вече са се оформили две групи, засега слабо враждебни.
— С Драконите ще станем петима, при общо девет гласа е съвсем достатъчно — очерта Хайат започналото разделение.
Тъй като беше единственият запознат с психологията на нечовешката раса, те не оспориха твърдението му.
— Целта ни ще бъде единствено да си спасим кожите, а ако покрай това запазим и тази на Марзак, толкова по-добре за него.
17
След първата обща тренировка се разбра, че най-зле от всички беше принц Марзак, въпреки многото му приказки. За голямо негово съжаление той трябваше да изслуша препоръките на Хайат, както всички останали. Синд беше блестящ, макар че не се стараеше и показа малка част от уменията си. Гил и Сат не впечатляваха, но бяха в границите на добрите постижения. Тарасу, след вчерашните упражнения, се бе изравнила с тях в защитните маневри. Резултатите от стрелбата й бяха най-добри по всеобщо признание и Синд с усилие я надмина с неголяма разлика. Хайат се радваше на нейния успех и се зае с изостаналия Марзак, щастлив да го види унизен по този начин.
— Това е най-добрата армия, в която съм бил досега — доволен каза той на Синд. — Ахорн от Белите е опасен, ако го елиминираме, няма да имаме проблеми, така поне се надявам. Естествено, като избягваме Драконите им. Когато и двете армии бъдат в пълен състав, нашите Крал и Кралица ще се срещнат с техните, след което ще ги видим на запис, а и те ще получат такъв за нас.
— Разузнаване на противника — измърмори Синд.
— Точно така — каза управителят. — Неизвестността е по-лоша и от най-силния противник.
Когато влязоха в трапезарията, завариха разположени на странните си седалки две едри същества, покрити със златисти люспи, по които играеха отблясъци от светлината. През оставените нарочни отвори на облегалките се бяха проточили дългите им и дебели опашки, чиито крайща лежаха и се гърчеха на мраморния под. Главите, обърнати към тях, събуждаха първичен ужас у несвикналите, а такива бяха всички, освен управителя. Той тръгна към масата, разперил ръце в приветствен жест, а останалите спряха на прилично разстояние, като се бореха със страха или отвращението си. Синд беше гледал заснети кадри с дракони в библиотеката, но там те изглеждаха абстрактни и далечни. Впечатлението на живо беше стряскащо. Предните, по-къси лапи, които единият протегна на Хайат, завършваха с подобия на пръсти, увенчани с къси, но остри и твърди нокти. Масивното туловище се изправи с грация и мощ, яките мускули предизвикаха под бронята вълнообразни движения. Разноцветни сияния плъзнаха по люспите, а гъвкавата опашка изплющя и небрежно измести тежкия стол с един замах.
— Приятелю Трирл, безкрайно съм радостен да те видя пак — каза Хайат и се повдигна да прегърне надвисналата над него грамада.
Ръцете му се плъзнаха по дебелата бронирана шия, а лапите на съществото се стовариха върху раменете му. Стиснаха го леко, но скупчената група хора ахна, в очакване да чуе пращенето на чупещи се кости. Нищо такова не се случи и дребният мъж остана невредим. Чудовището го пусна, разтвори над главата му удължената си муцуна с широки ноздри и показа респектиращ комплект дълги извити зъби. Между тях се стрелна яркочервен език, раздвоен на върха.
— Аз също съм доволен, че те срещам, приятелю Хайат — гъгниво отговори драконът.
Произнасяше думите със съскане и шипене, но достатъчно разбираемо.
— Виждам, че Хърл не е пожелал да дойде с теб този път — управителят се отдръпна назад.
— Старият Хърл е изгубил желанието си за приключения, след като едва не беше убит миналия път, и аз доведох племенника си. Надявам се да бъде добър заместник на Хърл, макар и да е отчайващо млад.
Вторият дракон се изправи припряно. В първия момент изглеждаха абсолютно еднакви, както седяха, и беше учудващо по какво Хайат ги различава, но застанал прав, той стигаше до рамото на Трирл и тялото му беше значително по-дребно.
