опитвайки се да създаде човешка форма. Процесът продължи съвсем кратко и когато завърши, пред тях стоеше друг, напълно непознат човек. Ръстът му беше малко по-висок или поне така изглеждаше, коремчето и наченките от тлъстини на търговеца Канти бяха изчезнали за сметка на увеличения обем на изпъкналите мускули. Отпуснатата, добродушна физиономия беше станала ъгловата и решителна, а носът, устните и брадичката в новия си вид изразяваха воля и целеустременост.
— Това не е психически фантом като моето кидеко — каза Кокорл, приближи се и предпазливо го докосна, за да се увери, че това което виждат очите му е реално.
— Той се промени наистина — потвърди Азман. — Не образа за себе си, а самия си вид. Изключително интересно. Допускал съм такава естествена способност, но не съм виждал досега. Колко време можеш да изглеждаш така?
— Около един стандартен час, зависи колко съм се отдалечил от основната си форма, и ако не се заредя отново, за да компенсирам изразходваната енергия, спонтанно протича обратна трансформация към нея — каза Синд. — Това време обикновено ми е достатъчно, за да стоя незабелязан някъде или да избягам, зависи каква е целта ми. При особени случаи, като мисията ми на Ромиа, използвам таблетките-концентрат с еднодневно действие, направени специално за мен. За щастие не ги бяха взели, когато ме арестуваха.
— Сега си избрал произволен образ, обаче можеш да възпроизведеш определен модел, нали? — попита Азман.
— Ако не се вглеждат внимателно и не се издам с говора и маниерите си, имитацията ми е задоволителна.
— Не се съмнявам, че всички треперят от теб, но какво ли биха правили, ако знаеха, че може да се появиш във вида на някой друг, когото познават, дори техен близък човек? Затова пазиш възможностите си в тайна, струва ми се.
— Пределно малък кръг хора знаят това. Императорът, кeнархът Лайал — кeнсел по архивите — и личният лекар на Харамон, Дорн, който се грижи за мен. Сега вече знаете и вие, защото положението е променено. Враговете ми са разбрали за това по някакъв начин, значи е безсмислено да го крия от приятелите и съюзниците си.
— Затова си станал кенастър, въпреки младостта си. Императорът е избрал най-подходящия човек за този пост. Откога имаш тази способност?
— От рождение, така казва Дорн, на когото имам доверие — поне за това. Тъй като съм сирак, Императорът е проявил милосърдие към мен, отгледа ме в двореца и ме издигна до себе си заради моите качества.
— Пренебрегвайки мнението на останалите съветници, които са те намразили за това — предположи Азман. — Възможно е да са се добрали до нещо и да се опитват да те отстранят.
— Какво искаш да кажеш?
— Създал си си още от самото начало много врагове в двора на Императора. Нормално е при този пост.
— Не ме обичат особено и не ги обвинявам, но чак толкова способни смъртни врагове? Има нещо друго тук.
— И какво необичайно си забелязал ти напоследък? — Кокорл се опита да върне разговора в първоначалната му посока.
— Вече се нуждая от съвсем малко енергия, първоначален слаб тласък. Още след пристигането си на Ромиа усетих нещо подобно, на Арената се усили рязко, а откакто съм на „Хаврия“, сякаш се намирам в енергиен кладенец, от който мога да черпя направо. Не се налага да се храня усилено или да вземам таблетките. Hямам представа каква е причината.
— Налага се да коригирам първоначалните си представи — каза Азман. — После ще ви кажа до какви заключения съм стигнал.
— Моля те, само не започвай да медитираш отново! — веднага се обади Кокорл.
— Този път ще размишлявам — погледна го насмешливо ведът, преди да излезе.
— Като че ли стана време за вечеря, не е задължително да мислим гладни — джорхът извъртя очи към Тарасу, но тя не реагира изобщо на намека. — Е, мога и аз да приготвя нещо, по изключение. Не съм много сръчен в домакинството.
