— Така излиза — измърмори той, — а и нямам желание да водя спокоен заседнал живот в пущинаците. Вероятно ще стана разбойник. Досега крадях с подправени сметки, вече ще го правя с оръжие, докато ме хванат пак.
— Малко позабравих това напоследък, но макар и да не съм кралица от Гант, аз съм принцеса от Хонстел. Имам прилично състояние, оставено от майка ми, и тъй като не съм си позволявала капризи досега, предполагам, че е непокътнато. Двамата души, на които имах доверие, вече са мъртви и е време да се погрижа за бъдещата си свита. Приятелството не може да се оцени в пари, Хайат, но ако това не те обижда, предлагам да те наема срещу известно възнаграждение, определено от теб.
— О, Ваше височество — поклони се управителят широко усмихнат. — Само не ме правете свой ковчежник, защото съвсем скоро няма да има откъде да ми заплащате възнаграждението.
— Не се шегувам — погледна го Тарасу. — Ще направя всичко възможно ние тримата да се измъкнем оттук. Когато си тръгна за Хонстел, ще ми бъде приятно да дойдеш с мен.
— Сериозно ли говорите, принцесо? — запъна се Хайат. — Искате да Ви придружа?
— Да, при условие, че не се държиш все едно ме виждаш за пръв път. Ще бъдеш мой телохранител. Впрочем, ти вече си такъв за мен. Ако предложението ти е неприятно или нещо те задържа на Ромиа, можеш спокойно да откажеш. Ще съжалявам, но няма да се разсърдя.
— Малко е да се каже, че приемам с радост! — извика той въодушевен и смушка Синд в ребрата. — Приятелю, признавам, че грешах, намерих човек, на когото мога да служа с удоволствие. Забрави глупавия ни разговор и се развесели! Заради теб ще се съглася дори, че Съсухреният звяр, искам да кажа Великият Кантайрофекс Харамон, е мил и приятен дъртак. Сега изпитвам нужда да осмисля късмета си в усамотение.
Той излезе, тананикайки си фалшиво, а Синд го погледна кисело и разтърка мястото, където го беше ударил с лакътя си. Раздели се набързо с момичето и тръгна към своето помещение, като се опитваше да отпъди мислите, нахлуващи в главата му. Невероятните неща, изречени от Хайат, го разтърсиха до дъното на душата му. Оказа се, че досега не е успял да чуе гнусните злословия, които се разпространяваха в Империята от години, сигурно преди още той да е бил роден. Заговорите се разкриваха, метежите се потушаваха, но калта на думите се трупаше и напластяваше върху образа на човека, обединил Империята и издигнал величието й. След завръщането си Синд щеше да разрови цялата тази тиня, хвърлена върху неговия идеал от хора, недостойни дори да го погледнат. Неочаквано той се улови, че въпреки възмущението и погнусата, тренираният му от дългогодишната практика разум изследва възможността при периодичните си обиколки Императорът да посещава тайно затворническите планети. Засрами се от нелепите си и неуместни размисли и се опита да заспи. Сънят му беше неспокоен и се мята през цялата нощ. Тарасу също се събуди с чувството, че не е лягала, а и останалите не изглеждаха добре. Само Хайат беше весел и джорхите разкъсваха закуската си с наслада, което този път не направи съответното впечатление.
Арената представляваше обширна равна местност, разделена на квадрати с тъмни гранични линии, над които трептяха силовите прегради. Подредиха се в близкия до своя дворец край, като Тарасу и Марзак бяха в централните два квадрата. До тях бяха разположени симетрично Синд и Хайат, после пак така симетрично идваха джорхите, а братята Мор в двата фланга завършваха първата редица. Пред тях застанаха осемте воини с вид на закоравели престъпници, каквито бяха. В срещуположния край на полето по същия начин беше се подредила Бялата армия. Из незаетите засега средни квадрати сновеше малка група наблюдатели. Те бяха снабдени с полеви неутрализатори, осигуряващи им свободно преминаване през преградите. Кръжащите над Арената роптери предаваха панорамна картина на всички сектори и милиарди зрители ги съзерцаваха на екраните си. Тук долу горещината, прахът и крясъците на сражаващите се воини ги притискаха като похлупак. Съвършената звукозаписна техника сигурно улавяше и тихите им въздишки. Голяма част от поданиците на крал Аргам живееха почти първообитно, но той се грижеше да не ги лишава от никакви подробности на грандиозните зрелища, които устройваше.
