— Не знам нищо за това — каза Синд, убеден, че е безсмислено да спори.
— Двамата мъже, с които сте поддържал контакти, са мъртви и не могат да потвърдят или отрекат. Вашите думи оттук нататък нямат никаква стойност. Последният ми съвет е да приемете предложението за участие в Турнира, което ще ви направят. Разрешено ми е да ви съобщя само това и вече сте сам. Сбогом!
Образът на Хардийн веднага зае мястото му и разпитът започна със завидно усърдие. През последвалите кошмарни часове не се знаеше кой остана по-изтормозен — Хардийн и другите следователи, които го сменяха, или Синд. От въпросите той сглоби приблизително ясна картина за обвиненията срещу него. Осигурил е заговорниците с всичко необходимо посредством наети лица, а за последния етап е пристигнал лично. Когато разбрал за провала, се опитал да купи мълчанието или да сплаши един от наемниците, който вероятно е заплашил да го издаде. Не могъл да се справи с него и го убил, а намиращите се случайно наблизо патрули го заловили.
Шифрите, кодовете, тайниците и свидетелските показания на няколко души, с които разполагаше Хардийн, водеха право към Синд и уликите се изправиха пред него като стена без никакви пукнатини. Имаше даже фонокристал със запис на неговия собствен глас и смътно си спомни, че кристалът се търкаляше из нещата му на Франар. Текстът на записа беше безобиден, но съпоставен с всичко останало, придобиваше зловещ смисъл. Още преди Синд да тръгне насам, някой беше ровил усърдно в кабинета му в двореца на Харамон и бе подготвил това обвинение. След лавината псевдодоказателства, от него се очакваше само да признае, но и това нямаше голямо значение, както разбра впоследствие.
Когато научи, че Кралският съд ще се събере да разгледа делото му, той изпита облекчение и дори не се учуди на необикновената експедитивност. Моментът да избяга беше дошъл, трябваше да го направи по пътя към съдебната зала или на връщане.
В решаващата сутрин закуската му беше в нишата, както винаги. Той я изяде и зачака, събирайки цялата си енергия, но нямаше признаци, че се готвят да го отвеждат някъде. Очакваният звук го накара да подскочи от нетърпение. На екрана вместо Хардийн или някой от тъмничарите се виждаше вътрешността на непознато помещение, в което зад дълга маса седяха десетина души, обърнати с лице към него. Централното място заемаше крал Аргам в церемониални одежди и с всички атрибути на властта си, дори носеше препасан лазерния меч. Синд изруга наум предпазливостта им, заради която бяха пренебрегнали основното право на обвиняемия — да се яви и изслуша присъдата си лично. Щяха да го съдят на място, в килията и то, като не нарушават пряко законите. В такива случаи беше прието да се уведомят формално Имперските съдебни власти, а докато те вземат становище и изпратят отговор, подсъдимият можеше вече да е екзекутиран.
Синд се опита да възрази, но не забеляза ответна реакция. Хаягри се беше постарал да убеди краля, че има насреща си много опасен престъпник, спрямо когото трябва да се вземат специални мерки. Съобщението за процеса щеше да бъде забутано в канцелариите на Харамон и да изчака, докато там решат да разгледат случая. Синд не знаеше това, но позна почерка на силата, направлявала събитията досега, и се примири. Съдебната процедура беше фарс. След като изслуша обвиненията, доказателствата и показанията на свидетелите, които виждаше за пръв път, на въпроса признава ли се за виновен той отговори отрицателно. Не обърнаха внимание на това и Аргам, величествен в червената си мантия, заяви, че Кралят и справедливият Кралски съд обявяват подсъдимия Фил Канти за виновен в заговор срещу престолонаследника и убийство на ромийски гражданин. В знак на кралска милост му се дава право на избор между незабавно изпълнение на смъртна присъда и участие в Турнира като Офицер на Черната армия.
Аргам и справедливият му съд отдавна бяха изчезнали от екрана, когато Синд се отърси от вцепенението и се изтегна на леглото. Враговете му се разполагаха в Императорския дворец и вземаха от документите на Синд, каквото им потрябва, значи бяха наясно и за способностите му. Бяха се погрижили да остане жив и да не може да избяга, но за да го заведат на Арената, трябваше все пак да напусне килията си. Чисто и просто те му предлагаха да отиде доброволно там. Щом толкова държаха, щеше да се яви на идиотския Турнир и да разбере защо и на кого е нужно това.
— Засега ще играя, както кажете вие, но ще дойде и моят ред — обърна се той към невидимите си събеседници, загледан мрачно в тавана.
