34
Събудиха се късно, слънцето се бе издигнало високо в небето, а птиците и животните по брега отдавна огласяха околността с жизнерадостни звуци. Въпреки че куполът беше свит до минимални размери, няколко от грамадните клюноглави лежаха зашеметени от удара си в невидимата стена, а доста от дребните, но летящи с по-висока скорост птички, бяха нападали мъртви. Синд се втурна към командната зала и картината, която видя, го успокои. На крак бяха само децата, старците и малък брой възрастни туземци, взели по- въздържано участие в снощния празник, предимно майки с пеленачета. Те се движеха тихо и заобикаляха площада по страничните улички, за да не смущават спящите, така че нямаше кой знае колко нова информация. Спокойно можеха да излязат на разходка около кораба, затова той подготви екипировката за себе си и Тарасу. Този път не взеха шлемовете, бяха само с маски, но не отстъпи по въпроса със скафандрите. Махнаха вътрешния пласт с животоподдържащите системи, а здравият външен слой остана с функциите си на предпазна обвивка.
Навън беше топло и приятно и стояха няколко часа за голямо неудоволствие на наблюдаващия ги джорх. Той се усещаше зле, затворен в кораба при уредите, затова не пропусна да въздиша печално и шумно всеки път, когато говореше с тях. Прибраха се натоварени с нови видове растения и животинки. След като заредиха проби от тях за изследване, побързаха да отидат при Кокорл. За тяхна изненада той не дойде да види улова, а и си спомниха, че напоследък не бяха чували страдалческото му пъшкане.
— Езикът на диваците е изумително беден и лесен — посрещна ги той с оживление.
— Размърдаха ли се вече?
— Доста преди да се върнете, вече мога да ви разясня много неща. В нощните записи няма интересни моменти — спят и издават звуци, които не можах да дешифрирам, но предположих, че не са точно комуникативни — той пусна част от записа.
— Спят и хъркат — каза Синд. — Какво разбра дотук?
— Човекът с шарената наметка и многото огърлици е най-важният. Казва се Ичияси, а жените, които раздвижват с перата въздуха около него, са четирите му съпруги. Той навярно има проблеми с телесната си форма — много е издут и деформиран, не ходи сам, а няколко души го пренасят. Като прибавим затрудненията с въздуха, който трябва непрекъснато да опресняват, мисля, че е много болен.
— Положително не е здрав с тлъстините по него и заседналия живот, който води, но общо взето му няма нищо — каза Синд, докато разглеждаше отпуснатото туловище на вожда.
Ичияси бъркаше лениво в глинените купи с лакомства на рогозката пред него и равнодушно ги тъпчеше в устата си. Жените отстрани размахваха навързани дълги пера във вид на ветрило, за да го разхладят, но въпреки това той се потеше обилно. Не беше млад, точната му възраст се криеше в надиплените гънки на извънредната пълнота.
— Поема многократно повече храна, отколкото са нуждите на организма му — каза Кокорл. — Май това е причината за лошото му състояние.
— Доста си претоварва стомаха, но това си е негова грижа.
Срещу Ичияси седеше възрастен, висок и слаб мъж с набръчкано лице. Немигащият му поглед беше втренчен в момичето, което чакаше търпеливо да смени празните купички.
— Това е Хирани — голямата дъщеря на вожда от Първата съпруга, по-често я наричат Първа дъщеря. Снощи са я поискали за жена на един младеж от знатен род — Ториаи, него го няма в момента. Празненството е било по случай разговорите за сватбата, обаче ми се струва, че не им трябват поводи за веселби.
— Добре се оправяш с обичаите им — обади се Тарасу. — Ще му я дадат ли?
— Прието е да има около пет разговора за момиче с добър произход, а нейният баща е вожд, значи ще бъдат десет, последвани от угощения като снощното. Преговорите могат да бъдат прекъснати по всяко време, ако се получат разногласия, но после ги започват отначало, както си му е редът.
— Горката Хирани! — съжали я Тарасу. — Тя може да остарее така, докато се разберат и уточнят при това бавно темпо и сложни процедури.
