— Мога ли да ви поканя в нашето леговище, искам да кажа жилище, да си поговорим след изобилната и вкусна вечерна закуска? Всички вас — подчерта Трирл, въпреки че освен Синд и Хайат не беше останал никой друг. — Ще съм радостен, ако дойде и Кралицата. Бихте ли й предали поканата ми?
— Разбира се — каза Синд, — стига да не е много уморена.
Тарасу не се зарадва особено на идеята за парти.
— Нали няма да ядат повече? Едва ли ще го понеса още веднъж тази вечер — жално каза тя.
— Най-много да пием плодови коктейли — успокои я Хайат. — Е, ще има някоя и друга бисквитка… но никакво месо!
Драконовите зали се намираха близо до трапезарията и оформяха върха на комплекса постройки. Бяха три високи цилиндрични помещения, свързани помежду си чрез проходи и широки арки. Средната зала, в която влязоха, беше по-голяма и се използваше като салон-приемна. В стените имаше множество дълбоки ниши, разположени една над друга чак до куполообразния свод на тавана. Под тях стърчаха издатини, наподобяващи трамплини на басейн, но от солидни каменни плочи. Близо до вратата беше поставена масичка с човешки размери и столове, които не личеше да се използват, защото бяха натрупани върху нея с краката нагоре. До тях стоеше Трирл, скръстил предните си лапи на гърдите.
— Добре дошли! — провикна се той, избута масата в средата на залата и нареди столовете около нея.
— Моят приятел Хайат е бил често на гости при мен и затова се обръщам към вас. Моля, седнете тук и изчакайте Кокорл да ни сервира. Аз ще си позволя да се отпусна като между близки и ви приканвам да направите същото. Схванах се да се влача по пода тази вечер, затова ще се разкърша.
Гънките по гърба му се раздвижиха и плътно прилепналите, незабележими досега крила започнаха да се разтварят. Той ги разгърна в цялото им великолепие, с мощен тласък се отдели от пода и се насочи към една от горните ниши. Въздушното течение разпиля косите на Тарасу и ги запрати в безпорядък около лицето й. Тя отмахна кичурите от очите си, за да проследи обратния полет на Трирл. Реейки се плавно, той кацна на близката до тях издатина и забелязаха, че стиска някаква торба в лапите си. Кокорл се появи с тромава походка от съседната зала, крепейки поднос с чинии и чаши. Положи го на масата и чевръсто подреди съдовете пред тях.
— Направо забравих, че имате крила — каза Тарасу. — В трапезарията не ги забелязах, но там вие и не летяхте.
— Правим го тук, когато сме сами или с хора, поканени от нас, както сега.
Трирл пое подадения му от Кокорл пълен бокал и му връчи торбата. С купичка в едната лапа и чувалчето в другата, той подхвръкна в нишата зад гърба на Хайат.
— Забранено ли ви е да летите в другите помещения? — полюбопитства момичето.
— Освен че са тесни и непригодни, възпитанието не ни го позволява, въпреки че е страшно изморително да си възпитан. И вашите етични норми са същите, доколкото ми е известно.
— В какъв смисъл?
— Ами, например, хората в присъствие на непълноценен индивид се въздържат от действия, подчертаващи недъга му, за да не го потискат. Не бихте се разтичали демонстративно пред човек без крака, осъден да лежи, нали?
— Значи ние, хората, сме инвалиди според вас? — попита Тарасу.
— Само много възрастните, болни или осакатени джорхи са принудени да кретат по земната повърхност. Ние ги обграждаме с внимание и съчувствие, но те са имали все пак моменти в живота си, когато са се носили във висините, докато вие от рождение сте приковани към земята. Към вас съжалението ни е още по- голямо, ако това е възможно.
— Благодаря — измънка тя с половин уста. — Какво означава джорх?
— Хайат не ви ли е казал? Ние сме джорхи и е голяма обида, когато някой се обърне към нас с нарицателното „дракон“, особено ако го смятаме за приятел — поясни Трирл. — Истинските дракони са малобройни изолирани групи, с които един порядъчен джорх избягва да има взаимоотношения. Те са диви, нецивилизовани издънки на народа ни и за съжаление първи са контактували с вас. Така тяхното име е станало обичайно название за цялата ни раса, което е печално. Опасявам се, че са оставили у прадедите ви погрешна представа за нас.
