— Когато се съберат хората, изпрати някого да пипне отново екранната настройка на „Облака“.
— Ами че той е напълно готов, лично аз проведох тестовете! — каза смаян Сервин. — Няма какво повече да се настройва.
— И аз мисля така, но клиентите са капризни. Хубавото е, че платиха нещичко.
Главният контрольор рови дълго в джоба си и извади половин пачка. С въздишка отдели от нея снопче банкноти и подаде останалото на помощника си.
— Това е за вас. Не бързайте и не се престаравайте, просто повторете формално всички процедури. Съмнявам се да има голяма разлика накрая, но ме повикайте за тестуването.
— Добре, господин Фарт — Сервин се върна на мястото си. — Дошъл е друг клиент, за „Хаврия“ — извика той, като погледна монитора пред себе си. — Вие ли ще го заведете или да ви заместя?
— Аз ще го заведа — намръщи се контрольорът. — Днешният ден не върви добре и имам лоши предчувствия. Мразя монасите, много е трудно да се разправяш с тях.
Той погледна към изключената силова бариера, през която тъкмо минаваше млад мъж с дълга кафеникава дреха и сребърен обръч, пристягащ челото му.
Предчувствията на Фарт се оправдаха напълно. Като изпрати младежа с безкрайни извинения, той влезе при Сервин навъсен и зъл.
— Не знам какво става тук, но „Хаврия“, за която аз гарантирах изпитанията, сега е действаща и управляема като метеорит. Трябва да отделиш още хора да отидат там.
— Ще плати ли за това? — осмели се да попита плахо помощникът.
— Ха! Шегуваш ли се, служител на култовете да плаща извънредно! — Фарт изруга. — Хайде, лентяи, стягайте се, защото ако продължава така, ще изхвърчите всички навън и първият ще бъдеш ти.
Той се изплю на излъскания под, в нарушение на всички писани и неписани инструкции и трясна вратата на офиса зад себе си, а Сервин пусна автоматичната подочистачка. Вдигна краката си на плота и започна да проклина кашата, която се беше получила, хората изобщо и началника си в частност.
— Сега, братко Чен, „Хаврия“ ще стои там, докато отстранят несъществуващите повреди — каза Ишанг, разположил се на седалката в роптера, когато вече бяха на път за града, и му показа чипа, който беше подменил — Така корабът се държи под контрол от Раван и ще бъде готов за полет, когато той реши. Нашата задача е почти изпълнена.
Докато прибираше миниатюрната пластинка обратно, пръстите му напипаха два предмета с неправилна форма и той ги извади.
— Това нещата от агента на Харамон ли са, братко Ишанг? — обади се Чен.
— Да, взех каквото ми беше казано. Това са оръжието и документите му — той въртеше в ръце медальона, който беше прибрал от чантата с дрехите на Синд.
— Не трябваше ли досега да се отървем от тях, старши братко?
— Ще го направя, щом се приберем — каза Ишанг, но премълча, че смята да унищожи само единия предмет.
В обицата се криеше тайна, която трябваше да разгадае, независимо от нарежданията на Раван. Щеше да се заеме с това при първия удобен случай.
14
Синд с мъка разлепи клепачи и се вгледа в тавана. Събитията шеметно се бяха стекли в непредвидена посока, но поне беше още жив, въпреки че нямаше големи заслуги за това. Докосна врата си и си спомни, че остави медальона при останалите верижки в чантата, преди да тръгне към Зарал. Ухото го болеше, а и не усещаше привичната тежест, значи обицата също я нямаше. Или беше изпаднала, докато той се търкаляше по пода, или някой я бе взел. Какъвто и да беше случаят, това го лишаваше от привилегиите на императорски пратеник. Засега трябваше да се оправя сам, след като бе невъзможно да се легитимира. За щастие не бяха сменили дрехите му, кутийката с хапчета стоеше непокътната в джоба и беше почти пълна. Положението не бе чак толкова лошо, лесно можеше да избяга оттук, но някои неща го тревожеха.
