излети джорх.
— Откъде знаеш това, правил ли си го?
— В договора ни е упоменато, че ще напускаме полето само след като предупредим наблюдателите и то в крайни, точно изброени случаи. За нарушението на тази точка са предвидени финансови санкции, както може би се досещаш. Аз съм излизал веднъж. Дадоха ми пластинки за очите, през които се вижда силовото поле, за да не го изключват заради мен. Така преминах през отворите.
— Имаш ли такива пластинки? — подскочи Синд.
— След като се прибрах, трябваше да ги върна. Най-смешното е, че никой не подозира колко излишни са те за нас. Джорхите имат способност да виждат големите енергийни натрупвания. Мрежата изглежда по- размазана и неясна, отколкото през пластинките, но достатъчно забележима, за да не я закача.
— Значи можеш да излизаш и да се връщаш, когато поискаш, но каква е ползата от това за мен и Тарасу? Ние не летим и не виждаме силовата мрежа. Може да изпратим съобщение по теб, но трудно ще намериш някой в града или на Ромиа, който да предаде сигнал за Франар. Кристалограмата ми я няма, а корабът е под наблюдение.
— Има и друг начин — Трирл спря да ходи насам-натам. — Според нашите обичаи е срамно и ужасно, но ще пренебрегна гордостта си. Едва ли ще проумееш какво се готвя да направя аз, но… ето, не ми се обръща езикът да го кажа. Предлагам… предлагам да се качите на гърба ми и да ви занеса до космодрума. Обаче ще се закълнеш никога да не говориш за това!
— За кое, какво толкова има? — погледна го Синд озадачен.
— Има и още как! Най-унизителното нещо за нас е да носиш някого на гърба си, а аз ще нося двама. Вярно, че вие сте от друга раса, и само това е причината да не съм умрял още от срам, но все пак не бих искал да се разбере, че неджорхи са яздили Трирл от славния род Фърдирл като обикновено товарно добиче. Какво би си помислил племенникът ми Кокорл, когото неговите родители са поверили на мен да му бъда пример и опора, ако ме види как превивам гръб под тежестта на двама човеци? Какво би казал той?
— Ако тежестта на хората е толкова голяма, уважаеми чичо, може да ги разделим — долетя някъде иззад гърбовете им.
— Какво? — Трирл се завъртя чевръсто по посока на гласа към струпаните в ъгъла до стената купчина паравани, изрисувани с птици, животни и красиви пейзажи. — Добре ли чух племенника си, който забравил всякакво приличие подслушва чичо си и се намесва в тайните му разговори? Къде си, невъзпитана издънка на достойните си родители, позорно петно за целия ни род и срам за мен? Излизай веднага!
— Тук съм, чичо.
Купът се размърда и оттам се показа главата на Кокорл, който стоеше с полузатворени очи и се прозяваше.
— Ела насам, безсрамнико! Защо си се скрил там да ни шпионираш?
— Не съм се крил, чичо. Разглеждах параваните, влязох да ги видя отвътре и съм задрямал. Събудих се преди малко от гласовете ви. Извинявам се на теб и на господин Канти.
Кокорл изпълзя и се изправи с покорно наведена глава пред стария джорх. Трирл издаде поредица съскащи и шипящи звуци, като ги подчертаваше в паузите с двуметрови огнени струи. Виновникът отговаряше немощно, закрил с лапи очите си. Преливащите му в цветовете на дъгата люспи започнаха видимо да избледняват, а върху тях избиваха капчици влага. Накрая сив, неугледен и мокър, великолепният до преди малко млад джорх изглежда успя да омилостиви разярения си родственик. Капчиците съскаха, цвърчаха и се изпаряваха, а от облаците дим и пара очите на Синд се насълзиха. Едва ли много хора бяха имали възможност да видят на живо автентична джорхска свада, но вече не можеше да се диша, затова посрещна края й с удоволствие. Като изсумтя за последен път, Трирл погледна жалкия нещастник пред себе си и навярно прецени, че разкаянието му е искрено и удовлетворително, защото го остави на мира. Две тънки спирали дим излязоха от ноздрите му и настана тишина, нарушавана само от тънък, приличен на подсмърчане звук, идващ откъм Кокорл.
