— Невежата, с когото си принуден да общуваш, едва ли може да ти даде съвет. Нека Нитара бди над теб, старши братко — каза Чен, след като огледа камъните. — Изглежда това е пътят на дълга ти.
— Не знам откъде да започна, но Раван особено държеше да контролира излитането на „Хаврия“ и мисля да отида там. Пази се, братко Чен, и предай това, което ти поръчах, не позволявайте нищо да ви спре. Бързайте с брат Раад и Великата да е с вас!
Ишанг излетя навън, като остави Чен втренчен в една точка.
25
Преди вечеря Синд отиде да види Тарасу. Тя беше още в безсъзнание, но слаба руменина пропълзяваше по страните й. Бяха я превързали, преоблекли и поставили в леглото. Като я остави на грижите на лекарите, които се въртяха около нея, той тръгна за трапезарията. Идваше времето за бързи действия и имаше да обмисля много неща, затова се нахрани почти без да забелязва какво яде. Принц Марзак мрънкаше и изглеждаше уплашен, но това не беше повлияло на апетита му. След като унищожи голямо количество от екзотичните блюда пред себе си, той изтри мазната си брадичка и ръце с бяла кърпа с монограм в ъгъла, облегна се назад и се опита да привлече вниманието на оредялата група около масата. Синд беше стигнал до едрите плодове с грапава кора и разсеяно чоплеше сърцевината на един, когато разговорът го извади от мислите му.
— Всички ли са съгласни? Какво ще кажете, Канти? — принцът го гледаше очаквателно.
— Аз не съм съгласен.
Не можеше да сбърка много с отговора, защото каквото и да предлагаше Марзак, по физиономията му личеше, че е подло и егоистично.
— Н-не сте? — заекна Марзак. — Може би не чухте добре. Тарасу е полумъртва и няма да издържи още един двубой, съжаляваме я всички, но това е истината. Със следващия си ход Фейсал ще съсредоточи силите си върху нея, за да я довърши и едва ли ще му е трудно с два Дракона и Офицер, невлизали в бой. С нищо не можем да й помогнем, нашата Кралица за жалост вече е извън играта. Ако имате някаква идея, господин Канти, ще я изслушаме с удоволствие.
Синд нямаше никаква идея, Марзак формално погледнато беше съвсем прав, но той не гореше от желание да му съдейства, още повече че ставаше въпрос за живота на Тарасу.
— Утре Трирл може да се премести на такава позиция, че да я предпази от нови атаки, докато тя се възстанови — каза той първото, което му хрумна.
По крака си под масата усети допир от нещо гъвкаво, подобно на змия или в случая — на край на опашка. Погледна разположилия се отсреща Трирл. Набръчкана ивица кожа изскочи от ъгъла на лявото зелено око, плъзна се като завеса до средата, гасейки блясъка му, и се прибра обратно. Ако Трирл беше човек, Синд щеше да се закълне, че му е намигнал.
— Трирл едва се е оправил от предишната си битка, а отсреща е драконът Грагард — големият коз на Фейсал, със свежи сили. Рискуваме да изгубим още някого напразно — възрази Марзак.
— Тогава нека Трирл каже има ли сили и най-вече има ли желание да я спасява — Синд се пресегна и взе от фруктиерата друг плод.
— Няма смисъл да се дават излишни жертви, още повече че аз съм само един наемник — изхриптя Трирл.
Синд за малко не се задави след това изявление и се втренчи в него, невярващ на ушите си. Тогава усети отново по крака си слабия удар на опашката му.
— Добре — побърза да се съгласи той. — След като видим кого ще изправят утре срещу нея, аз ще нападна Фейсал, той ще бъде принуден да се прикрие и е вероятно да застана срещу Офицера му. Ще приема двубоя, досега не съм се бил, той също.
Погледна косо към джорха и видя, че той стои равнодушно. Интуицията му казваше, че този бой няма да се състои, както и следващите нататък. Дошло беше времето да си отиде и от многото начини трябваше да намери такъв, при който да вземе и Тарасу със себе си.
— Радвам се, че гледате реално на нещата. — каза тържествуващ Марзак — Имате ли предложения, Мор? А ти, Кокорл?
