които съм допускал, винаги съм се придържал към повелите на дълга си.
— Да, учителю — прошепна Фу, — но ми е трудно да си представя, че сте грешили някога.
— Съвършена е само Лъчезарната — каза старецът, — а ако съм бъркал, то е било по Нейната воля, за да видя след това ясно правилния път и да не допусна в душата си разяждащия кълн на гордостта. Време е да опознаеш и другата страна на властта, за да бъдеш напълно готов да я поемеш. Моите дни са преброени, дадено ми е да го усетя по Нейната върховна милост, но ще ми стигнат да те подготвя.
Старецът вдигна ръка, за да спре възраженията му, и продължи:
— Знам това със сигурност. Безгрижието свърши, братко Фу, и в малкото време, което ми остава, ти ще бъдеш моя Сянка. Никой не се съмнява в теб, Старейшините на другите общности също те одобряват. Все още мога да променя решението си и да се върнеш към спокойните занимания в библиотеката на Храма, ако ти поискаш. Ще станеш жрец на Сияйната, ще живееш с мира и хармонията на леките си задължения и натрупването на знания. Времето до залез изтича, използвай го за да провериш себе си. Вглъби се и огледай скритите кътчета на душата си, преди да поемеш безвъзвратно по пътя на отговорността, терзанията и съмненията в това, което вършиш.
В стаята надвисна тишина, отмервана от гаснещата светлина на Сарис, която бавно и неумолимо пълзеше към планините. Скоро се скри зад тях и мракът постепенно се сгъсти. Старейшината Ли запали светилника и се изправи, а Фу го последва.
— Чакам решението ти!
— Струва ми се, че част от Вас, учителю, желае да се откажа, защото искате да ме предпазите от трудностите, но тогава ще изгубите уважението си към мен. Аз също ще се презирам за своето малодушие и дори знанията няма да ми донесат удовлетворение. Вече реших!
— Приемаш ли да станеш Кори — Сянка на Водача, — а после Старейшина на Наар и един от осемте Върховни учители на Братството? — каза Ли с дълбок и тържествен глас.
— Приемам! — твърдо и отчетливо отговори младежът, макар че ръцете му потреперваха от вълнение.
— Братко Фу, ти вече си Кори! — Старейшината се пресегна, взе от мангала вече нажежения метален къс, изработен във вид на сложно преплетени знаци, и го допря до челото му.
Въпреки съскането и миризмата на горяща плът, никой от тях не трепна, докато символът на Кори не бе оставен в специален съд, пълен с вода от Свещения извор в Храма. Металът изцвърча и потъна към дъното сред облаци пара. По незащитената ръка на Старейшината и челото на Фу останаха дълбоки рани.
— Сега всеки в общността Наар и в останалите седем общности, когато ги посетиш, е длъжен да изпълнява твоите заповеди и да отговаря на всички въпроси, които намериш за нужно да му поставиш. Ти си Сянката на Старейшината Ли — Водач на Братството! Всичко, което знае той, ще научиш и ти, ще бъдеш неговите очи и уши навсякъде — на един дъх каза старецът и запали снопче ароматични пръчки.
После той седна и внимателно сложи изгорените си пръсти на масичката.
— Кори, ти ще бъдеш отсега нататък и дясната ми ръка — той обърна дланта си към него.
— Да, учителю. — Младежът беше пребледнял, но понесе церемонията стоически.
Сега седеше с каменно лице и се стараеше с нищо да не издава болката си.
— След два изгрева тръгвам към Големия храм в Кейсан, ти ще ме придружаваш — каза Старейшината с нормалния си тон. — Децата на Наар вече имат четири сезона зад себе си и ще трябва да напуснат Възпитателния дом.
Той помълча, загледан в очите на Фу, но те бяха непроницаеми.
— Вторият ти син е в Дома, нали? — попита той накрая.
— Да, учителю — лаконичният отговор беше лишен от чувства.
— Сега ще предадем Децата на Наар на общността Мит, а вместо тях ще получим Децата на Хай.
Старецът замлъкна пак и привидно небрежно зададе въпроса, който го интересуваше:
— Ти си видял сина си във Възпитателния дом, въпреки строгите забрани. Как се случи това?