Първите дни преминаха спокойно, а и нищо интересно не се очакваше. Белият крал — навъсен мургав мъж на име Фейсал — беше принц по рождение и интригант също като Марзак, но имаше повече ум. Двамата направиха няколко хода с воините си, за да ги разположат на удобни позиции. Схватките се провеждаха отначало само между предните редици на армиите. Синд измисли добра стратегия и я изложи убедително пред Марзак. Констатира със задоволство, че той следва съветите му и не се опитва да проявява много творчество.
20
— Положението е следното — обяви Марзак след закуска. — Днес започва третият ден и равносметката е сравнително добра за нас. Убити са двама техни и един наш воин, ние имаме и един леко ранен. Той трудно движи рамото си, но общо взето се чувства добре. Фейсал е на ход, разполага с Ахорн на добра позиция и мисля, че ще го използва, за да довърши ранения. Ще бъде предостатъчно за нашия човек, ако успее да го рани, преди да умре.
— Не мисля така — обади се Синд. — Ако аз бях Белият крал, нямаше да пилея силите на Ахорн, а щях да нападна направо Хайат. Погледнете на схемата, той е в бойния му обсег.
— Едва ли ще се изхаби при двубой с човек, който използва само едната си ръка. Ще нападне воина! — настоя Марзак.
Прекъсна ги съобщението от контролната кула. След удара на гонга прозвуча гласът на Централния наблюдател:
— Ход на Бялата армия — Офицер на квадрат Луна/5, секторът е зает от Офицер на Черната армия. Следва двубой — Ахорн срещу Хайат, оръжие — бластери. Заемете местата си след един кръг. Персоналните контролер-индикатори ще бъдат прегледани за изправност на изхода от сградата.
Синд изгледа Марзак, който сви рамене. Докато оправяше бойното си облекло, управителят се шегуваше и изглеждаше спокоен. Трирл му помагаше да нагласи предпазните кори на краката си, после провери щита и оръжието му.
— Ако не бяха пръчиците ти, щях да се уплаша — обърна се към него Хайат. — Жалко, че предсказанието не беше довършено, но щом ми предстои да премеря сили с Грагард, значи вече ще съм елиминирал този пуяк. Съдбата си знае работата.
— Сигурен съм в това — джорхът го потупа окуражително по гърба, но вървеше по-тромаво от друг път и накуцването му личеше.
Когато всички заеха определените им квадрати, силовите прегради се вдигнаха и ги изолираха един от друг. Ъглите на сектора, в който щеше да се проведе двубоят, бяха маркирани със светлинни стълбове, отблясъците от тях придаваха на двамата мъже вътре призрачен вид. Наблюдателите се скупчиха зад сигурното прикритие на преградата, а роптерите свиха обръча си и се спуснаха ниско. След сигнала за начало Хайат и Ахорн се раздвижиха и започнаха да обикалят на прилична дистанция помежду си. Те се разучаваха в очакване някой от тях да направи грешка и да разкрие слабите места в защитата си. Правилата забраняваха докосването на противника, така игнорираха разликата във физическите сили, като даваха предимство на бързината, издръжливостта и точната стрелба. Ахорн беше опитен и бърз, но Хайат не му отстъпваше, затова напрежението нарасна. Двамата бяха отбили по няколко предпазливи проучващи изстрела и постепенно увеличиха темпото.
— Хайат ще победи — Тарасу беше стиснала ръцете си така, че кокалчетата на пръстите й побеляха. — Трирл не може да го излъже в такъв момент.
Синд виждаше тревогата й, но за съжаление не можеше да каже нищо хубаво.
— Трирл излъга, защото мисли, че Хайат ще умре.
— Какво говориш? — обърна се тя към него с негодувание.
— Не разбирам от предсказания, но изглежда това вещаеше нещо лошо и джорхът не му каза истината, за да го успокои или с друга цел. Надявам се да съм сгрешил.
Силен вик прекъсна разговора им и ги накара да погледнат към биещите се. Превит одве, отпуснал щита надолу и напълно открит, Хайат притискаше корема си, а върху дрехите му разцъфтя кърваво петно. Гривната светеше в плътно оранжево, което означаваше боеспособност III степен със средно тежка рана и наблюдателите спокойно гледаха отстрани, без да се намесват. Ахорн стреля отново и изби бластера от
