обширен. Ами ако разумните форми на живот тук са във водата?
— Ще ми бъде неприятно да съм първият, натъкнал се на водна цивилизация, точно когато се нуждая от себеподобни — каза Синд. — Изпратих сонда и след малко ще видим сами.
Разузнавателният апарат навлезе в атмосферата и предаде изображение на купчина пухкави бели облаци, анализът показа състав на въздуха в допустимия за човешките жизнени процеси диапазон. Гравитацията и излъчването на близката звезда също бяха в тези рамки. Микробиологичната защита беше задължителна и свързаната с бордовия компютър лаборатория в медицинския възел имаше готовност да приготви имунни препарати на базата на информацията, получена от сондата.
— Намалявам скоростта и ще я спусна да вземе проби от водата и почвата — обади се Синд. — Северозападният край на материка е скалист и ненаселен, не е зле да кацнем там.
— Няма белези на развита цивилизация — каза Кокорл. — Съществата тук, дори и да са разумни, са още в стадия на дивачеството.
— Надеждата да ремонтираме кораба с външна помощ отпада — съгласи се Синд. — Изборът ни не е голям — може да се спуснем долу или да си останем на орбита. Корабът е неуправляем и сме хванати в капан, а при това положение предпочитам земя под краката си. Видях едно подходящо за кацане плато, там няма на кого да направим впечатление и ще сме сигурни, че няма да ни нападнат. Туземците едва ли са опасни за нас, но контактите с друга цивилизация са нежелателни на първо време.
— Индустриална дейност липсва даже в зародиш — обади се джорхът, — оръжията им в най-добрия случай са каменни.
Базалтовият и гранитен строеж на шелфа в северния край на материка беше надежден, имаше слаби тектонични движения. Скалистите възвишения, в които се разбиваха огромните тъмнозелени вълни на прибоя, предлагаха доста на брой равни и удобни площадки за „Хаврия“. Океанът гъмжеше от водорасли, създания подобни на риби, главоноги и ракообразни с най-различни размери. Те служеха за храна на гнездящите по брега птици, някои от които достигаха почти човешка големина. С оскъдната растителност, извоювала си място в камънаците, се препитаваха няколко вида гризачи и по-едри бозайници. В близост до крайбрежието нямаше разумни форми на живот, затова избраха едно от обширните равни пространства там. Откъм сушата го обграждаха натрупани една върху друга скали, а в другия си край теренът се спускаше плавно към океана и оформяше песъчлив залив. Тук укротените вълни се плискаха кротко, а отблясъци от слънчевите лъчи играеха в прозрачната вода.
— Несравнимо по-добре е, отколкото да летим из космоса, докато се задушим — каза Тарасу, след като „Хаврия“ кацна на избраното място, изключиха двигателите и дочуха шума на заобикалящия ги непознат свят. — Чувствам се засега като у дома. На Хонстел има доста заливи, подобни на този, само птиците са прекалено едри.
— Добре дошли на Тарис-1 тогава — обърна се Синд към нея. — На звездните карти ще бъде отбелязана с твоето име, ако изобщо се върнем някога.
— Това предполага, че ще има и Тарис-2, 3 и така нататък — отбеляза джорхът. — Има ли основания да мислиш подобно нещо?
— Никакви, но ми се иска това да не е последната планета, на която кацам. Редът и номерацията действат успокоително.
Радостта на момичето беше неподправена, но Синд не я споделяше. Кокорл също не изглеждаше възхитен да слуша приспивния плясък на вълните и крясъците на кръжащите над тях пернати.
— Запасите от храна ще ни стигнат за около десет денонощия при пестеливо използване — каза Синд. — „Хаврия“ не е била подготвена да извърши продължителен рейс, но за наш късмет синтезаторът е нов и в изправност. За да го зареждаме и използваме, трябва да проверим кое от местната флора е годно със състава си да поддържа нашата обмяна на веществата.
— Бих предпочел някои представители на фауната — Кокорл проследи с интерес полета на средноголяма и тлъста на вид птица. — Е, поне за разнообразие от време на време. Синтетичните каши може да са хранителни, но не е същото.
— Ще се заемем с този въпрос, докато все още имаме храна — каза Синд.
— Тръгваме ли? — Тарасу беше пропуснала изцяло последния разговор.
