изолирани, докато нещата се изяснят.
— Да, Ваше височество — прошепнаха примрелите лекари, проклинащи случайността, изпратила ги тук вместо при убитите войници горе.
Терзанията им бяха напразни, защото Иргут, след като размисли, прекъсна връзките на Контролната кула и Арената с външния свят. Заповяда всички намиращи се там да останат вътре и да не я напускат. След броени минути крал Аргам прие сина си, долетял веднага при него с извънредно важно известие, по собствените му думи. Присъстваха двама от съветниците на краля, извикани по спешност — съветникът по вътрешния ред и сигурността и този, отговарящ за връзките с различните имперски служби.
— Много е рисковано да направим подобно съобщение само на базата на предположения — каза развълнуван съветникът по външните връзки, след като изслуша принца. — Ще се компрометираме, Ваше величество, ако обезпокоим Императора напразно.
— Но ако уведомим навреме Харамон, ще бъде добре — каза крал Аргам. — Точно сега проблеми в Империята няма и той ще посрещне с радост предизвикателството за бездействащите си армии.
— Да и ще ги стовари веднага на Ромиа — мрачно добави съветникът по сигурността. — Чудесно ще се забавляват, докато търсят следи от Братството, а това ще продължи дълго. Мога ли да говоря направо, Ваше величество?
— Разбира се, затова ви извиках, преди да предприема нещо — каза кралят.
— От гледна точка на благополучието и процъфтяването на нашето кралство, за предпочитане е да издирим в пълна секретност всички хораи, ако изобщо съществуват, и да ги унищожим или принудим да се махнат оттук. Император Харамон може да си ги намери и сам някога, за предпочитане на друго място.
— Естествено, без никой от императорските шпиони да усети нещо. Ако разберат, че действаме на своя глава, без да уведомим някого… — проточи съветникът по външните връзки.
— Армиите ще дойдат пак, но тогава ще бъде несравнимо по-зле, особено за мен — довърши мисълта му кралят. — Сега ще помисля, а през това време вие може да направите някакъв план, при положение че ще разследваме сами. Излишно е да споменавам, че ако една дума от този разговор излезе от кабинета ми, виновните ще се простят с главите си. Всички, без изключение! — Аргам спря тежкия си поглед върху престолонаследника.
— Дал ли съм повод досега да се съмнявате в мен, кралю, татко мой? — попита Иргут обиден.
— Не, но искам да съм сигурен, че ще бъде така и в бъдеще — каза кралят по-меко. — Може да вървите!
28
Синд помагаше на Тарасу да се прехвърли в неговия чувал, висящ от гърба на Кокорл. Космодрумът се разстилаше пред тях в тъмнината, докъдето виждаха очите им. Бяха дошли дотук без проблеми, ако не се брои свистящият насрещен вятър, усилен от стремителния полет на джорхите до такава степен, че заплашваше да изтръгне плющящите плетени приспособления и да ги запрати в бездната под тях. Кацнаха от външната страна на оградения периметър, до площадките за излитане и сега се криеха в мрака, сред редките дървета и ниски преплетени храсти. Синд изцяло се беше доверил на усета на джорхите да намерят точното място. Няколкото кораба, чийто старт предстоеше скоро тази нощ, бяха ярко осветени и оживени. Непрестанен поток от хора и машини се движеше от хангарите до тях и обратно.
— Трудно ще се промъкнем, ако не направим някой трик за отвличане на вниманието — каза Трирл. — Ето, трябва да се качите на онзи там.
Той посочи един кораб, по-безлюден от останалите. Синд напрегна зрението си, но бяха доста далече от него и не го виждаше добре.
— Това е „Хаврия“, потегля трети — след „Крол“ и „Зелено слънце“. Ще влезем след малко, когато стартира „Крол“. Защитното поле е на същия принцип като това около Арената — мрежа с големи дупки, — но за всеки случай ще използваме отворения сектор за излитане.
Синд се вгледа пак и успя да зърне върху обшивката светещия надпис на сиен, съобщаващ класа, тонажа и други данни на „Хаврия“. Само няколко души се мотаеха откъм по-осветената му страна, в подножието на обслужващата кула. Или нямаше много товар, или бяха приключили с него, защото големите люкове на трюма бяха плътно затворени.
