— На този въпрос мога да отговоря. За ваше нещастие наблизо е станало улично сбиване, извиканите полицаи търсели укрилите се в близките сгради нарушители и са били привлечени веднага от виковете.
Синд си помисли, че инцидентът е бил прекалено удобен, за да бъде истински. Положително не са арестували никого от инициаторите на безредието, а са прибрали няколко случайни зяпачи със съмнителен вид. Нямаше смисъл да обяснява това на следователя.
— Аз съм заможен и уважаван търговец — каза той. — Какъв мотив бих имал да убивам този невзрачен човечец, от когото просто исках да купя някои неща и дори не му знам името?
— Ще стигнем и до мотива, всичко по реда си — намръщи се Хардийн. — Нито мястото и времето, нито облеклото ви са били подходящи за делова визита. В момента обработваме отпечатъците и проверяваме уликите против вас, признанието ви само ще ни спести труда.
— Не мога да призная нещо, което не съм извършил. Освен това се нуждая от застъпник с юридическа подготовка и моля да бъде уведомен представител на Търговската гилдия за задържането ми.
— Направено е вече — кисело процеди следователят. — Сега вниманието на обществото е ангажирано с други събития, които ви оставят в сянка. Вие не сте сензация и след като не искате да ми съдействате, ще се наложи да почакате, докато решим случая. Не бих казал, че ще стане скоро.
— Искам да ми бъде оказана незабавно медицинска помощ и да говоря със застъпника си!
Следователят прекъсна връзката, а Синд се изправи полека, за да не засили бученето в главата си. На умивалника имаше чаша от лек и еластичен материал, в която си наля вода. Изпи я жадно на големи глътки, седна на въртящия се стол и започна да разучава правоъгълния метален капак на стената над масата. Капакът се плъзна нагоре и откри ниша с две чинии и лъжица от същия материал като чашата. Чиниите бяха пълни с каши, от които се вдигаше пара, а надписът в дъното на нишата приканваше след хранене мръсните прибори да се поставят вътре. Едното ястие беше солено, другото — сладко и не бяха лоши на вкус. Той се нахрани и хвърли съдовете в нишата, а капакът се спусна в първоначалното си положение, докато ги закри. Почувства се по-добре и тръгна да оглежда владенията си. Не откри нищо интересно, освен четири кръга с гладка метална повърхност, разположени до вратата. Двата от тях се намираха на пода, а другите — върху стената, на височината на раменете му.
С малки разлики затворите в Империята бяха еднотипни, но досега той ги беше гледал в качеството си на външен наблюдател. Изгледът отвътре беше значително по-лош и след като се повъртя, не измисли друго занимание освен да седне пак. Негово право беше да получи медицинско обслужване и скоро щяха да изпратят лекар. Прозвуча сигналът, а след него заговори спокоен глас без образ:
— Моля да се изправите и да застанете отдясно на вратата. Сложете краката си върху кръговете на пода, а ръцете — върху тези на стената.
Синд изпълни нареждането, включеното силово поле притисна крайниците му към кръговете и той сякаш залепна върху тях. Вратата се отвори и влязоха няколко души. Единият извади гъвкава метална лента и я уви около лявата му китка. Двата края се събраха с припукване и се съединиха така, че не личеше никаква ивица между тях. Образува се плътно прилепваща към кожата му гривна с няколко квадратни килийки отгоре под изпъкнало прозрачно покритие. Полето го освободи и той побърза да се измести от контактните плочки. Напред пристъпи мъж с униформа в традиционния червен цвят на лекарското съсловие.
— Току-що ви бе поставен контролер-индикатор и ви предупреждавам, че при всяко действие, противоречащо на наложените за спазване правила, ще получите невропарализиращ шоков импулс. Едно от правилата е: никога да не се опитвате да свалите контролера от ръката си. Сега легнете да ви прегледам.
Лекарят проми раната и я намаза с антисептична паста, която на въздуха образуваше тънък покривен филм. Обезболяващите съставки подействаха и главоболието му намаля. Хладното докосване от пластинките на скенера до челото, слепоочията и тила му бяха приятни.
— Нямате вътрешни увреждания, раната не е опасна и ще зарасне бързо — каза лекарят, като прибра апаратурата и принадлежностите си.
