прибере в хангара на „Хаврия“.
— Можеш ли да контролираш скачването? Ако се чувстваш още замаян, остави на мен — безстрастно каза Ишанг.
— Добре си се справил досега, давай! — съгласи се Синд и му отстъпи своето място, защото ръцете му трепереха и размазани петна танцуваха в полезрението му.
— Чувствам се съвсем отпаднала — обади се Тарасу, която беше влязла и затваряше люка. — Ишанг, ти ни спаси живота!
— Не беше нищо особено, дължах ви го. Докато се занимавах с шамана, изпуснах Кхаримату и не посмях да го последвам в пещерата. Ще го спасявате ли?
— Повече от това, което му се е случило досега, едва ли ще го сполети, а си мисля и друго. Дали ще живее по-добре в някой имперски приют за ветерани? Семейство със сигурност няма, щом е бил в изследователските групи, а роднините и близките му са умрели или са го забравили отдавна.
— В Лагахранг наистина го гледат добре, но е редно да го попитаме иска ли да дойде с нас — намеси се Тарасу. — Дори да не ни разбере, трябва да опитаме да говорим с него.
— За тази цел ще го изчакаме да се върне от планината. Аз лично нямам никакво желание да ходя пак при племето — отговори Синд, докато под наблюдението на Ишанг катерът плавно застана на мястото си в трюма на „Хаврия“.
— Опасявам се, че ще се наложи — момичето посочи Ториаи, който изпълзя изпод разперените лапи на джорха, отмествайки с мъка тежкото му тяло.
Злополучният годеник се изправи и ги загледа с изцъклени очи. Боята по лицето му се беше размазала, пернатото украшение стоеше килнато върху главата му. Изглеждаше уплашен от необичайната обстановка и проснатия до него джорх, въртеше се и ломотеше несвързано.
— Успокой се, не ти мислим злото — каза Синд, а лингвоблокът преведе думите му.
Ториаи го позна, кимна и се постара да заеме подобаваща за воин стойка.
— Този не съм го прибирал — Ишанг погледна дивака с учудване. — Влязъл е сам.
— И добре е направил — момичето махна на туземеца, канейки го да се приближи към тях. — Намесваме се в обичаите им, но Шигацу-Наи го посочи нарочно като избрана от духовете жертва, за да вземе Хирани след смъртта му.
Младежът не разбираше разговора им, защото Синд не беше включил преводача, но щом долови имената на шамана и годеницата си, вдигна глава с интерес.
— Как попадна тук? — попита го Синд.
— Видях пред мен ладията, с която Безплътните откарват в земните недра душите на обречените, и се качих на нея. Пристигнахме ли вече в Мрачната бездна, о Кайя? — Ториаи се просна по очи в краката им. — Моята душа ви принадлежи, моите…
— Ние сме хора също като теб — прекъсна го Тарасу. — Няма нужда да пълзиш пред нас.
Младежът не остана убеден, обаче прие думите й за заповед и се изправи. Кокорл вече се беше свестил, стана тромаво и издаде неясен хрипкав звук. В святкащите му очи се четеше объркване. Опита се да каже нещо, но от гърлото му се изтръгна същото метално стържене. Ториаи се обърна назад ужасен, погледна ръмжащото чудовище и се хвърли пак на пода.
— Едва го успокоихме малко, а сега трябва да започваме наново — изпъшка момичето.
— Сссъжалявам — Кокорл раздвижваше предните си лапи и залитна, когато се захвана със задните. — Разбира се, най-важното е пълният с паразити туземец да се чувства уютно. Няма значение, че аз съм зле, даже и да умирам, хич не се чувствайте задължени да ми обръщате внимание!
— Не се оплаквай, нищо ти няма. И ние не сме по-добре.
— Съмнявам се. — Джорхът сбърчи ноздрите си. — Мирише ми на сънотворен газ, а и в устата си усещам странен вкус.
— Употребих цяла опаковка, докато те приспя — обясни застаналият зад него Ишанг.
— Този там, струва ми се, беше нещо като задържан в медицинския сектор — посочи го джорхът с кривия си ноктест пръст. — Кой му е разрешил да се разхожда свободно и да ме приспива?
