установи, че той е единственият човек тук, на когото може да се разчита до известна степен и да се разговаря нормално с него.
— Хубаво е, че толкова време драконите идват и си отиват мирно и тихо, Хайат, но ти например знаеш ли колко дълго живеят те?
— Добър въпрос, аз също съм мислил за това — отговори той. — За тях вековете са като години и досегашното им поведение не значи нищо. Преди да започна да бъркам в хазната, аз също прекарах кротко няколко години, зает в проучвания как най-добре става това.
— Извинявай, но сигурно не си проучвал достатъчно дълго и качествено — усмихна се Тарасу.
— Изглежда е така, щом съм тук — засмя се той, — но примерът не е лош, що се отнася до крилатите ни гости. Имах възможност да ги поопозная и съм на мнение, че при всички видове разумни същества може да се говори за различни типове характер. Някои от тях са добри, други лоши, не са им чужди чувства като гордост, суетност, жестокост, благородство или завист. По някакъв начин усещат коварните, зли или глупави хора и ги отбягват, но с мен общуваха охотно, което ме ласкае. Един от тях спокойно мога да нарека приятел, казва се Трирл.
— Надявам се, че ще пожелае да разговаря с мен.
— Сигурен съм в това — сериозно каза управителят. — Не е тактично да те разпитвам за причините, накарали те да нападнеш Иргут, а и това няма голямо значение. Не мисля, че си извършила престъпление и ако позволиш, ще ти дам няколко съвета как да оцелееш занапред и ще ти покажа някои бойни техники, благодарение на които съм още жив. Сега в залата за тренировки няма никой и можем да започнем веднага.
— Ще ти бъда признателна — зарадва се момичето. — Не бих могла да си пожелая по-добър учител и съветник.
— Нещо ми подсказва, че този път ще спечелим и няма да се връщам пак в затвора — каза той.
Салонът беше разделен на по-малки помещения с големината на истинските бойни полета. Размерите възпроизвеждаха обстановката, обясни Хайат, само оръжията бяха симулантни. От двете страни на вратата бяха подредени електронни подобия на арбалети, огнестрелни оръжия, бластери и невропарализатори, както и метални ленти като тези, които и двамата носеха, но без секторите с издут стъкловиден похлупак над тях. Вместо това имаха три издатини на същото място. Офицерът взе една от тях, сложи я на лявата си ръка над гривната-индикатор, натисна средната издатина и лентата се затвори.
— Това е силов щит — обърна се той към нея. — Малък е и предпазва само отделни части на тялото, затова се изисква бързина и точност при боравене с него. Ако прикриеш сърцето и главата си, дясното рамо и корема остават открити. Спуснеш ли го пред корема си, тогава главата и раменете са незащитени. За краката има предпазни кори и не трябва да се безпокоиш. Трябва да свикнеш да усещаш границите на защитената област, без да ги гледаш. Щитът се включва, изключва, закрепва около ръката ти и се сваля, като натискаш тези бутони.
Той илюстрира думите си, натискайки леко на посочените места. При включването на щита слабо завихряне на въздуха пред него очерта полето, при което част от ръката и тялото му се виждаха все едно през струи трептящ, нагорещен газ. Накрая той го изключи и откачи от ръката си.
— Вземи си един щит от рафта и ми донеси две кошчета с топки.
Тарасу се опита да борави с щита, както той й беше показал, а Хайат закопча колана си и закачи на него едно кошче. Черните кълбовидни предмети вътре бяха грапави, нееластични и тежки.
— Единият офицер на Белите, Ахорн, е много опасен. В миналия Турнир унищожи трима от нашите, четвъртият беше Кралят и тогава за щастие Играта свърши. Може би щях да го победя в двубой, но се радвам, че не се наложи да се бия с него. Надали ще имам такъв късмет и сега, ти също трябва да си подготвена.
— Започваме ли? — обади се момичето.
— Веднага — той взе няколко топки, замахна и хвърли едната към нея.