— След като включа защитния купол около кораба и се имунизираме в лабораторията, ще излезем, на първо време със скафандри — отговори Синд и погледна замислен Кокорл.
— За мен едва ли ще се намери нещо, освен въздушен филтър — каза джорхът, — но и той няма да ми трябва. Струва ми се, че ще мъкнете тези неудобни съоръжения без нужда. Тук не е откритият космос все пак, а въздухът е повече от приличен.
— Ще използваме облекчения им вариант. Така гласят инструкциите, в случай че излизаме от купола. Това е неизследвана планета, колкото и нормално да изглежда. И е първата подобна, която виждам през живота си — добави Синд тихо.
Вариантът на скафандрите за минимална безопасност беше предназначен за работа на планети с поносими за човек температурни разлики. Представляваше удобен гащеризон — тънък, но непробиваем — с въздушна система и енергийно захранване, осигуряващи десетчасов режим на действие. Шлемът също беше малък и прибран, снабден с широкообхватен блок за връзка и лингвотранслатор, настроен на честотата за директна връзка със съответния сектор на бордовия компютър. Движенията на Тарасу не загубиха изяществото си, след като го облече. Кокорл беше сложил само лек предпазен филтър, обхващащ очите, ноздрите и муцуната му. Синд използва три стандартни човешки маски и цялата си изобретателност, докато ги приспособи към особеностите на конструкцията му. Джорхът пухтеше шумно и обяви, че при първа възможност ще захвърли всичко това.
— Един от нас задължително трябва да остане в кораба — каза Синд. — Редно е това да бъде Тарасу, но ще направим изключение при условие, че тя ще стои под купола. Не трябва да го напускате едновременно и Кокорл да не се отдалечава извън обсега на видимост. Ще носите оръжие, а ако връзката ми с вас прекъсне по някаква причина, започваме веднага да действаме според инструкциите. Не можем да си позволим обичайните спасителни операции, защото сме малко на брой. Щом нямате връзка, се връщате в кораба
— Ясно, но защо ми даваш това нещо? — Кокорл подхвърли бластера в лапата си. — Предполагам, че има модели, които вършат по-добра работа от струите ми, но този определено не е от тях.
— Забрави изобщо за струите, освен ако не искаш да си подпалиш маската.
— Наистина! — джорхът изскърца със зъби. — Ето още една основателна причина да я махна по- бързо.
— Засега ще спазваме правилата за безопасност, ще излезе само Кокорл. Хвани колкото можеш птици, бозайници и водни животни, събери яйца и растения. Ето ти чанта за образците, удължил съм ремъците й по твоя мярка.
Джорхът закачи раницата с множество отделения, която му подаде Синд, и тръгна към шлюза пред момичето.
— Всичко това в рамките на един стандартен час и се прибирате — извика Синд след тях.
— Аз няма ли да излизам извън купола? — обади се момичето.
— Когато се върне Кокорл, ако всичко е наред, може да си измиеш ръцете в морето, образно казано. Намокряш си ботушите и ръкавиците и се връщаш обратно, има време за разходки.
Синд седна пред пулта, а двамата тръгнаха надолу по брега към проблясващите контури на временния отвор. Тарасу спря там, Кокорл се измъкна навън и се огледа, а куполът възстанови прозрачната си цялост. Джорхът зацапа в плитчините, наведе се и Синд увеличи образа, за да види какво прави, точно когато той се изправи и напъха в чантата мятащата се риба. Повтори процедурата доста пъти и запълни част от отделенията, като ги затваряше грижливо. Вече беше насъбрал колекция от различни видове риби и покрити с твърди костени плочки ракообразни. Доволен, той закопча чантата, разпери криле и с нисък полет се насочи към скалите, където морските птици мътеха в гнездата си. Там излезе от полезрението му, скрит от каменните струпвания, но се виждаше от мястото на Тарасу и Синд превключи на образа от миниатюрния предавател в шлема й. Картината танцуваше, защото тя се навеждаше да събира черупките, разпръснати наоколо. Нареди й да седне на пясъка и по възможност да не движи главата си, което тя изпълни с неохота.
Нищо особено не се случи в остатъка от часа. Кокорл се щураше, късайки трева, храсти и листа от