Нещастният Зарал Вар не беше луд, а само подивял от страх, както се оказа с пълно право. Не можеше да отрече, че противниците им, владеещи Бойния език, а и бойните умения на Братството, бяха много опасни. Синд беше безсилен и напълно в тяхна власт, но те не го убиха и положиха усилия да бъде само зашеметен свидетел на цялата нагласена сцена. Докато си въобразяваше, че ловко се е измъкнал от преследвачите си, те са го чакали направо там и са използвали Зарал за примамка. При тази мисъл усети, че се изпълва с гняв, но се овладя. Нямаше никакъв шанс да спаси теолога, изцяло беше играл по чужди правила. Като че ли държаха на всяка цена да го пъхнат в затвора и успяха. Полицията пристигна веднага, въпреки обичайната си мудност, все едно са знаели, че ще става нещо. Трябваше да научи защо патрулът и почти половината участък се намираха там по това време. Може би някой високопоставен ромиец не се е осмелил да го убие и е използвал полицията като сляпо оръдие, за да отстрани Синд от пътя си. Тази версия обаче не обясняваше откъде се бяха взели и какво представляваха снощните убийци.
Погледна камерата над вратата с насочен срещу него обектив, извън чийто обхват не оставаше никакво пространство. Втора камера, разположена отсреща, осигуряваше изглед от друг ъгъл. Обитателят на стаята не можеше да направи нищо незабелязано. Прозорци нямаше, вратата беше метална и дебела на вид. Освен леглото, на което го бяха хвърлили, имаше маса и въртящ се стол — също метални, прости и фунционални. Доколкото виждаше от легналото си положение, краката на масата и тези на стола бяха неподвижно закрепени за пода. Единият ъгъл на стаята беше пригоден за хигиенна кабина с малка седяща вана, мивка и тоалетна чиния. Оскъдното обзавеждане потискаше, но той не възнамеряваше да остава толкова дълго, че да се депресира от това.
Вече бяха забелязали, че се е раздвижил, защото се чу пронизителен настойчив звън и на екрана под камерата срещу него се появи млад мъж без униформа и отличителни знаци.
— Виждам, че вече сте буден, и мисля да ви задам няколко въпроса — започна той направо. — Аз съм следовател Хардийн и ще бъде във ваш интерес да ми отговаряте ясно и точно.
— Ще се постарая — Синд се поизправи и се облегна на таблата на леглото, — обаче не се чувствам особено добре.
Демонстративно опипа раната на главата си, но това не направи впечатление на следователя.
— Някои се чувстват и по-зле — успокои го Хардийн, — а жертвата ви, Зарал Вар, не се чувства вече никак, благодарение на вас.
— Не съм го убил аз, но не очаквам да ми повярвате.
— Така си е. И за да започнем отнякъде: вие сте Фил Канти, търговец, пребиваващ на Ромиа от вчера, отседнал в столичния хотел „Корона“. Поправете ме, ако греша.
— Не грешите и сте проверили вече.
— Според доклада на патрула, след като чули отчаяни викове за помощ, те се отзовали и позвънили на „Морски изгрев“ 328, апартамент 12Б. Въпреки предупреждението, никой не отворил и се наложило да разбият вратата, която била здраво заключена отвътре. Никой не е могъл да влезе или излезе оттам през това време.
— Щом казвате — сви рамене Синд. — Те излязоха през прозореца.
— Вътре сте били единствено убитият, който е успял да ви удари със статуетката, и вие, който сте му прерязали гърлото с кухненския нож. Прозорецът е бил отворен, но височината е голяма. По фасадата липсват удобни за закрепване корнизи и балкони и е такава, че спускането по сградата изисква специално оборудване. Тъй като жертвата е убита малко преди това, спускащите се не биха имали време да приберат екипировката си и да избягат. Картал Рендъл е отразил в рапорта си, че веднага погледнал през прозореца и не е забелязал нищо особено. Нито той, нито хората му са видели летящи в близост машини и подозрителни минувачи. В апартамента сте били само вие и жертвата.
— Единствените, способни да направят това, което според вас е невъзможно, са хораите — Невидимите братя. И те наистина го направиха — каза Синд, без особена надежда.
— Хайде, стига с тези приказки, те няма да ви помогнат — махна с ръка Хардийн. — Разочаровате ме, можехте да измислите нещо правдоподобно.
— Нали ви казах, че няма да ми повярвате — тихо промълви Синд. — Бих искал и аз да попитам нещо, ако имам това право. Как стана така, че наблизо се оказаха толкова много патрули?
