Нямаше смисъл да се опитват да го спрат, а и Синд вече се съмняваше дали могат да го направят. Като ги огледа неодобрително, странният субект поклати глава, залитна от новия удар, нанесен на „Хаврия“, и внимателно затвори люка след себе си.
29
— Какво да правим, Ваше височество? — почти хленчеше началникът на патрул „Орбита — 4В“. — Хората ми ще откажат да се подчиняват. Страх ги е да стрелят по пратеник на Император Харамон, който е доказал недвусмислено самоличността си.
В диспечерския център на космодрума Иргут беснееше и си гризеше ноктите. Фил Канти беше избягал от Арената в компанията на Тарасу и джорхите. Открадна кораб, успя да излети от Ромиа и накрая се оказа, че е шпионин на Императора и то не кой да е, а самият Синд Кар Натх. Не беше нужно да имаш богато въображение, за да си представиш какво ще докладва той след престоя си на Ромиа, от която беше видял предимно затвора, а преди това и воините-хораи на Братството. Показанията на Синд, които принцът прегледа по пътя насам, му изправиха косите. Нямаше значение дали той беше дошъл заради хораите, или хораите заради него, нещата заплашваха да излязат извън контрол. Иргут се вледеняваше вътрешно от това, което се канеше да направи, но нямаше друг избор. Натх трябваше да бъде премахнат, заедно с всички, които по някакви причини се бяха забъркали, включително и този истеричен офицер от орбиталния патрул, но първо трябваше да го накара да си свърши работата.
— Щом те не искат, стреляй ти, но го унищожи, некадърнико! — изрева Иргут в микрофона. — Това е изрична заповед на Негово величество и трябва да изпълниш дълга си. Веднага!
Мълчанието отсреща продължи дълго. Ако не се чуваше тежко хрипливо дишане, той би си помислил, че е прекъснала връзката.
— Не трябва да правите това — докосна го по рамото застаналият до него Хаягри.
Иргут беше забравил присъствието му, както и това на останалите в залата. Сега ядът му се насочи към доктора, което не беше добро решение, но той не го знаеше.
— Човекът на Императора не бива да остане жив — блъсна го встрани самозабравилият се принц.
Хаягри невъзмутимо сложи ръката си обратно на рамото му и го дръпна така, че го завъртя с лице към себе си. Несвикнал с подобни обноски, Иргут примигна няколко пъти. Опита се да каже нещо, но остана с полуотворена уста, а очите му станаха стъклени.
— Кажи им да прекратят атаките и да върнат корабите в базата — бавно и членоразделно произнесе Хаягри.
Престолонаследникът се обърна сковано и повтори думите му пред микрофона с равна интонация и без никакво чувство. Офицерът от патрулния катер прие обрата на събитията със задоволство, помоли за потвърждение на новата заповед и побърза да я изпълни, докато беше в сила. Корабите на охраната намалиха скоростта си и изпълниха обратния завой безупречно и в пълен синхрон, като на парад. Никой не се зарадва на блестящата маневра, освен може би двата екипажа и наблюдаващите ги от орбиталната база. Крал Аргам, вече научил последните събития, наблюдаваше с яд и недоумение как преследваният звездолет остава господар на положението. Колкото до сина му, той гледаше сцената на монитора в диспечерската зала, но по погледа му личеше, че в момента, без да му помогне някой, трудно би направил разлика между точките, плуващи на екрана, и зеленчуците в супата си. „Хаврия“ повися още миг в зрителния им обсег, после трепна и изчезна, оставяйки след себе си чернотата на космическото пространство и бързащият обратно патрул. Всички в залата, стояли вцепенени досега, се размърдаха и започнаха да се оглеждат наоколо.
— Избягаха, направиха прехода — Хаягри посочи празния екран.
— Направиха прехода — послушно повтори принцът с безразличие и се залови старателно да чопли ноктите си.
— Така стана по-добре, Ваше височество — Хаягри го гледаше втренчено. — Може вече да се прибираме в къщи.
