придавайки форма на Хаоса. И доволен от светлината на разума, зараждаща се в сътвореното от Него, Той си отиде. Тогава изплуваха от мрака всички грозни и низвергнати твари, защото беше дошло тяхното време. И зачакаха да настъпи дългата нощ на Кайя…“ Това беше първото послание, което се появи, и доскоро не го разбирах. Те не са наречени Кайя, а с дълга дума без еквивалент в човешките езици, но името, с което се обръщаха към тях хората от племето на Ичияси, е достатъчно добро, за да ги обозначим. Възможно е обаче и да става дума за нещо съвсем различно от съществата, с които си имахме работа досега.
— Чети нататък, Азман! — подкани го Синд.
— Това пък е последното: "О, безпределен дух на Сътворението, вечен и безкраен във време и пространство! Ти, несътворим, неразрушим и абсолютен Аум! Разбуди от непрогледния му сън създателя на всичко живо и неживо Окшаел, властелина хилядоок от себе си роден! Изпрати при нас светлозарният и яснозрящ Ураупш — озаряващ дните ни, на нощите пазител, даряващ с безсмъртие и светлина душите! И нека дойде Шакраан, разрушаващият с взора си, сияйният непобедим и страшен, унищожаващият и завършващ всичко! На Сабха, жизнения център на света, сразете враговете на беззащитните, родени смъртни хора! И четиримата от тях, избрани с Аийел, Звездата на Тъкача, да затворят прохода пред жалките създания на Мрака и скъсаните нишки да се свържат! Така да бъде!
— Избраните са четирима, но съвсем сигурно ли е, че сме точно ние? И не е ли по-добре този Шакраан и другите да побързат да дойдат, защото създанията на Мрака са всичко друго, но не и жалки в сравнение с нас? — каза Синд.
— Ние сме избраните, защото Аийел е у нас, а боговете ще се намесят, когато пожелаят те — Ишанг беше съвсем спокоен. — Ще изпълня дълга си, винаги съм го правил без празни размисли и малодушие.
— Не съм малодушен, а се опитвам да разсъждавам трезво! — озъби се Синд.
— Много удобно извинение, няма що.
Ишанг извади от новонаучения си репертоар мимики възможно най-дразнещата полуусмивка.
— Може и да сме близнаци по някаква прищявка на съдбата, обаче разликите между нас са от небето до земята — Синд беше разярен. — Съветвам те да не ме предизвикваш.
Ишанг придаде на гримасата си снизходителен отенък и отиде при струпаните в ъгъла рогозки с нехайната походка на победител.
— Не би трябвало отношенията между вас да са такива точно сега, но висшата воля е неразгадаема за простосмъртните — Азман поклати глава. — Ще ви бъда водач още малко, после навлизаме в предели, непознати за никого от нас.
Следващите три дни те преминаваха последователно през Арките между нивата, като сияещите врати ставаха все по-малки.
— Това е територията на седмия кръг, в който никога не съм стъпвал — ведът се огледа. — Миналия път, когато преминах оттук, се озовах направо на „Хаврия“. Тя ме беше очаквала горе години, а все едно че не беше изминал и ден, дори храната беше прясна. Хората, които бяха ме докарали тогава до Сабха, си заминаха, преди аз да вляза вътре, и се наложи да наема нов екипаж от станциите около Входа. Можех да се справя и сам, но не исках да си пропилявам силите излишно.
Каменната тераса беше тясна и спокойно се обхващаше с поглед. Нямаше и помен от постройки или нещо друго, а Арката блестеше пред тях като издълбана в скалите.
— Доколкото разбирам, оттук нататък няма да има храна и вода за нас — каза Ишанг.
— Във вдлъбнатините на скалите сигурно са се събрали дъждовни локвички, а аз за щастие имам наполовина пълен съд — висящата на колана на Азман плоска метална бутилка беше малка, но и така едва успяха да я напълнят догоре.
— Няма да ни стигне за дълго — каза Синд.