Хардийн дойде да го вземе и го откараха с роптер на Арената. Само двама души освен пилота го съпроводиха до Черния дворец, където го оставиха в трапезарията. Той имаше представа за правилата на Турнира, затова внимателно огледа насядалите около масата. Принц Марзак и братята определено не му харесаха. Глупостите, които дърдореха те, го дразнеха дори след принудително наложеното мълчание напоследък. От лявата му страна седеше симпатично момиче, което се хранеше равнодушно и не каза почти нищо. След като го разгледа, то не му обърна повече внимание, заето със собствените си мисли.
Обядът беше чудесен дори и само защото вместо четирите стени на килията, през отворените прозорци се откриваше изглед към парка зад силовата стена, опасваща Арената. Вместо блудкавите затворнически каши, масата пращеше от блюда, превъзхождащи по качество и разнообразие менюто в „Корона“. Нуждата да се възстановява заставяше Синд да се храни така, че за страничен наблюдател би изглеждал обхванат от ненаситна лакомия. Съседът му отдясно нямаше време да го наблюдава, защото също като него поглъщаше големи количества храна с видимо удоволствие. При дребното му телосложение не ставаше ясно къде вмества всичко това. Отначало Синд помисли, че и той натрупва енергия, но внимателният оглед не показа характерните белези. Хайат беше един съвсем обикновен човек с огромен апетит. Целият труд да бъде принуден Синд да седи сега тук имаше смисъл, ако трябваше да се срещне с някого или да присъства на особени събития. Сътрапезниците му бяха ромийци, само Тарасу беше от друга планета, но всички те не блестяха с нищо.
В състава на Черната армия имаше и два Дракона, чиито столове бяха още празни. Докладите, представяни на Императора относно тези същества, и натрупаната от предшествениците му информация не бяха изчерпателни. Случаят отреждаше на него да запълни празнотите и вероятно драконите бяха тези, с които трябваше да се срещне. Така поне му казваше логиката. Той започна разговор със съседа си, който приключи с обяда и се облегна доволно пред камара празни чинии. Бившият управител Хайат беше имал допир с представители на летящия народ, но не отговаряше охотно на въпросите за тях. Посъветва го да си състави непредубедено мнение, когато ги види, и насочи вниманието си към него самия. Принц Марзак, Гил и Сат Мор също проявиха интерес, учудени от присъствието между тях на чуждопланетен търговец, заради убийството на някакъв незначителен теолог. Когато чу за предполагаемото му участие в заговора, Тарасу изпусна приборите си и се обърна към него.
— Не мога да повярвам, че са постъпили така с вас, без да имате вина! — възкликна тя. — Сегашното ни положение едва ли може да се подобри и няма смисъл да лъжа. Никога не съм ви виждала, нито съм чувала да се споменава името ви или този… Зарал. Станала е нелепа грешка!
Тя развълнувано огледа останалите и Синд не се зае да я разубеждава. Прие съчувствените забележки на сътрапезниците си и разказа случая, оневинявайки себе си за смъртта на Зарал. Не се разпростря върху участието на Братството и описа двамата хораи като обикновени грабители. Хайат, врял и кипял в административните и съдебни бъркотии на кралството, го гледаше с недоверие, но не го изрази гласно. Когато страстите около Синд се уталожиха, Марзак взе думата и обяви, че не е лошо да си изяснят някои неща, въпреки все още непълния състав. Независимо от това справедливо или не, сега те бяха събрани заедно и трябваше да положат всички усилия да победят, за да оцелеят. Тук той не можа да се въздържи и погледна накриво Хайат. Бил се два пъти на губещата страна и надживял последователно двамата Крале на армията си, той сияеше срещу него като живо опровержение на думите му.
— Решенията, както знаете, ще вземаме всички ние, но аз имам право на два гласа в съвета и предният фланг на воините се подчинява само на мен.
Никой не изрази отношение към думите му, което го удовлетвори и той каза по-меко:
— Сега ще си починем, преди да отидем в салона, където ще преценя кой колко струва. В бъдеще не трябва да прекалявате с храната, за да нямате проблеми при тренировките, а после и на Арената.
Този намек определено се отнасяше за Синд и Хайат. Шумът от столове и прибори при ставането им заглуши репликата на управителя, дочута само от Тарасу и Синд, с която той обобщи мнението си за принца.
— Самонадеяно лайно!
Тримата се спогледаха зад гърбовете на Марзак и братята Мор, които вървяха пред тях. Стана ясно, че