— На мен лично ми се вижда светкавично. При нас периодът на опознаване с родителите трае най- малко двадесет години, за да не изглежда женитбата прибързана и недообмислена, но ние разполагаме с повече време пред себе си — каза Кокорл. — По-малките момичета зад Хирани са другите дъщери на Ичияси, а младежът отляво до него е Саи, Първият син. Момчетата, играещи встрани, са синовете му Шор, Умиди и Таел. Вождът е имал повече деца, но са умрели.
— Кой е този? — попита Синд, който слушаше разсеяно изброяването на потомството на вожда, и посочи неприятния старец.
Закачените по него украшения бяха отблъскващи и му придаваха страшен и зловещ вид. Виждаха се нанизи от зъби и нокти, кичури козина и косми, свързани на развяващи се снопчета, а на колана му висеше мумифициран човешки череп. Носеше шапка с прикрепени дълги и извити рога, намазани наполовина с нещо тъмночервено, за което спокойно можеше да се предположи, че е спечена кръв.
— Това е Шигацу-Наи — джорхът стана неспокоен и говореше с известна неохота. — Пазител на древните обичаи, гадател, магьосник и лечител, а според мен най-често отровител.
— Изглежда ми отвратителен — Тарасу потрепери, като погледна черепа.
— Последната му жена е умряла наскоро — каза Кокорл. — Той ги убива, когато реши, че са му омръзнали или са видели прекалено много от това, което върши. Сега е харесал Първата дъщеря на Ичияси и ще провали преговорите, за да я получи после.
— Това едва ли си разбрал с помощта на лингвотранслатора — вметна Синд. — Чел си мислите му, като че ли.
— Съвсем повърхностно и без намеса, много е далече — извинително вдигна лапи джорхът. — Положението ни го изисква, освен това исках да си опитам силите. Във вашата компания започнах да се чувствам непълноценен.
— Този път си постъпил добре. Имам предчувствие, че той ще ни създаде проблеми. Разбра ли друго?
— Почти всички животни са безвредни и можем да се движим без повечето предпазни мерки — с удоволствие го уведоми Кокорл. — Има отровни влечуги, също така големи и раздразнителни тревопасни, които живеят в северните савани, но не нападат, без да са предизвикани. От тях са рогата на Шигацу.
— Не мисля, че ще ходим там, за да дразним тревопасните — обади се момичето.
— Най-големите и опасни хищници се наричат харости. Понякога нападат селищата им и проява на смелост от страна на ловците е да убият някой и да нанижат зъбите и ноктите му.
— Тогава магьосникът трябва да е доста храбър, отгоре-додолу е покрит с такива нанизи — отбеляза Синд с усмивка.
— Предполагам, че му ги оставят като дар. Ще трябва да си носите скафандрите и оръжията, аз съм естествено защитен и въоръжен. Никакъв звяр от тази планета не ме плаши и се нуждая единствено от подходящо хранене. Това ми напомня, че съм гладен — той се облиза, потривайки лапи.
— Ние също огладняхме от ходене и катерене по скалите — каза момичето. — Ще приготвя нещо набързо.
Нахраниха се в командната зала, докато следяха предаванията от почти невидимата, летяща високо в небето първа сонда и тези от разположената на площада в „столицата“ — голямото селище, наричано от туземците Лагахранг. Тъй като останалите селища от континента бяха по-бедни и жителите им малобройни, те съсредоточиха вниманието си върху „града“. Туземците се бяха заели с ежедневната си работа — ловяха риба в защитения от яростта на океана пристанищен залив, копаеха и поливаха насажденията около Лагахранг, а тежко натоварените с продукти за размяна лодки една по една бавно потегляха по реката. Само вождът и семейството му, няколко първенци, шаманът, старците и невръстните деца останаха в селището, незаети с нищо.
Интерес предизвикваше една групичка, съставена от силни мъже и младежи, между които Кокорл им посочи жениха Ториаи. Предвождаше ги як мъж, нашарен с разноцветни ивици по цялото си тяло, който се казваше Варан. Въоръжени с каменни ножове и копия, лъкове и кожени прашки те напуснаха селището под строй. В лек тръст се отправиха към степта с пасящи по нея стада опитомени гини — дребни роднини на огромните рогати животни от севера. Разделиха се на две части, като Ториаи застана начело на втората, и