— Кокорл ще ви остави там и ще обезвреди хората, после ще се вмъкнете в кораба и ще излетите. Трябва да стартирате почти едновременно със „Зелено слънце“ през неговия прозорец в полето и да се движите успоредно с него в коридора му догоре, за да не могат да ви обстрелват, ако им хрумне. Стартът му е точно в четвърти кръг единно космодрумно време.
— Ти няма ли да бъдеш с нас при „Хаврия“? — попита Тарасу.
— Не, аз ще се появя, ако се случи нещо непредвидено, за да ги объркам, докато успеете да излетите — каза Трирл.
— Трябва ли да рискуваш заради нас? — погледна го изпитателно Синд. — Напълно достатъчно е, че ни докарахте тук и може да се върнете на Арената, преди да са разбрали, че ви няма.
— Изборът не е мой, такава е логиката на бъдещите събития, които видях. Ако не ви помогна сега, няма да успеете да се качите на кораба, а тъй като трябва да се качите на всяка цена, аз не мога да не ви помогна. Не ми се дискутира по този повод, нека просто направим това, което е нужно. Наблюдавайте „Крол“ и щом се махнат всички, тръгваме.
Площадката около товарния гигант „Крол“ С 1500 М 03, според маркировката му, започна да опустява. Екипажът се изкачи в него, а машините се оттеглиха, като натовариха наземния персонал.
— Сега! — изсъска Трирл до тях.
Когато се осъзна от грохота и ослепителното дори през рогозката сияние, Синд видя, че се намират зад „Хаврия“, в рехавата сянка на корпуса му. От другата страна на кораба долитаха гласовете на хората от екипажа. Трирл не се виждаше никъде, но нямаше съмнение, че се крие наоколо и изчаква.
— Когато ви извикам, елате и влизайте в кораба, колкото може по-бързо — каза Кокорл и се наведе към земята, така че да им бъде удобно да слязат.
— Ще успееш ли да вървиш дотам и да се качиш по стълбата с моя помощ? — попита Синд и повече усети, отколкото видя утвърдителния жест на момичето в тъмнината. — Дръж се за мен и бъди готова да тръгнем.
— Вече се чувствам почти нормално — прошепна тя в ухото му. — Само не трябва да правя резки движения с лявото рамо.
Чуха се тъпи звуци от падане на тела и сподавен вик — Кокорл се справяше блестящо със задачата си. Точно в този миг прозвуча пронизителният писък на алармена инсталация и силният блясък на невидими досега прожектори се изля върху площадката.
— Хайде! — изкрещя Синд.
Дори и Кокорл да беше дал някакъв сигнал, нямаше как да го чуят от шума. Районът беше напълно осветен и изложен на показ, така че оставането им тук означаваше сигурен провал. С толкова бързи крачки, колкото позволяваха силите на Тарасу, те се втурнаха напред. Светлината беше непоносимо ярка и му се струваше, че ги виждат чак от най-отдалечените хангари. Преходът от сравнително закътаното им убежище в ослепителното, открито като на длан пространство ги накара да се почувстват съвсем уязвими и беззащитни. Воят и крясъците се засилваха, но епицентърът на суматохата беше далеч встрани, там вероятно се подвизаваше Трирл.
Разстоянието до стълбата изглеждаше безкрайно. Ръката на Синд докосна металните предпазни перила, сякаш след векове безсилие и надвиснала заплаха от всички страни. Допирът до студения метал и близостта на люка му вдъхнаха увереност. Никой не викаше по тях, нямаше стрелба и по всяка вероятност още не бяха ги забелязали. Ако продължаваха да имат същия късмет, след малко щяха да бъдат горе в безопасност. Под стълбата се мярна безформена купчина и той разпозна очертанията на човешко тяло. Това беше някой от членовете на екипажа, останалите лежаха малко по-нататък. Нямаше как да разбере какво е състоянието им, пък и това вече не беше от значение.
— Нагоре ще те нося, а ти се дръж здраво — каза Синд.
Тарасу обгърна шията му и той бързо се заизкачва по стръмните хлъзгави стъпала. Беше стигнал до средата, когато усети движение под себе си. Погледна надолу и видя Кокорл, наведен над единия човек. Той