Надзирателите мълчаливо му направиха път към изхода, а последният от тях затръшна тежката врата. Времето потече мудно с малко разнообразие на обяд, когато нишата му предложи три чинии с каша. Само часовете за хранене бяха някакъв ориентир и вече очакваше да получи вечеря, когато чу звъна. Погледна екрана с любопитство. Оттам го гледаше непознат мъж със сухо лице и рядка посивяла коса.
— Добър вечер — поздрави той любезно. — Аз съм застъпникът ви, изпратен от Търговската гилдия, наричам се Стърсет Орм.
— Приятно ми е — каза Синд. — Фил Канти, както сигурно знаете.
— Трябва да ви предупредя, че разговорите ми с вас се следят и записват. Ще ви съобщавам само информация, за която имам разрешение. Известно е, че сте наели стая в друг хотел близо до пазара, в която сте оставили чанта с дрехите и скъпоценностите си, преди да тръгнете към покрайнините на града. Това не е противозаконно, но ще трябва да го обясните пред съда. Положението ви не е много лошо и имаме надежда да намалим присъдата. Какво е отношението към вас?
— Добро засега. Бихте ли ми казали кои мои вещи са намерени? Интересуват ме по-специално бижутата — добави той.
Орм започна да му чете списък на иззетите вещи, но медальонът и обицата не фигурираха вътре.
— Липсва един голям диамант в златна обковка — прекъсна Синд изброяването на дрехите. — Може ли да го е прибрал някой полицай, който после е забравил да съобщи?
— Искате да кажете, че го е откраднал? Вие сте богат чужденец, законът тук е много строг в такива случаи и полицаите трудно биха рискували. Както описвате тази огърлица, някой може все пак да се е изкушил — това за Ромиа е цяло състояние. Дори да е така, няма вероятност да я получите обратно, защото човекът не би си признал. Ще разпитам предпазливо, въпросът е деликатен и не бих искал да утежняваме излишно положението ви.
— Както и да е, забравете за това — измърмори Синд. — А какво е важното събитие, което е станало вчера?
Застъпникът хвърли поглед някъде встрани и му отговори, след като получи съгласието на невидим събеседник.
— Извършено е покушение срещу Негово височество принц Иргут, който е в тежко състояние. Замесени са и хора от двореца, сега се разследват всички заподозрени. Негово величество крал Аргам е покрусен, дори не се знае дали ще се проведат Тържествата. Сам разбирате, че не може да очаквате нужното внимание и ще се наложи да изтърпите тук по-дълъг престой от обичайния. Гилдията стои зад вас, така че няма за какво да се притеснявате. Доказателствата засега са във ваша вреда, но ще изчакаме целия материал по делото. В краен случай ще заплатите максималното обезщетение, което не е такова, че да ви разори.
— Трябва да ви кажа, че съм невинен, макар вече и аз да не съм убеден в това.
— Невинен или не, ние ще ви помогнем в този труден момент. Нямате право да изпращате и получавате съобщения, мога да ви посещавам само аз и ще го правя всеки ден, за да не се чувствате изоставен. Както виждам, сложили са ви лента на ръката. Не предприемайте прибързани действия, за които после да съжалявате.
— Благодаря, ще се вслушам в съвета ви — каза Синд.
— До утре, тогава.
15
Потънал в разбърканите завивки на леглото, принц Иргут бълнуваше и се мяташе в треска от няколко дни. Накрая дали защото организмът му беше млад и издръжлив, или под въздействие на лековете на Хаягри, но той видимо прекрачи границата към живота. Блед и изнемощял, принцът отвори очи за пръв път от раняването си и огледа стаята, като се усмихна измъчено на кралицата-майка. Радостната вест обиколи двореца и събра придворните и прислугата пред вратата на спалнята му. Не че обичаха особено престолонаследника, но траурното настроение от последните дни потискаше всички и оздравяването му означаваше връщане към предишния безгрижен живот. Принцът обяви, че е гладен, добър признак, който изпрати Нейно величество в кухнята. Тя стъпваше там рядко, но сега остана да надзирава и помага лично при приготвянето на чаша силен бульон.