— Аз никога не се разделям с корените и листата за церемониите и мисля да ги стрия на прах още сега — Ишанг извади торбичката. — След като приготвя настойката от тях, ще я пия в малки количества, за да притъпи жаждата и глада ми.
— Като наркотизиран зомби ще ни бъдеш особено от полза — вметна Синд.
— Пак ще съм по-добър от теб във всяко отношение.
Конфликтът между двамата прерастваше в неприкрита омраза. Колкото и да се напрягаше, Синд не можа да си спомни нито една основателна причина за това драстично противопоставяне. То се беше зародило и развило, след като напуснаха Каскот.
„Сабха ни влияе много особено“ — помисли си Синд и дочу в главата си злобен смях.
„Какво ли ще се получи, ако приложа някое от новите си умения и се опитам да ти прочета мислите? Едва ли си заслужават труда, но все пак“ — продължи неприязненият гласец, принадлежащ на Ишанг.
Сякаш червейче се плъзна по разклонените коридори на паметта му и започна да се лута из тях.
„Няма да стане! — Синд се концентрира и без усилие го изхвърли оттам. — И аз съм понаучил нещичко.“
Друг кротък глас се вплете в този на хорая.
„Долавям всичко, което си мислите. Вече май не е нужно да говорим както досега“ — намеси се Тарасу.
„Това имах предвид, когато ви казах, че ще видите как получих книгата — обгърна ги мисълта, изпратена от Азман. — Преди това може да се разположим някъде.“
„Площта тук е толкова малка, че разполагане е пресилена дума“ — каза Ишанг.
Синд вече различаваше индивидуалните особености на излъчените мисли на всеки от спътниците си, характерни като гласовете им. Положително и те усещаха същото.
„Тогава просто да приседнем, където и да е.“ — Азман седна с кръстосани крака и отвори някаква клетка от дълбините на съзнанието си.
63
— Дошъл е един човек, деца — каза сенаторът Лот. — Иска да ви види и да ви даде лично подаръците, които е донесъл.
— Кой е той, татко? — осемгодишната Лифи спря играта си.
Дистанционно управляемата кукла, която се къпеше в миниатюрната вана в миниатюрната си къща, престана да се плиска с вода и застина с протегнати ръце и ококорени очи.
— Не го познавате, а да си призная и аз го виждам за пръв път. Той е от Арат, голямото селище на Необвързаните.
— Аха, значи е от диваците, които живеят в колиби, а не в къщи като нас, и са глупави и мръсни — мъдро заключи Лифи.
— Може и така да се възприеме на твоята възраст, но в негово присъствие не трябва да споменаваш нищо подобно — усмихна се Лот. — Той е много уважаван и известен там, откъдето е дошъл.
— Но не е по-известен от теб, нали?
В очите на момиченцето баща му бе най-великата и значителна личност в целия свят. Още беше рано да разбива илюзиите й.
— За Необвързаните той е това, което съм аз за Федерация Каскот. А може би и повече — прибави Лот полугласно. — Нали не искате посетителят да си помисли, че децата ми са невъзпитани? Оставихме го да чака твърде дълго.
— Хайде, Тарик, не чуваш ли, че татко ни вика? Остави това нещо и не бъди невъзпитан — каза Лифи с назидателен тон, приближи се до братчето си и смъкна видеошлема от главата му.
Шестгодишното момченце не се възпротиви, а я погледна добродушно. От пръв поглед си личеше, че е мило и разбрано дете.
— Къде ще ходим? — попита то с обезоръжаваща усмивка.
— Май не си чул това, за което говорихме досега? — сенаторът протегна ръка и разроши косата му. — Дошъл е гост и ви носи подаръци. На мен ми е интересно какви са те, а на теб?
— Той е истински малък глупак! — Лифи смръщена захвърли шлема настрани, след като беше надзърнала в него. — Татко, Тарик непрекъснато гледа записи на приказки!
— Никой не е забранявал приказките, доколкото знам даже е препоръчително децата да ги гледат — засмя се бащата. — Ти също ги обичаш, струва ми се, нищо че си по-голяма от него.
