Психическият удар върху тях няма да им се отрази добре, вие, хората не притежавате никаква защита. Отбележи си, че това също е строго забранено от нашите закони. Налага се да станеш престъпник и ти, момче, но поемам всичко върху моята съвест.
Кокорл се съгласи, видимо притеснен и разстроен, въпреки уверенията на Трирл, като тихо си мърмореше нещо. Любопитството на Синд засенчи надигналия се в душата му инстинктивен страх от паранормалните способности на джорхите, които само предполагаше досега.
— И как влияете на психиката, ако не е нетактичен въпросът ми? — попита той.
— Третото ни око — Трирл се почука леко по челото, където след внимателно вглеждане се виждаше петно с овална форма.
Контурите му наистина наподобяваха зрителен орган, който светеше слабо отвътре.
— Трябва да пренесем Тарасу в нашите зали и да излезем оттам всички заедно. Това ще направим, когато се върнеш. Нуждаеш ли се от някаква помощ? — попита джорхът.
— На всеки четири кръга лекарите се събират, за да я прегледат, а един от тях стои непрекъснато вътре. Трябва да се съобразяваме с този интервал и да се справим с човека при нея. Няма да е зле Кокорл да дойде с мен и да ме почака в стаята ми, а после ще отидем за Тарасу.
— Добре, да започваме!
26
Под екрана в стаята на Синд светеше сигналът за повикване, но образ не се появи. Този, който искаше връзка, нямаше желание да го виждат.
— Слушайте внимателно, без да ме прекъсвате — чу се непознат глас с акцент, който не можа да определи, но непринадлежащ на ромиец. — Тук съм, за да ви пазя.
— Вече разбрах това — каза Синд.
— Виждам, че сте се справили по някакъв начин с излъчваните от гривните сигнали и не се нуждаете от помощта ми за това. Като стигнете до космодрума, потърсете „Хаврия“ и се качете на него, той стартира тази нощ. Трябва непременно да излетите на борда на „Хаврия“, там ще намерите уред, с който да свалите контролерите от ръцете си.
— Почакайте малко! — извика Синд. — Не ме интересува кой сте, засега поне, но ще оставите ли отворен изход в силовата преграда? Най-добре някой от рядко използваните.
— Ще го направя — каза непознатият и връзката прекъсна.
Откъм стаята на Тарасу се чу шум от отваряща се врата и гласове — медицинският екип си тръгваше.
— Вече имаме и кораб на разположение, бих предпочел да си го осигуря сам, но нямам избор — обърна се той към Кокорл, който стоеше зад него. — Ти ще занесеш момичето и внимавай да не те види някой. Аз ще се оправя с лекаря.
— Вместо да се борите с него, не е ли по-добре аз да се занимая с това?
— Прав си, забравих възможностите ти — промърмори Синд. — Добре, след като го хипнотизираш, аз ще свърша останалото.
Синд нямаше проблеми да увърже замръзналия в креслото си, несъпротивяващ се човек, само го пренесе на леглото. Грубото подобие на въже, направено от разкъсаните и усукани завивки на Тарасу, свърши работа по липса на други средства. От превързочния пакет на масата извади лепенки, които сложи на устата му, и побърза да настигне Кокорл. Скоростта, с която изчезна джорхът, беше завидна, не го видя никъде по коридорите. Когато Синд пристигна задъхан в Драконовите зали, Тарасу беше вече настанена в една ниша. Вътре Трирл предвидливо беше натрупал повечето от намиращите се в помещението рогозки, изплетени от меки треви. Кокорл държеше една от тях и майстореше торба, нанизана около отвора и с дълги връзки в четирите края.
— Какво ще кажеш? — той му показа с гордост произведението си. — Ще сложим Тарасу вътре и ще затегнем отгоре така, че да остане открита само главата й. Четирите връзки ще завържете около мен, а чувалът ще увисне отдолу. Така мога да обиколя цялата планета, без опасност тя да се изхлузи и падне, здравината е добра, опитах я.