Тарасу вдигна щита нагоре, но не беше достатъчно бърза. Топката я удари болезнено по челото и падна на пода. Объркана, тя не можа да реагира на втората, която я улучи в корема, накара я да се свие с наведен щит и получи трети удар в шията. И петте му хвърляния бяха сполучливи. Докато той загребваше от кошчето нова партида, тя си пое дъх, зашеметена от болка и яд.
— Тези топки са много бавни и служат само за да усетиш границите на щита. Срещу истинско оръжие отдавна щеше да си мъртва — каза спокойно Хайат, като гледаше изкривеното й лице. — Овладей гнева си и се концентрирай.
От следващата серия Тарасу отби половината удари. След няколко атаки Хайат започна да я изненадва все по-рядко.
Когато свършиха, тя беше много уморена, но владееше щита неизмеримо по-добре, отколкото в началото.
— Вече стана време за вечеря, затова ми помогни да наредим нещата обратно по лавиците, ако обичаш — каза Хайат. — Ще си починем, докато се храним, после се връщаме пак тук.
Желанието й в момента беше само да се добере до леглото си, но кимна утвърдително.
— Утре през деня всички ще бъдем в салона и може би ще се наложи да обучавам някои от останалите, но след вечеря ще се занимавам специално с теб. Остава ни малко време да се подготвим. Избрали са всички нас, защото имаме известни умения, но ти идваш от другаде и трябва да овладееш непознатите ти оръжия. С щита се справи бързо — похвали я той.
— Обучавана съм да използвам истински метален щит, който се усеща в ръката и се вижда — каза Тарасу. — С това нещо отначало имах чувството, че изобщо не ме предпазва, но по принцип движенията са същите и вече свикнах.
— Ако напредваш по този начин, днес може би ще опитаме и стрелба с оръжие. Сега се усмихни и иди да се приготвиш за една от последните спокойни вечери. Утре ще пристигнат Драконите и другият Офицер, надявам се да не трябва да уча и него.
16
Откакто го затвориха в килията, при Синд не беше влизал никой, освен лекарят и тъмничарите. Хранеше се добре, стараеше се да поддържа физическата си форма с упражнения и разходки из килията и вземаше хапчетата незабелязано, когато пиеше вода. Стърсет Орм го посещаваше всеки ден, както беше обещал, и се опитваше да го ободрява. Съобщи му, че принцът е оздравял и сега нещата ще се задвижат бързо. Експертизата показала, че отпечатъците по ножа са само негови, му каза злорадо Хардийн, нямало и помен от следи на други хора в стаята. Орм побърза да го увери, че за убийството на толкова съмнителна и невзрачна личност като Зарал Вар го заплашва обезщетение на роднините и близките му, напълно според кесията на Фил Канти, като след процеса трябваше да напусне Ромиа и да не вдига излишен шум около себе си. Търговската гилдия положително беше влиятелна сила в двора на краля, за да получи толкова лека присъда. Синд с горчивина се замисли за крещящата подигравка да се измерва с пари безсмислено отнетия човешки живот. Тук богатите можеха да си позволят всичко извън законите и справедливостта и той състави наум изложението си пред Императора по този повод.
Не можеше да избяга, докато го държаха изолиран, а и нищо полезно не беше научил. Ако целта на неизвестните му врагове беше да го изгонят от планетата, сега те се радваха на успеха си, постигнат с цената на убития теолог. Последната дума въпреки това щеше да има той и нямаше да се махне оттук, докато не разкрие всичко.
Звънът и появата на Орм на екрана го учудиха. Второ посещение за деня беше необичайно, а загриженото лице на застъпника не вещаеше добри новини.
— Много съжалявам за това, което ще ви съобщя, но след последните разкрития нямате право на застъпник — Стърсет се покашля неловко — Извикаха ме специално, за да ви го кажа, и съм длъжен да заявя, че Гилдията оттегля протекцията си от вас. Положението ни тук ще пострада, ако продължим да подкрепяме съучастник в заговор срещу престолонаследника на кралство Ромиа.
— Срещу какво? — Синд едва успя да запази самообладание.
— При огледа на вещите ви и разпита на свидетелите са намерени недвусмислени доказателства, че вие сте снабдил извършителите с оръжие и план на галерията.
