27
Иргут връхлетя в Контролната зала, мрачен като зимно небе. Уплашените оператори не смееха да го погледнат.
— Кой от вас беше на пулта за Бялата кралица по време на двубоя? — попита той отчетливо и не много високо, но едва удържания бяс, който се усещаше, вледени присъстващите.
— Аз — обади се плахо Спайви, като се изправи от мястото си и се обърна с лице към него.
— Арестувайте го!
Нахлулите заедно с принца войници се нахвърлиха върху оператора.
— Ти ли задейства гривната, нещастнико? — изрева Иргут, престанал да се владее.
— Н-не — заекна Спайви, треперещ. — Нищо не знам.
Престолонаследникът го сграбчи за дрехите и започна да го разтърсва. В мъртвешката тишина се чуваше как тракат зъбите на оператора. В този миг от долния етаж долетяха викове, които спасиха временно нещастния човечец. Иргут го блъсна назад и се отправи по посока на шума. Срещу него изскочиха двама запъхтени гвардейци, единият от тях с отличителните знаци на офицер.
— Избяга надолу, Ваше височество — каза той. — Изби половината от момчетата ми, но ще влезе в капана. Сега търси прозорец, от който да скочи. Когато го направи, ще включим вътрешните защитни пояси и ще го хванем.
— Много добре, но кого гоните? — попита принцът.
— Някакъв тип от обслужващия персонал на машинната зала. Има вид на чужденец, доколкото го огледах. Беше в коридора и не се приближи до нас, както му заповядах, а хукна да бяга. Бие се като звяр — всички войници, които се опитаха да го заловят, са мъртви.
Радостни възгласи отдолу известиха, че сигурно са притиснали беглеца. Иргут погледна през един от близките прозорци. Заклещен в тясната ивица между двете силови прегради, човекът беше разбрал, че няма изход. Седеше с подвити под себе си крака и тихо говореше нещо на непознат език.
— Не го закачайте, трябва ми жив! — извика Иргут в радиостанцията на офицера до него и изтича по стълбите.
Когато той излезе навън, пленникът седеше в същата поза, с безизразно лице и длани събрани пред гърдите. Не обръщаше внимание на войниците, които стояха зад вътрешната преграда и го зяпаха. Телохранителите на Иргут ги разблъскаха и принцът излезе напред.
— От тази енергийна кутия не можеш да избягаш. Разбираш това, нали? — извика той.
Раад не даде вид, че го е чул, нито го погледна. Лицето му изглеждаше почервеняло.
— Предай се, защото има безброй начини да те хванем, при които ще се почувстваш извънредно зле — продължи принцът, вбесен от мълчанието му.
Лицето на Раад от червено започна да става синкаво, а очите му слабо изпъкнаха. Той издаде задавен хрип, тялото му се наклони и се свлече на земята. Нямаше вид на жив човек, въпреки че не можеше да се определи какво точно се случи.
— Няколко души да влязат вътре! — изкомандва Иргут. — Вероятно се преструва и ако помръдне, стреляйте, но не го убивайте.
Войниците не горяха от желание да отидат при пленника, след като бяха разбрали какво е направил с другарите им пред машинната зала. Накрая петима от тях бяха избутани от командира си през тесния вход, отворен в полето, колкото да минат. Заобиколиха човека в кръг и се приближиха предпазливо с насочени оръжия. Той не реагира, продължаваше да лежи, както беше паднал. Един войник, забелязал движение или просто не издържал на напрежението, извика и стреля в краката му. Тялото подскочи и се преобърна, без да издаде никакъв звук. Кръгът се разкъса, те наскачаха върху него, притиснаха го към земята, а приготвените ограничители щракнаха около китките и глезените му.
— Изглежда умрял — провикна се гвардеецът дал изстрела, когато се изправиха и оставиха пленника да лежи неподвижно.
Двама души с военни униформи и куфарчета, украсени с емблемата на медиците, влязоха и започнаха да закрепват по лежащия човек апаратурата си. Иргут ставаше все по-нервен, като едва дочака да привършат всички изследвания и процедури. Накрая те прибраха уредите обратно и излязоха.