— Отидох там по Ваша заръка, учителю, във връзка с ремонта на трапезарията и не можах да се преборя с непростимото желание да разбера как е той. Нямам извинение, защото напълно съзнавах тежестта на провинението си, докато го извършвах.
— Много добре — каза Старейшината. — За миг допуснах, че ще ме излъжеш в свое оправдание и съм доволен, че не стана така. Можех да ти повярвам, че си попаднал по случайност в детските спални помещения, но ти си Кори и избра да кажеш истината. Всички правят грешки, ние също, но сме длъжни да ги преодоляваме и да се учим от тях, за да ги избягваме в бъдеще. Показа ли ти някой детето?
— Не, учителю. Влязох сам и го познах веднага, защото прилича на Временната ми съпруга Сума — като се поколеба, Фу попита с дрезгав глас. — Има ли някаква възможност да изложа молбата си за трето дете в Храма на Лъчезарната?
— Това право е отказано на теб — поклати глава Ли. — Ти вече нямаш дом и Временна съпруга. Домът на Сянката е тук.
В очите на Фу за пръв път от началото на разговора проблеснаха искри и той се размърда.
— Учителю, разбрах, че всички отговарят на въпросите ми. Тези, които смятам да задам сега на самия Водач на Братството, могат ли да получат отговор?
— Слушам въпросите ти. — Старецът запали още едно снопче пръчици. — В замяна на задължението да носиш бремето на властта, получаваш цялата истина, която ти се полага да научиш, за да го направиш по- добре. Ти си знаел, че трябва да се откажеш от много неща, още когато си прекрачил прага на Стената около Свещения хълм, но си искал повече от всичко друго да станеш хорай. Можел си да отидеш от Дома в някой от градовете долу — изборът е бил твой.
— Наистина исках да бъда воин или жрец на Нитара и тогава ми се струваше, че е лесно да пренебрегна всичко друго за тази цел. Не съм променил мнението си и бих направил пак същото, ако трябваше да избирам. Сега се чувствам обаче в по-различно от обичайното ми състояние, когато си помисля, че Сума може би ще стане четвърта или пета жена на някой обикновен воин от поселищата под Хълма.
— И това е било предопределено, когато си решил да останеш тук, въпреки че тогава не си разбирал напълно какво означава. Само в едно грешиш — Сума няма да бъде дори официална съпруга на никого. Временната съпруга на Кори трябва да умре, след като той встъпи в правата си. Когато излезеш оттук със знака си, тя все едно е мъртва. До изгрева на Сарис ще бъде наистина така.
— Вече не знам дали не бих предпочел да бъде жива някъде в градовете, ако зависеше от мен — раменете на Фу се отпуснаха.
— Точно затова законите са категорични. Обичаят се отнася за всички съветници, както и за Старейшината, най вече за него. Кожата ти ще зарасне бързо, докато остане само белегът — старецът посочи разраненото му и подпухнало чело, — но раните от същността на властта, макар и невидими, са дълбоки и никога не зарасват напълно.
— Вече започвам да разбирам това, учителю — отпаднало каза Фу.
— Съветът ни чака, за да види знака на Кори и да те приветства — изправи се Старейшината. — Да вървим!
32
— Поздрав на всички вас! — учтиво каза Кокорл, като се прозя и се разположи от лявата страна на Синд. — Не съм изпуснал нищо важно, надявам се.
— Изминаха ли вече четиридесетте стандартни часа? — учуди се Тарасу — Нямаше какво да правим, особено аз, и сме спали на смени почти колкото теб. Струва ми се, че ти си тръгна преди малко.
— Точно петдесет и три часа, откакто излязох оттук — уточни Кокорл, след като погледна таймера. — Бил съм по-зле, отколкото предполагах, но май изобщо не съм ви липсвал. Виждам, че сте намерили обитаема планета и сте се насочили към нея.
Последната констатация се отнасяше до зеленобелия диск, запълващ предния екран.
— Нямаме заслуги за това — каза Синд. — Курсът на кораба ни доведе насам. В интерес на истината, когато се опитах да го променя, не успях. Движим се към планетата като хвърлен камък и разликата между нас и креслата е, че може да ни се удаде възможност да си изберем поне мястото за приземяване.
— Не е много — съгласи се Кокорл. — Материкът е само един, в екваториалната област, въпреки че е