Кокорл погледна обвиняващо Синд и се обърна към катера, откъдето Азман се опитваше да изпълзи. Нещо започна да изплува в паметта му.
— Защо сме тук? — той почеса съсредоточено челото си. — Последното, което си спомням, е селището на туземците. Празникът точно започваше, вие седяхте на рогозките при вожда, а аз кротко лежах пред купчина трева, която дечурлигата бяха решили, че ще ми допадне за вечеря. Каква смехория! Та значи бях гладен, започвах да скучая, монотонното барабанене по изпънатите кожи ме дразнеше вече и… край! Сега се намираме в кораба, както виждам, но нямам представа как сме дошли дотук.
— Аз също — изпъшка ведът и се приближи. — Какво стана? Много съм замаян и имам чувството, че сме се провалили.
— Не съвсем — каза Синд. — Ще ви разкажа, но няма смисъл да седим в хангара. Отиваме първо в амбулаторията да потърсим нещо тонизиращо, а после ще говорим в командната кабина или трапезарията.
— Много интересно предложение — оживи се джорхът. — Ако зависи от мен, тръгваме направо за трапезарията. Мисълта за това ме стимулира достатъчно.
— Не! — твърдо отсече Синд. — Може да се получи забавен отрицателен ефект, все пак си поел огромна доза опиати.
— Хм, да — Кокорл изгледа зверски Ишанг, който не трепна. — Надявам се, че е имал основателна причина да го направи, защото иначе и лечебният стационарен модул няма да му помогне!
— Не се вълнувай! — потупа го Тарасу по гърба. — Той спаси всички нас. Без него сега щяхме да сме при злите духове Кайя и нямаше да видиш пържоли скоро.
— А и да видеше, едва ли щеше да знаеш къде си и какво ядеш — допълни Синд. — Какво да правим с Ториаи? Изглежда няма да се изправи по собствено желание, парализирал се е от страх горкият.
Туземецът подкрепи думите му с жален вой, когато чу името си.
— Ако трябва, ще го носим — джорхът посегна към него, но младежът се отдръпна в ъгъла, като закри очите си с ръка и зави още по-ужасно.
— Изобщо не го докосвай, плашиш го до смърт — обади се момичето и се обърна към свития на топка човек. — Включи транслатора, Синд! Ти си храбър воин, Ториаи, затова ще победиш страха си, последвай ни!
Това подейства и въпреки че категорично отказа да стане, Ториаи тръгна след тях по коридора, лазейки на четири крака, с поглед забит в пода. Упорито не поглеждаше напред и встрани, за да не зърне ужасите в подземното царство на Кайя, където беше твърдо убеден, че се намира.
— Безсмислено е да му обясняваме — Синд погледна младежа със съжаление. — Ще му инжектираме успокоителни, нека поспи до утре. И без него си имаме достатъчно грижи.
39
Тарасу махна праха и мърсотията от себе си в хигиенната кабина, облече нов гащеризон от шкафчето и тръгна към командната зала. Кокорл беше смогнал вече да се нахрани, като заяви, че чистотата му е напълно задоволителна и не се нуждае от допълнителни грижи. Когато момичето влезе, всички с изключение на Ишанг седяха в креслата си. Синд разказа това, което беше наблюдавал, и изслуша техните обяснения. За съжаление последното, което Кокорл и Азман си спомняха ясно, беше танцът на шамана в Лагахранг. Бяха се осъзнали на борда на кораба и промеждутъкът от време между тези събития се губеше, напълно изличен от паметта им. Синд ги зарадва с новината, че програматорът е умишлено повреден от Ишанг още на Ромиа и сега оригиналният чип се намира у него. Ведът запази невъзмутимото си изражение, но Кокорл скочи и изпълни буен джорхски танц, който прекъснаха навреме, преди да изпотроши апаратурата.
— Сега хораят ще ни покаже къде е направил подмяната и може да си тръгваме към добрата стара Империя — гласът на Синд потрепна издайнически.
— Невероятен късмет! — обади се развълнуваният джорх. — А как ще разберем какви са координатите ни в момента?
