изкорубените дървета, забили кривите си възлести корени във всеки процеп. Раницата ставаше все по- издута, а джорхът затършува в гнездата. Птиците се виеха около него, без да се вълнуват особено, с изключение на тези, чиито яйца обираше. От време на време докопваше някоя от тях, извиваше й врата и я слагаше в чантата. Беше взел задачата си много присърце и Синд се свърза с него, за да му напомни, че трябва да се връща. Джорхът сграбчи мимоходом една от великанските птици, която го клъвна и тромаво се опита да избяга. Тъй като вече нямаше място в отделенията, а и те не биха я побрали, той долетя, като я държеше в лапите си. Синд активира входа и насочи вниманието си към Тарасу, която изтича към водата. Къпането в скафандър не спада към незабравимите удоволствия, затова тя се прибра с охладен възторг.
Приготвиха от всичко донесено микроскопски препарати за изследване. Освен птиците, Кокорл беше хванал едно дребно животно с кафява козина, дълга гола опашка и извити, стърчащи от муцуната предни зъби. Той заяви, че няма да го яде, каквото и да покаже анализът му и прибра всички образци в хладилния шкаф, като с особено удоволствие нареди птиците. Изследваната растителна маса съдържаше изискваните от синтезатора основни съставки с изключение на някои, необходими в незначителни количества, които щяха да добавят във вид на химикали. За радост на Кокорл, птиците бяха годни за пряка консумация, както и гризачът, но последното съобщение той прие по-скоро като научен, отколкото като гастрономически факт. Рибите и подобните на фуния ракообразни също можеха да се ядат.
— Защо трябва да носим филтри, след като пробите на сондата не показват нищо опасно в атмосферата? — попита джорхът, когато се увери, че препитанието му е осигурено.
— Все още не познаваме добре биосферата на тази планета. Някои от видовете може да са развили специални защитни механизми, като да кажем изхвърляне срещу нападателя на отрови, действащи при вдишване. Скафандрите ще ни предпазват и срещу обикновени ухапвания. Видя ли какви яки клюнове имат големите птици? Като прибавим тежестта им, при нападение от въздуха биха ни причинили опасни наранявания.
— На вас, да! — съгласи се Кокорл. — За предпочитане е да си носите скафандрите, но мен не ме заплашва нищо тук. Освен това болестите, от които страдат джорхите, са специфични и се броят на пръсти.
— Е, ти може да махнеш маската си, докато сме на това място — каза Синд. — Мисля да изпратим сондата над вътрешността на континента, за да огледаме разумните жители.
— През това време не е лошо да прегледаме в компютърната библиотека всички записи, свързани със системите за движение в хиперпространството — принципи, устройства и указания за аварийни ситуации, ако има такива. Ще се наложи да се оправяме сами.
— След като обядваме, започваме работа — реши Синд и допълни, уловил погледа на Кокорл към фризера. — Не с експонатите, разбира се, докато имаме сигурна храна.
Разузнавателните полети на сондата донесоха много нова информация. Туземците бяха на съвсем ниско стъпало на развитие и живееха в селища от по стотина колиби. Отглеждаха няколко вида домашни животни и птици и засаждаха различни растения в примитивно обработвани площи около селищата. Най-голямото от тях наброяваше около триста постройки, затова го нарекоха условно „столица“. Намираше се на южната крайбрежна ивица и освен простите колиби от преплетени клони и листа, имаше няколко големи, стабилно направени от неогладени дървесни стъбла и измазани с глина. Грубо изработени плавателни съдове от издълбани дебели дънери плаваха близо до брега. Използваха ги, за да ловят риба в плиткия залив и да осъществяват разменна дейност със селищата, разположени по бреговете на пълноводната река недалеч от селището.