— Няма да е лошо да направиш едно такова нещо и за мен — каза Синд. — Сигурно летите с доста голяма скорост, а трябва да се помисли и за вятъра. Едва ли ще е приятно да балансирам по гърба на Трирл при излитането, кацането и всяка смяна на посоката.
— Добре си го измислил, племеннико, заший още една рогозка и побързай — каза старият джорх. — Научих какво е станало, това ни облекчава, но не трябва да губим време.
Радостен от похвалата, Кокорл се захвана за работа с удвоено усърдие.
— Как е тя? — Синд се приближи до Трирл.
— Учудващо добре. Дойде в съзнание, но като че ли не разбира съвсем какво става около нея. И това е много в този случай.
Момичето завъртя глава към тях, замъглените му очи се спряха върху джорха. Като издаде напред устни, тя произнесе няколко шипящи звука. Трирл се наведе над нея, изсъска и се заслуша в отговора, който беше много дълъг. После Тарасу се отпусна назад и затвори очи. Кокорл беше захвърлил готовите чували и дотича с раззината уста, показвайки острите си зъби.
— Какво става? — попита Синд учуден.
— Оказва се, че тя говори нашия език — отговори Трирл неохотно. — Само по себе си е изненадващо. И нещата които каза… но не е сега моментът да ги обсъждаме. Трябва да вървим, за предпочитане е аз да я нося. Не ме гледай така, Кокорл, имам ти доверие и все пак мисля, че аз съм по-опитен. Закачете торбата и я сложете внимателно вътре.
— Къде ще ме слагате? — попита момичето със слаб глас и отвори очи, този път погледът й беше бистър. — Помогнете ми да седна, искам да ви виждам всички.
— Изумително! Добре дошла пак при нас — каза Трирл. — Може ли да погледна раната ти?
Синд му помогна да я изправят и облегнат, като подложи рогозките зад гърба й. После се отдръпна и остави получилият съгласието й джорх да махне превръзките. Той прокара пръст по ръбовете на раната и издаде звук на задоволство.
— Според това, което знам за човешките същества, и като гледам разкъсаните тъкани, бих казал, че те са на път да зараснат — каза той след малко. — Регенерацията протича страхотно бързо. Все едно че са минали най-малко пет денонощия, а не пет кръга. Тарасу, ти знаеш ли нещо за тези си възстановителни способности?
— Не разбирам какво ви учудва, но се чувствам значително по-добре. Защо съм тук и какво ще правим сега?
— Ще летиш закрепена за мен и няма нужда да те привързваме толкова здраво, щом вече се свести. Трябва да се постараеш да не вдигаш никакъв шум, докато излезем оттук, колкото и да те заболи. Дали ще можеш?
— Ще се опитам — тя спусна от нишата краката си и се изправи нестабилно на тях.
Синд и Трирл разтревожени се спуснаха да я подкрепят. Тарасу направи само няколко крачки, преди да седне отново, но и това беше постижение. Трирл донесе две бисквити от запасите им и я загледа как се храни, докато Синд завързваше здраво въжетата около шията и корема му.
— Сега остава само да се наведеш малко и да я сложим вътре — каза той на джорха, когато свърши.
Провери възлите още веднъж, като увисна на чувала с цялата си тежест.
— Няма нужда да се навежда — намеси се Кокорл. — Мога да я повдигна и спусна вътре. Ще бъда много внимателен, аз и без това винаги съм си такъв. Спомням си веднъж, когато тръгнахме с неколцина приятели на разходка в Синята плани…
— Друг път ще чуем хвалебствените ти разкази — изфуча Трирл. — Времето лети, а трябва Синд да завърже и неговия чувал за теб.
— Започвам, чичо! — Кокорл разпери обиден блестящите си крила и прегърна Тарасу.
