лицето.
Синд се изправи и започна да се трансформира.
— Поразително! — възкликна Азман. — Синд, сигурен ли си, че не си се постарал несъзнателно да наподобиш хорая?
— Нямаше да се учудвам и чувствам притеснен, ако беше така.
Ишанг се вгледа внимателно в човека пред себе си.
— Това съвпада с останалото, което ме накара да те потърся — каза той.
— И как никой не е забелязал това досега? — промърмори Азман. — Вярно, че косата му е дълга и сресана по друг начин, а походката, маниерите и гласа му се различават от твоите. Въпреки това, приликата ви е явна. Аз не съм гледал холовизия последните години, Тарасу никога не го е правила, но останалите хора в Империята?
— Физиономията ми не е особено позната извън Франар — възрази Синд. — По принцип кенселите рядко се показват по холовизията, а аз съм го правил само два-три пъти. Решенията на Имперския съвет не се обсъждат и се провъзгласяват само със специално разрешение. Дори Кантайрофексът се появява единствено по случай извънредно важни събития. Още при предшествениците му намесата на холовизионните журналисти в частния живот на имперските служители е била немислима. Харамон разпростря ограниченията и върху обществените появи, всички кадри трябва да са в общ план и от доста голямо разстояние. Евтината популярност не е по вкуса му.
— А аз, естествено, никога не съм вдигал шум около себе си там, където съм ходил по волята на Сияйната — каза Ишанг. — Налага се да уточним някои неща.
— Обезателно — кимна Синд. — Влезем ли в границите на Империята, задълженията ми на кенселастър изискват да те задържа и заведа на Франар. Нещо ми подсказва, че няма да дойдеш покорно с мен.
— Имаш право, а сега би ли сложил обицата си тук — Ишанг посочи хоризонталната плоскост на главния пулт.
Синд я свали и постави на посоченото място.
— Кристалът е монтиран отгоре впоследствие, интересува ме откъде е каменната основа — хораят го гледаше изпитателно.
— Това е спомен от починалите ми родители — намръщен обясни Синд. — Бил съм съвсем малък тогава, но не съм искал да се разделя с това парче скала. Когато ме довели в двореца, императорският бижутер му поставил закопчалка, за да го нося на ухото си, а кристалограмата сложих значително по-късно.
— Това пък е от жената, дала ми живот, искам да кажа от майка ми — Ишанг постави камъка си до другия и нагласи ръбовете, докато съвпаднаха напълно.
Синд недоверчиво размести парчетата няколко пъти, огледа ги от всички страни, нареди ги отново и се обърна към останалите.
— Някой от вас има ли да каже нещо?
— Ако си абсолютно сигурен, че нормалният ти вид е точно този… — започна Азман.
— Разбира се, че съм сигурен!
— Тогава вие имате много близка роднинска връзка. Бих казал, че сте братя, не просто си приличате, а сте почти еднакви — продължи ведът. — Може би само с една голяма разлика — той като че ли нe притежава способността да променя вида си.
— Можеш ли да го правиш? — обърна се Тарасу към хорая.
— Не съм опитвал, но ако можех, щях да го разбера досега. — Ишанг се владееше чудесно, стоеше със спокойно изражение, сякаш всеки ден срещаше тълпи свои двойници.
— Не съм чул някой от семейството ми да е останал жив. Императорът не е споменавал, че имам брат, а това, че той е хорай, ме обърква още повече — каза Синд. — Ишанг ще дойде с мен на Франар, за да разнищим тази история, а сега имаме неотложни проблеми. Какво ще правим с Дарайн?
— Също така трябва да върнем обратно Ториаи — добави момичето. — След като Шигацу-Наи е мъртъв, той е вън от опасност. Остава да убедим племето и самия него, че Кайя са го пуснали да се прибере в Лагахранг жив и здрав.
— Той спи дълбоко — Кокорл се взря в монитора. — След вълненията, които преживя, приспивателните са го прострели като мъртъв. Ще го пренесем лесно, а когато се събуди, престоят на кораба ще му изглежда лош сън.
— Мисля, в селището да отида само аз, и бих взел със себе си Ишанг — Азман погледна хорая. — Като че ли само той притежава достатъчно психическа устойчивост и невъзприемчивост. Не разбирам защо, но е добре дошло в момента.
— Кхаримату-Дарайн още не се е върнал от пещерата — Кокорл гледаше картината, предавана от стационарната сонда.
— Ще почакаме до сутринта да се прибере. След малко се зазорява, но имаме време да отпочинем — реши Синд.
Всички се прибраха в каютите си и оставиха на пост джорха, добре запасен със стимулиращи и тонизиращи средства.
40
— Нещо ново? — попита Тарасу и се прозя. — Направо не е за вярване, че още е същият ден, толкова дълго спах.
— Нищо особено — Синд я погледна през рамо и се обърна към екрана. — Азман и Ишанг закараха Ториаи в селището. След неочакваното си и чудодейно завръщане, престижът му сред туземците е нарастнал неимоверно. Единственият ясен и неопровержим спомен, който той има, е гледката на мъртвия шаман.
— Какво става там? — момичето се намести в креслото до него.
— Лагахранг е в траур по случай смъртта на Шигацу-Наи и подготвят погребалната церемония. Тя ще се състои след петия изгрев на луната, когато новият шаман встъпи в правата си и отлитащият дух на Шигацу му предаде своята Сила.
— Този, който ще отиде до пещерата да прибере тялото, трябва да е невероятно смел или по-скоро луд — потрепери тя. — Ще има късмет, ако се върне, а и планинските птици едва ли са оставили от шамана много нещо за погребване.
— Никой няма да търси трупа, погребението е символично. Ще изгорят кукла от клони, облечена в неговите дрехи и накичена с предметите и украшенията, които са останали в колибата му. По-интересно е да видиш неговия приемник или поне гърба му. Легнал е по очи в кръга от камъни, встрани от последната колиба по пътя за равнината.
— Виждам го — каза Тарасу. — Сложил си е същата шапка с рога и ми се струва, че това е Шигацу. Чак ме побиват тръпки — и в телосложението си приличат.
— Рогатият шлем е задължителен атрибут на магьосника. Този специално е нов, а човекът, който го носи, е Кашига-Наи.
— Да не би да е син на Шигацу?
— Да, не знам от коя негова, отдавна умряла съпруга. Не е съвсем подготвен да замести баща си, защото Шигацу не е предполагал скорошната си смърт и не му е разкрил всичките тайни на занаята си, но въпреки това Кашига сега се готви да стане шаман. До церемонията трябва да остане легнал в кръга и да не помръдва оттам. Няма да яде, пие и разговаря с никого през това време, за да пречисти духа си, докато стане достоен да приеме Силата.
— Подложен на палещите слънчеви лъчи, без вода? — тя поклати глава със съмнение.
— Забравяш дъждовете, които валят на всеки четири-пет дни, освен ако той няма късмет и улучи продължителен горещ период — намеси се влезлият Кокорл и се тръсна тежко до нея. — При това положение племето няма да загуби кой знае какво, защото той е достоен наследник на баща си, не по-малък негодник от него.
— Не съм му обръщал внимание досега — каза Синд. — Откъде да знам, че ще му се падне да изпълнява толкова важна роля в социалната структура на племето?
— И аз не знаех, но нали преди време проучих съзнанието на всички жители. Направи ми впечатление