— Може ли да Ви кажа няколко думи насаме, Ваше височество? — обърна се към него медикът- титуляр.
Под каменния поглед на Иргут всички се отдръпнаха моментално на прилично разстояние, останаха само телохранителите му.
— Смъртта е настъпила вследствие прекратяване на сърдечната дейност — обяви лекарят официалната си диагноза. — Не установихме никаква непосредствена причина за спирането на сърцето му. То, както и всички останали органи, е било в завидно добро състояние и е функционирало съвсем нормално до момента на смъртта. Случаят е много странен, ако мога да изразя мнението си и това на моя колега.
— Искате да кажете, че е умрял в пълно здраве и без особени причини?
— Точно така, като не вземаме под внимание няколкото повърхностни наранявания, получени по време на боя му с войниците. Раните са леки и не са оказали влияние на общото му състояние — каза лекарят. — Прострелян е в краката след смъртта си. Има признаци на асфиксия или просто казано на задушаване, но няма данни за увреждане на белите дробове, механична причина за спиране на дишането и не са налице остатъци от отровни газове.
— Не сме използвали такива — каза Иргут. — И въобще не сме го докосвали, откакто го затворихме тук.
— Силната уплаха може да предизвика сърдечен блок — вметна медикът.
— Той нямаше вид на уплашен — замислено отрони принцът. — Стоеше спокойно и изведнъж падна. Възможно ли е да е спрял дишането, а после и сърцето си сам, по свое желание?
— Невъзможно е за обикновен човек — каза колебливо лекарят и погледна колегата си за потвърждение. — Това са процеси на организма, протичащи под контрола на центрове с автономно управление. Те не се поддават на съзнателна намеса на волята от страна на нормален, подчертавам, нормален човек. Ако някой се опита да не диша, съзнанието му ще започне да се замъглява и тогава центърът на дихателните функции в мозъка ще заработи автоматично. Сърцето също не може да се спре по желание.
— А какъв човек е възможно да направи това?
— Някой, който се е занимавал системно и продължително със съзнателен контрол над вътрешните си процеси, вероятно член на много специална секта или подобно общество, каквито съществуват разпръснати на изолирани места. Преди да дойда тук, хвърлих поглед на убитите горе, там са останалите лекари от нашия екип. Като съдя по пораженията, които е нанесъл този човек, той е бил жива бойна машина. Ако съпоставим това с обстоятелствата около смъртта му, се получават невероятни изводи, колебая се да ги изложа пред Вас. Не бих се осмелил да гарантирам верността им.
— Държа да ги чуя и без гаранции — настоя Иргут.
— Има привърженици на секти, разрешени от Императорските укази, в които изучават различни бойни техники без оръжие. Има и други групи, чиито членове се усъвършенстват да управляват подсъзнателните процеси в организма си. Категоричен съм обаче, че няма официално известни общества, които да се занимават с двете неща и то до такова ниво, каквото виждаме тук. Сега няма, но това ми напомня, че е имало. Разбира се, моите предположения са без никаква стойност, Ваше височество.
— Говорите за Невидимото братство ли?
— Вие го казахте — сви рамене лекарят.
— Но то е било изтребено преди много векове! Планетата им буквално е превърната в прах по заповед на тогавашния Император — мисля, че Кантайрофексът Кроон е бил на престола.
— Моята специалност е медицината, а не историята и фолклора — неуверено каза лекарят, — но според информацията, събирана и използвана колективно от всички, които членуваме в Имперската медицинска лига, това е първият такъв случай от дълго време. Няма да сгреша, ако кажа, че е първият след унищожаването на Братството.
— Значи то е възкръснало и след толкова време ние попадаме на един от тях. Ще съобщя незабавно на Негово величество краля — намръщи се Иргут. — Трябва да се запази мълчание, това е въпрос от първостепенна важност не само за нашето кралство, а и за цялата Империя! Налага се да останете