— Няма ли да се включи някоя противопожарна инсталация от целия този пушек? — обади се Синд, за да разведри обстановката.
— Тъй като в Турнира участваме и ние, които сме — нека се изразя така — с доста по-гореща кръв от хората, в нашите помещения и в тези, до които имаме достъп, прагът на чувствителност на детекторите е повишен умишлено — осведоми го Трирл. — Съжалявам, че наруших дотолкова етичните норми и си позволих да говоря пред теб на джорхски, но младият безделник ме ядоса ужасно. И така, какво обсъждахме последно?
— Тежестта на двамата човеци, любими чичо — услужливо вметна димящият Кокорл.
— Нахалството ти е безгранично, момче! — изсъска Трирл и го погледна унищожително. — И какво предлагаш да направим, недорасъл умнико? Така и така си чул достатъчно.
— Аз да нося единия човек, а ти, уважаеми чичо, да вземеш другия — обнадежден каза Кокорл и започна да възвръща цвета си.
— А какво да правим с Тарасу, която сигурно ще бъде в безсъзнание?
— Ще я завържете здраво за гърба ми. Така ще летим бързо и ще имаме време да се върнем, преди да забележат липсата ни. Би било добре също така да изключим страничната силова стена или поне да отворим някой от изходите. Ще изглежда, че хората са избягали сами, без наша помощ, и ще загубят време да ги търсят в парка около Арената.
— Имаш нещо в главата си, племеннико, все пак наставник ти е един от най-умните джорхи, неминуемо си възприел част от моите уроци. Кой, според теб, ще изключи полето?
— Оставете това на мен — намеси се Синд. — Само ми кажете къде има изход. Прислугата, лекарите и изобщо хората, които влизат често при нас без роптери, навярно използват силов тунел.
— Ще ти покажа къде е той, но трябва да преодолееш уредите и охраната.
— Ще опитам. Безпокои ме и друго — контролерите.
— Нашите гривни са прости индикатори, които отчитат нанесените ни поражения и ни отстраняват при определен техен брой и тежест. Ако не бяха тези чисто технически загуби, малко хора щяха да имат шанс в боя срещу нас — каза Трирл. — Ние можем и да свалим гривните, когато не сме на Арената, но с вашите контролери положението е друго. Ще ви намерят навсякъде около Ромиа по сигналите, които те излъчват, и ще ви пуснат няколко шокови удара.
— Можеш ли да направиш с тях същото, както със следящите устройства тук?
— Да. Сигналите от гривните минават по същия път към Контролната зала, както тези от останалите уреди. Ще имаме проблеми едва когато се отдалечим.
— Хипнозата, или каквото правиш с тях, не е ефикасна от далечно разстояние ли? — попита Синд.
— Възможностите ми не са безгранични. Изразходвам доста сили за да обезопася разговора ни в момента, а ме чака много работа, преди да тръгнем.
— Трябва да махнем тези неща, иначе бягството се обезсмисля — каза младият джорх. — Защо не опитаме да ги отворим?
— Няма начин — каза Синд. — Отварят се или от Контролната кула с определения код, или със специални инструменти, каквито едва ли ще намерим в града. При опит да ги размагнетизираш или разрежеш се включва веднага защитната програма. Ширъс обясни това още в началото и нямам причина да не му вярвам.
— Контролерът може да се развали сам, както всеки уред, или да го повредиш, без да искаш — Кокорл се загледа в блестящата лента около китката на Синд. — Какво ще стане тогава?
— Ако операторът се е заплеснал и не спре навреме програмата, човекът с гривната ще преживее доста неприятни моменти.
Трирл се разхождаше замислен, накрая се обърна към Кокорл.
— Ще се наложи да ми помогнеш, племеннико. Може би тук, в залата на дежурните има възможност да се направи нещо с гривните. Няма нужда да ходи никой там — той погледна Синд. — Дори да се промъкнеш до тях, ще разполагаш с недостатъчно време да намериш нужните команди и кодове. Ще го направят самите оператори.
— И как ще стане това? — попита Кокорл с подозрение.
— Ние с теб ще обединим усилията си, за да им въздействаме оттук — каза старият джорх. —