И това изявление увисна, без някой да вземе отношение по него, така че Кокорл се повъртя още малко и намусен тръгна към трапезарията.
— Как е прието да се обръщат към Вас — Милорд, Ваша Светлост или нещо друго? Нямам опит в общуването с кенселастри и се надявам да ми простите — обади се момичето, след като тишината между тях натежа осезаемо.
— Досега се справях без титлата и положението си, нали? — каза Синд. — Церемониалните обноски са ми дошли до гуша и никога не съм ги обичал, а и самият Харамон също, за разлика от дребните величия, които по този начин изглеждат значителни в собствените си очи. Освен това тук не съм нищо повече от обикновен член на малкия ни екипаж.
— Наистина съвсем обикновен, за когото не можеш да кажеш какъв е и как ще изглежда след малко. А пък аз се притеснявах и плашех от Азман, колко съм глупава!
— Изпитваш ли отвращение и страх от мен? — тихо попита Синд.
— Не, но ако не бяха такива обстоятелствата, дали щях някога да разбера какво представляваш?
— Сърдиш се, че не съм ти казал за това ли?
— Естествено! След като аз ти разказах най-мрачните и позорни събития в живота си, мислех че… няма значение.
— Мислила си, че ти дължа същото, но тази тайна не е само моя и съм положил клетва, която едва сега прецених, че мога да наруша. Отговори си честно, би ли уважавала клетвопрестъпник?
— Прав си — неохотно се съгласи Тарасу. — Това ли е истинският ти образ или не трябва да знам?
— Не е и дори не знам какво съм направил, исках просто да демонстрирам промяната.
— Може ли да видя как изглеждаш?
— Разбира се. Ако ти е неприятно, не гледай, докато се трансформирам.
Този път тялото му се промени за миг. Кожата му беше мургава, очите и косата черни, чертите загубиха част от остротата си, а яките бицепси от обема си за сметка на по-набитата фигура.
— Преходът към основната форма става за секунди — каза той.
— Значи така изглежда Синд Кар Натх — тя го огледа скептично.
— Ако ти е по-лесно да общуваш с мен в предишния ми вид, мога да се върна в него.
— Няма смисъл, ще се постарая да свикна отново. Знаеш ли какво не се променя в теб?
— Жестовете и мимиката.
— Това, да — махна момичето с ръка. — Друго имах предвид. Очите ти са същите, не точно цвета или формата им, но погледът е на стария Канти, когото познавах. Не се притеснявай заради мен, вече започвам да те възприемам нормално.
— Честно казано си мислех, че ще изпиташ погнуса — каза Синд с облекчение, — а не ми се искаше да предизвиквам у теб такива чувства.
— Достатъчно ми е да знам, че тук, вътре, е приятелски настроеният към мен човек, с когото преживяхме доста премеждия — тя го почука по гърдите със свития си пръст.
— Нямаш представа колко се радвам, че го приемаш толкова леко.
— Напоследък се оказа, че доста хора не са това, което изглеждат, а чудовища в човешки тела — каза тъжно Тарасу. — Не би ме разстроило, ако станеш чудовище, стига вътре да си останеш същият.
— За това не се тревожи — той хвана ръцете й в своите — Трудно мога да изглеждам по-ужасен от джорх, а ти, струва ми се, ги харесваш.
— Добре, че Кокорл не те чува — засмя се тя и се отдръпна. — А ти можеш ли да станеш джорх, или птица… или дърво?
— Чак толкова не мога да насиля формата си — отговори той. — Всичко си има граници. Колкото повече се отдалечавам от основата, толкова е по-трудна и краткотрайна трансформацията. В някои случаи даже е невъзможна, като усещам това по доста болезнен начин. За щастие природата ме е ограничила в метаморфозите.
— Доволна съм, защото така няма да се вглеждам във всеки храст и да разговарям със скалите. Едно е