— Аз съм Кокорл — изсъска той и сложи разперената си лапа върху челото. — Нека полетът ви бъде лек, плавен и…
— Това са хора, племеннико, те не летят — прекъсна го Трирл и вторачи огромните си зелени очи в тях. — Той е за пръв път в човешко общество и още не е научил подходящите изрази.
Младият дракон затъпка притеснен на задните си лапи, а отвесните му зеници станаха почти кръгли, като му придадоха значително по-добродушен вид. Напрежението и първоначалното объркване спаднаха, когато Хайат започна представянето им. Хората се осмелиха да пристъпят напред и да докоснат ноктестите лапи, протегнати за човешки поздрав. После всички насядаха около масата.
— Забележително добре владеете общогалактически език — каза Марзак, в опит да заговори непринудено новодошлите.
— При всички важни преговори е станало традиция да се наема преводач от нашата планета Шуист. Ние сме се прославили с таланта си на полиглоти — каза Трирл, поласкан. — А на Шуист най-известен с тези си качества е нашият род. Кокорл, който далеч не е от добрите, предвид възрастта му, владее два главни и пет второстепенни езика. Когато реших да го взема със себе си, се наложи да научи и вашия сиен.
— И кога взехте това решение? — попита Марзак, който знаеше само сиен освен ромийски и беше положил невероятни усилия за това.
— Амии… според мерките за време на Ромиа, да кажем, около тридесет периода — отвърна Трирл.
— Тридесет месечни периода — това прави два годишни цикъла, така ли? — запита принцът.
— Разбира се, че не, ако беше толкова глупав, не би ме придружавал. Имах предвид периода на околоосните завъртания.
— Тридесет ромийски дни са били достатъчни да научи чуждия му човешки език? — попита Синд изумен.
— По-лесен е дори от нашите второстепенни, а и той знае само основата. За да го усъвършенства е необходимо повече време и практика. Още няма нужното ниво, като мен например, но и това ще стане.
— Желая приятен апетит на всички и ярък, несекващ пламък — внимателно произнесе Кокорл.
— Без пламъка, момче, без пламъка! — погледна го с укор Трирл.
— И тъй като вие ни разбирате чудесно, би било добре да разговаряте по-рядко помежду си в наше присъствие на родния си език — каза Марзак.
— Естествено — изсъска Трирл. — Главното изискване на етикецията при преводачите гласи точно това. Мой далечен прародител бил убит на място, защото произнесъл няколко неразбрани от преговарящите страни фрази към придружителя си. Тези преговори били наистина много деликатни, но това е първата и последна проява на нетактичност в рода ни. И да не бяхте го напомнили, едва ли щяхме да проявим споменатата невъздържаност.
Вечерята премина вяло, защото маниерите на хранене на новодошлите, вероятно изискани от тяхна гледна точка, развалиха апетита на всички. Шумното сърбане и преглъщане заглуши напълно разговорите. Големите парчета месо те късаха със зъби, като си помагаха с ноктите. Сосът се стичаше по муцуните им, облизван от раздвоения език със звучно мляскане. Само Хайат, свикнал с техните обноски, се хранеше спокойно. Тарасу се опитваше да не ги гледа, но когато се наложи да потърси подправките и погледът й попадна на Кокорл, блажено ръфащ недопечената си пържола, не можа да издържи. Розови струйки капеха от извитите му зъби и тя усети, че стомахът й се преобръща. Скочи, притиснала устата си с ръка, и изтича навън.
— Нашата Кралица ни напусна съвсем ненадейно, почти нищо не е хапнала — отбеляза Трирл и се уригна продължително. — Не се чувства добре може би?
— Трябваше да направи една важна тренировка точно сега — каза Хайат.
— С принц Марзак — добави Синд, тъй като и принцът напусна тичешком.
— Харесва ми такова усърдие и постоянство — измляска драконът и се залови да почиства зъбите си.
Човъркаше ги елегантно с един от ноктите на лявата си лапа, оставен по-дълъг от другите очевидно с тази цел. Намерените парченца той оглеждаше и изсмукваше с удоволствие. Това занимание накара братята Мор да приключат набързо вечерята си и също да се оттеглят.