— Ще се приберем в къщи — вяло каза Иргут и тръгна с неуверени крачки към изхода.
В ума му се мержелееше обратният път за двореца — ясна и желана цел, за разлика от сгъстяващия се около нея мрак. Смътно го глождеше нещо, което се опитваше да изплува от мътилката, но засега не успяваше. Свързано беше с баща му, крал Аргам, и със сигурност беше неприятно, но моментът да го осмисли беше още далече. Принцът тръсна глава и изпадна в предишното си спокойно неведение.
30
— Точно на това място ли трябваше да ни изведат заложените параметри? — попита Синд, когато след скока се озоваха в район, чиито съзвездия не можа да разпознае изобщо.
— Не разбирам навигацията чак в такива тънкости — каза Кокорл, — но имам чувството, че в последния момент настъпи някаква непредвидена промяна. Лошото е, че може би отидохме не там, където трябва, и не знаем каква е причината.
— Хубавото пък е, че тогава и преследвачите не могат да ни намерят.
Тарасу, която се беше свила в креслото си, изохка и отвори очи.
— Чувствам се отвратително — каза тя. — Все едно съм се разпаднала на части. Нямам голям опит в космоса, но когато идвахме към Ромиа, понесох тези премествания по-добре.
— Тогава не си била ранена — обади се Синд. — Обаче в интерес на истината и аз се чувствам зле, а имам много преходи зад гърба си. Кокорл, ти ли определи курса, който следваме в момента?
— Нямах тази възможност. Искаш да го променим ли?
— Доколкото виждам, насочили сме се към близката звездна система, а това ни устройва напълно. Само не разбирам как след промяната, за която ти спомена, курсът ни е оптимален и в тези условия.
— Случват се и по-изумителни съвпадения, предполагам — каза Кокорл.
— Сега може да останем на автопилот и да си починем в каютите. Имаме нужда от сън, но някой трябва да остане буден през това време.
— Аз се чувствам горе-долу нормално и ще дежуря, докато се възстановите — предложи джорхът. — Ще си почивам после и то доста по-дълго от вас, за да пропусна болките, които ще ме нападнат.
— Ами онзи човек, така ли ще го оставим да броди наоколо и да прави, каквото му скимне? — попита разтревожено момичето.
— Той е легнал и изглежда заспал — кимна Синд към един от екраните.
— Може ли да блокираме люка на каютата му?
— При него едва ли ще има ефект от тази мярка, щом стана от седалката при включено N-Х поле — уморено каза Синд. — Предлагам да го забравим засега, не изглежда агресивен и нещо ми подсказва, че така наречените му „концентрации“ са продължителни. Кокорл ще ни събуди, ако стане нещо.
— Не се безпокойте, ще го наблюдавам непрекъснато — джорхът се намести в креслото.
— Всяко зло си има и добрите страни — усмихна му се Тарасу. — Тези седалки са конструирани за хора, нямаше как да седиш така удобно, ако опашката ти не беше откъсната.
— Моля те! — изскимтя Кокорл. — Не бих се поколебал да изтърбуша някоя и друга седалка, ако си бях цял, както се полага.
— Извинявай — каза момичето. — Опитвах се само да те разведря, но явно сбърках.
— Оценявам усилията ти и ще ти бъда признателен, ако ме развеселиш с някоя голяма пържола за компания при самотното ми бдение — облиза се Кокорл. — Не помня откога не съм ял.
— Пържоли не мога да обещая, но ще погледна какво има. Ако намеря нещо вкусно, ще ти донеса — каза тя и излезе.
— Изтормозеният ми стомах вече е склонен и на недотам вкусни неща, стига да са в голямо количество — извика джорхът след нея.
Тя не обърна внимание на автомата за синтетизирана храна в кухненския блок, защото не беше използвала такъв досега. Обикновеният хладилен шкаф, чието съдържание изследва, беше зареден с готови ястия в херметически затворени опаковки. Изглеждаха добре и се нуждаеха само от притопляне. След малко от лъчевата фурна се разнесе приятна миризма на печено месо с подправки и придаде на чистата,