След като наблюдаваха известно време заниманията на местните жители, Синд предложи да спуснат незабелязано през нощта втора сонда на площада — широко утъпкано пространство в центъра на „столицата“. Около него се издигаха най-богато украсените жилища и две огромни колиби, използвани вероятно за обществени събирания. Тук се стичаха всички жители, свободни от работа, и вечерта устроиха празненство. Дистанционно управляваният модул се приземи върху купчина камъни между колибите късно след полунощ, когато участниците в празненството се бяха натъркаляли околовръст, дълбоко заспали. Бяха поработили усилено върху него, за да му придадат вида на скален отломък, без това да навреди на работните му качества. Целият площад се виждаше като на длан, а настройката на звука беше толкова добра, че чуха дори стъпките и мърморенето на един туземец, който клатушкайки се тръгна нанякъде, вероятно към колибата си. Успя да стигне в близост до сондата, където падна, сви се на кълбо и заспа отново.
— Изглежда огромните количества течност, с която се наливаха, не са били вода — констатира Кокорл.
— Прав си, пияни са до един. Никакъв материал за езиков анализ няма да получим, докато не се събудят утре и не изтрезнеят достатъчно, за да имат желание за разговори — каза Синд. — Време е и ние да поспим, сутринта ще прегледаме записите, излъчени от сондата, и ще добием представа за бита им. Какво прави Азман?
— Като че ли не е помръдвал, откакто го оставихме — обади се Тарасу.
— Предполагам, че дори един вед шести кръг трябва да се храни от време на време. Ще те затрудни ли да му занесеш нещо за ядене в каютата? Не е лошо да сме любезни с него — корабът, както и храната са негови.
— Точно аз ли? — възкликна момичето. — Не ми е особено приятно да бъда в едно помещение с него и то съвсем сама! Ще се чувствам по-спокойна, ако ти или Кокорл сте с мен.
— Ние трябва да проверим системите, поддържащи защитния купол, но не това е главната причина да те помоля да го направиш. Както разбра, указания за ремонт на селектора няма и ще стоим на тази планета неопределено дълго време. Азман е цивилизован човек от нашата Империя и ще ни бъде от полза. Всъщност, въпреки странностите си, той е четвърти член на групата ни по силата на обстоятелствата.
— Странности е меко казано!
— Аз и Кокорл го приемаме нормално, само ти проявяваш реакция на непоносимост. В общ интерес е да се отървеш от този комплекс. Ти видя за пръв път джорхи на Ромиа и веднага свикна с тях, а той е човешко същество. Просто му занеси храна и не се безпокой излишно.
— Той не е опасен — вметна Кокорл, който следеше сцената с интерес.
Момичето го погледна накриво, изсумтя и излезе.
— Много категорично се произнесе. Откъде знаеш това? — обърна се Синд към него.
— Когато един джорх направи преценката си за някого, може да му се доверите безусловно. Не успях да му въздействам, признавам си, че опитах предпазливо в границите на разрешения от закона и моралните норми контакт. Долових само общия фон на мисловното му излъчване и гарантирам за думите си, че не ни е враг.
— Съвсем забравих — сепна се Синд. — А опитвал ли си се да влияеш на някого от нас двамата?
— Нали казах вече, че законът и етиката…
— Отговори направо — да или не?
— Е, да — тъжно каза Кокорл — и започвам да се безпокоя, че не съм наред. А може би причината е в нещо, което е на кораба. Азман, вие и дори този, който е изолиран в бокса, сте непроницаеми за мен. Виж, той наистина е неприятен и опасен, но не и за нас.
— Като свършим неотложните неща, ще се занимаем с него.
Тарасу се върна в добро настроение.
— Този път не се опита да прави никакви номера — обяви тя — и се държа съвсем прилично. Обърна ми внимание в смисъл, че изобщо ме забеляза, взе храната и даже ми благодари.
— Видя ли, че не е толкова страшно — каза Синд. — И ние тук свършихме вече. Може да последваме примера на племето, но по цивилизован начин.
— Да приемем замъгляващи разума вещества ли? — очите на Кокорл станаха кръгли от учудване.
— Мисля, че предлага просто да поспим — прозя се Тарасу.
— Точно това исках да кажа — потвърди Синд.
33
