, обръснатата глава, бялото петно на слепоочието. После тялото му взе да отмалява, стана на пихтия и следователят от Специалния отдел се захлупи на пода с все стола.
— Какво щастие, Константин Дмитриевич, какво щастие, че сте вие… Само че защо са ви вдигнали посред нощ заради такива дреболии? Разбирате, нали, аз нищо не искам да крия. Да, грях ми на душата, грях ми на душата, но кой ли пък е съвършен, Константин Дмитриевич? Съпругата ми отиде на море, тя е жена на години, разбирате, а аз все още съм пълен със сили и енергия. Вие разбирате, аз разбирам, че хайката беше организирана от нашите момчета, браво, всичко изпипаха много професионално, изпратиха онези момиченца нарочно с червени връзчици, пиленца, петнайсетгодишни, сега някои ще си изпатят, както и двамата с вас знаем — насилствено принуждаване на непълнолетни към полови сношения или как точно беше формулирано в закона… Дето се вика, не пуша, не пия, ама на, с тия момиченца… дяволска работа… Какво ли ви обяснявам, Костя, ние с вас колко сме преживели заедно, каквито случаи сме разплели?! Сега ще ме отстраниш от делото, разбира се, не бива да се петним с такива глупости, а аз пък ще ти изброя подробно кои посещаваха заведението през последната година. Нелегалните гешефтари от миналото, дето днес бутат страната ни към капитализма, за такива направо разстрел! А аз — какво? Случайно захвърлен от съдбата в тази увеселителна процедура, лишен от женска ласка строг пазител на законността…
Празнословието на административния зам. главен прокурор на Москва не трогна Меркулов. Всъщност даже не го слушаше, зает да съпоставя фактите, които му бяха станали известни през последното денонощие. Изобщо не го интересуваше моралният облик на седналия пред него дребен човечец с врабешко личице, не го трогваха идиотските приказки за опетняването и прочие, дето нямаха нищо общо с Престъплението. Саша Турецки направи опит да подреди всички престъпления в един общ низ, който е Престъплението с главна буква, но и той не си представяше, нямаше и най-малката представа за цялата опасност, която носеше смърт на страната.
— Включвам касетофона — каза Меркулов с уморен глас — и ви предлагам да разкажете подробно как с измама сте накарали Турецки да подпише, като сте му сложили между статистическите отчети празни листа, как по указание на подполковник Красниковски сте изфабрикували записа с диалога между Турецки и Бабаянц. Също така ви предлагам да назовете всички съучастници в убийството на директора Сухов, на следователя Бабаянц, на гледачката Балцевич, на майора от Държавна сигурност Биляш. И накрая: къде се базира щабът на организацията, към която принадлежите с подполковник Красниковски. Няма да ви напомням за не знам кой път, че чистосърдечното признание ще облекчи вината ви дори и за такова престъпление против държавата.
Меркулов чака много дълго. Зазоряваше се, но августовската неделя се очертаваше облачна. В отсрещната къща светна самотен прозорец и зад завесата се мярна някаква сянка.
— Нищо няма да ви кажа, Меркулов — чу тихия, но твърд глас, — ще отговарям само пред Бога.
Пътуването на шофьора Митя по задачите на шефа се проточи много повече от час: докато в ЦК на партията се задържа не повече от минутка, в Кремъл пък го накараха безкрайно да чака, докато му дадоха най-после разписка за получен плик. Но и това не беше краят: някакъв мъж, типичен канцеларски плъх, дълго го подпитва къде е министърът на икономиката, но Митя твърдо издържа на разпита и не накисна шефа, без да му мигне окото, съчини разни врели-некипели за неразположение и отпътуване в неизвестна посока. А когато стигна в апартамента на Шахов и започна да опакова нещата му, видя, че от телекса се спуска дълъг чаршаф с някакви послания. Откъсна листа, сви го на руло, в този момент телексът отново забръмча и заизлиза нова информация. В горния ъгъл на първата страница видя парафа «Строго секретно», реши да поизчака, може наистина да е важна държавна работа. Но апаратът блокираше, жално писукаше и