— Представата наистина е неприятна — каза Синд. — В нашите предания драконите са свирепи и кръвожадни. Те отвличат хора и опустошават селищата. Където се появят, всяват страх, омраза и…
— Точно това имах предвид! — подскочи Трирл възмутен. — Погледнете ме, нима приличам на кръвожаден похитител на хора?
Той се изпъчи, размаха предните си лапи и впери пронизващите си очи с фосфорен блясък в Тарасу.
— Н-не — заекна момичето и се отдръпна извън обсега на ноктите му. — Ни най-малко.
— Аз съм културен и благовъзпитан джорх, но когато някой ме нарече дракон, излизам от люспите си в първия момент. — Трирл се укроти и отпи от бокала си — Как ще реагирате вие, ако ви нарекат диваци и канибали?
— Съвсем отрицателно — каза Тарасу. — Вероятно ще се вбеся. В едно нещо съм сигурна — изключително ще се старая да не ви ядосвам в бъдеще, уверявам ви.
— Вие сте приятна и предполагам млада дама, но за нещастие ще имате възможност да видите истински дракон и то много скоро. В Бялата армия е дошъл Грагард, който е абсолютно чудовище — зъл и отмъстителен единак.
Това изявление разтревожи Тарасу, а даже и Синд. Той се опита да си представи какво може да е това създание, което изглежда в очите на Трирл чудовище, но не успя.
— Идвал ли е тук преди? — попита загрижен Хайат. — Не си спомням да съм го виждал.
— Бих се с него по времето, когато сигурно си бил малък — мрачно каза Трирл, а племенникът му се размърда в нишата си и наостри уши. — Самият той разправяше, че унищожил половината си семейство, защото непрестанно му противоречали и го дразнели. Ние сме наемници и между нас борбата не се води до смърт, но Грагард е дракон и няма скрупули. Той убива не толкова защото му плащат, а за удоволствие. Хайат може да ви каже, че когато противникът ни е човешко същество, обикновено само го раняваме и зашеметяваме. Индикацията на гривната му показва, че е полумъртъв и го отстраняват. Ако е зле ранен, го умъртвяваме бързо, за да не страда. Грагард ги обгаря точно толкова, че да умират бавно и да се мъчат до смъртта си. Погледнете крилото ми, виждате ли нещо на него? — и той го разпери.
Тримата се вгледаха във фината ципа, под която изпъкваха тънки издължени кости. Две от тях бяха огънати неестествено в горната си част и личаха прилични на възли удебеления, там където са били счупени и зарастнали лошо. Ципата между тях висеше сбръчкана и грапава, с мръсносив цвят, различна от останалата повърхност.
— Това ми е спомен от него, също и стъпалото, оттогава накуцвам. Цяло чудо е, че изобщо имам задна лапа, изгорих му очите и това ме спаси. Хубаво го подредих и съм сигурен, че си е спомнял често за мен след това. Възстановил е някак лявото си око и сега е по-грозен и зъл, отколкото го помня.
— Чичо, но той ще иска да те убие този път! — възкликна Кокорл с безпокойство.
— Не се тревожи, момче, имай доверие в мен. Ще се справя с еднооката твар.
— Виждам, че Кокорл е взел торбата с гадателските пръчици — обади се Хайат. — Ще погледнете ли съдбата ми?
Тарасу и Синд се спогледаха, докато Трирл мълчеше замислен. Кокорл тръскаше коженото чувалче и отвътре се разнасяше тракане.
— Да видим дали е благоприятен моментът — каза старият джорх.
Започна да издава ритмични звуци, които се свързваха в странна мелодия, като пристъпваше от крак на крак в такт с нея.
— Сега ще тананика доста време — прошепна Хайат в ухото на Синд.
Внезапно Трирл спря да се поклаща и се втренчи някъде встрани. Те проследиха погледа му и видяха Тарасу, която се беше изправила. Танцуваше с отсъстващо изражение и правеше необичайни движения с ръце и крака. Когато джорхът млъкна, тя спря танца си и грациозно се поклони.
— Не може да бъде! — Трирл беше сбръчкал муцуната си в израз, който у човек би изразявал тъга. — Това беше любимият танц на моята прекрасна Смагарт и не съм предполагал, че човешко същество ще ми