Кокорл завъртя очите си нагоре и вдигна лапи, който жест бе изтълкуван като съгласие, а братята се прозяваха отегчено на другия край на масата. Досега не бяха излизали иззад преградата на воините и тъй като скоро не се очакваше да го направят, бяха сговорчиви и единодушни.
— Тогава всичко е ясно. Подробностите може да обсъдим утре сутринта — Марзак разпери ръце и стана от масата.
— Върни се след един кръг в тази зала, след като прислугата я разчисти — изсъска Трирл в ухото на Синд, когато се разминаха на вратата.
Синд тръгна с бързи крачки към стаята на Тарасу. Тя дишаше равномерно, цветът на лицето й се беше върнал и изглеждаше заспала, а не припаднала. Беше оставена под наблюдението само на един лекар, който седеше пред холовизора с чаша сок в ръка. Той осведоми Синд, че на всеки четири кръга правят обща визитация и пълни прегледи, освен това са й предписани силни болкоуспокояващи, противовъзпалителни и укрепващи организма лекарства. Състоянието й било такова, че всеки момент щяла да се свести и ще направят всичко възможно да се чувства добре на другия ден. Синд го изслуша със зле прикрито презрение. Тя нямаше да бъде добре поне още една седмица, грижата им беше само да я изпратят на Арената, където смъртта й беше сигурна. Лекарят продължи да си гледа програмата, а той седна до леглото и се загледа в момичето. Така премина близо един кръг, Синд стоеше неподвижен и на пръв поглед задрямал, но мислите в главата му прелитаха бясно. Когато определеното до срещата време изтече, той се изправи и се върна в трапезарията. Следите от вечерята бяха премахнати, вътре беше само Трирл, който се разхождаше по излъскания под, стиснал лапите си зад гърба, а опашката му се влачеше отзад и нервно биеше по мозаечните плочки.
— Човече, нарекъл себе си Фил Канти, чието истинско име и цели все още не си ми казал — започна той и застана пред него, като го фиксираше с немигащите си очи.
Синд се опита да каже нещо, но Трирл вдигна лапа с жест, приканващ го да замълчи.
— Ние, джорхите, сме древен народ, признаваме правото на всеки да бъде това, което иска, и да прави това, което му се прави, ако не ни пречи. Ти би желал да си далеч оттук и аз ще ти помогна.
— Преди да започнем да говорим, ще ти напомня, че този дворец е осеян с електронни очи и уши. Всяка наша стъпка се наблюдава — предупреди го Синд.
— Електронните приспособления са хубаво нещо, но бледнеят пред Първичното изкуство, а като древна раса, както споменах, джорхите го владеят донякъде. За жалост много неща сме забравили безвъзвратно през вековете, но и така умеем достатъчно, за да не ни притесняват всички тези машинарии.
— Да не си блокирал следящите устройства в тази зала? — ахна Синд. — Тогава всеки миг ще дойдат да ги ремонтират.
— Уредите работят нормално, предполагам, но дежурните тук, които следят показанията им и ги ретранслират в Контролната кула, се намират доста близо до нас.
— И какво от това, не те разбирам — каза Синд.
— Хората просто продължават да препредават предишните данни, когато още не бяхме влезли в тази зала, и изобщо не забелязват новите. Сега в кулата получават информация, която няма да ги разтревожи поне докато разберат, че не се променя, или забележат несъответствието между различните следящи системи. Това ни осигурява известно време да обсъдим нашите проблеми. Тарасу не трябва да остава тук и условието ми е да вземеш и нея, когато избягаш, а това ще стане съвсем скоро, например тази нощ. Имаш ли нещо против? — точиците около зениците му трептяха и почти хипнотизираха Синд.
— Точно обмислях как да направя същото — каза той. — По пътя ще я лекувам, колкото мога, докато намеря безопасна планета, където да я оставя на по-подходящи грижи. Проблемът е, че няма да мога да излетя с моя кораб, освен това Тарасу е в безсъзнание. Дори да се свести, ще извърви не повече от десетина крачки с моя помощ. А и да не беше всичко това, Арената е обградена със силови мрежи, да преминеш през тях само по себе си е подвиг. Ти ме извика тук, значи си намислил нещо.
— Силовото поле е във вид на огромен похлупак, отгоре има отвори за циркулация на въздуха — Трирл продължи да се разхожда, докато говореше. — Малки са за роптер наистина, но оттам спокойно може да
