сигурно, че няма да ми доскучаеш като гледка.
— Знаеш ли — каза Синд, — не съм го усещал, но тази тайна ми е тежала цял живот. Сякаш съм свалил планина от плещите си и се чувствам олекнал, всеки момент ще литна.
— Има такова нещо — съгласи се тя. — На гърба ти се появиха издутини и ако не се лъжа, си на път да ти поникнат криле.
— Извинявай, развълнуван съм и мислите ми директно преминават в действия, преди да се усетя.
— Няма значение, ако ти доставя удоволствие, може да си оформиш човка и пипала.
— По-добре да не опитвам. Какво ще кажеш да отидем на вечеря?
— Склонна съм да се въздържа, като си представя кулинарните върхове, които е достигнал Кокорл, но не мога да Ви откажа, Милорд! — тя пое протегнатата му ръка.
Джорхът се беше развихрил с ентусиазъм из кухнята, доволен от напредъка си в непривичната му дейност. Бе успял да повреди лъчевата фурна и да сервира куп полусурово месо за себе си и три порции препечени бифтеци за тях.
— Заповядайте на масата за лека закуска — покани ги той и самоотвержено се зае да поглъща планината пържоли. — Добре ли съм ги приготвил?
— Ще си взема един синтетичен специалитет, ако не възразяваш — Азман решително избута настрани чинията си с овъглени парчета.
— Донеси и на нас, ако обичаш! — извикаха Тарасу и Синд в един глас.
— Май вечерята не ви хареса? — погледна ги Кокорл.
— Много е вкусно, но като че ли си ги нагрявал повече от необходимото.
— Имах проблеми с фурната — съгласи се Кокорл. — Следващия път ще обърна внимание, много било увлекателно да си приготвяш храната.
— Не можем да си позволим лукса да прахосваме възможностите и познанията ти, като те ангажираме с такава проста работа — обади се Синд припряно. — Ще помолим Тарасу да върши това, а ти си ни нужен, за да измислим стратегията си.
— Да, точно така — подкрепи го Азман, ровейки в желираното кубче, което донесе от синтезатора. — Ако не бях прочел в менюто какво е това, трудно бих познал по вкуса.
— Аз не се и опитвам — Синд глътна своето кубче. — От гледна точка на автомата, щом всички необходими съставки са налице, вкусът, цветът и формата са излишни подробности.
— Макар че не са — Тарасу преглътна с мъка тресящата се субстанция. — И след като похапнахме така чудесно, ми остава да завърша този прекрасен ден, увиснала в празното пространство на силовото си легло.
— Аз ще поправя фурната — каза Синд и тихо прибави: — Докато ти премахнеш следите от кулинарните напъни на Кокорл.
— Имам една идея — каза момичето. — Ще потърся нещо подходящо за постилане и завиване. Тази нощ ще спя на пода, стигат ми толкова вълнения за днес.
— Какви вълнения, какво се е случило? — наостри уши джорхът.
— Малко съм нервна — изгледа го учудена тя и сви рамене.
— Според мен, вие хората рядко знаете какво точно искате и сами си създавате проблеми — Кокорл се протегна, сбогува се възпитано и тръгна към каютата, която си беше избрал.
37
— Ще дойда с вас в Лагахранг — каза Азман. — Тържеството довечера е специално, Шигацу-Наи се готви усилено още от сутринта.
Клекнал до огнището си, шаманът бъркаше вдигащата мехури течност, която вреше в голямо глинено гърне, и припяваше монотонно под носа си.
— В тази помия сложи всичко, което имаше под ръка — обади се Тарасу. — Сигурно е чиста отрова.
— Защо мислиш така? В тези гърнета съхраняват напитките за празненствата си. Довечера всички ще пият от това, а вероятно ще предложат и на нас.
— Аз не бих се докоснала до тази течност. Шигацу нито веднъж не я опита на вкус, докато я вареше. Наблюдавах го.
— Ти и без това няма да идваш — погледна я Синд, но ако беше очаквал бурна съпротива, остана излъган.
— Ясно ми е, че съм най-ненужният човек тук и ще стоя в кораба непрестанно, говорех по принцип.
— Не съм имал предвид това — каза Синд. — Аз също съм излишен, спокойно могат да отидат само Кокорл и Азман, но понеже туземците ме видяха вчера, решихме, че не е зле да бъда и аз. Двамата заедно ще сондират шамана, той е стигал до входа на пещерата и не е безнадеждно умопомрачен като Кхаримату.
— Отварата на Шигацу сигурно е силен наркотик в най-добрия случай. Какво ще правите, ако туземците настоят да го опитате и отказът ги обиди? — попита момичето.
— Няма да отказваме — отговори Азман. — Hали искаме да разберем всичко. Преди да тръгнем, ще се подложим на пълна антидотна профилактика в лабораторията и ще вземем портативния анализатор, за да изследваме това, което ни предложат.
— Тази профилактика, предполагам, е ефикасна само срещу някои вещества, които са ви известни — обади се Кокорл. — И не е изпробвана върху джорхи.
— Едва ли някой ще тръгне да предлага наркотични напитки на кидекото ми — успокои го Синд.
— Тогава с радост ще изтърпя тормоза, който ме очаква тази вечер — доволен каза Кокорл.
— Трябва да имате непрекъсната връзка с мен — обади се Тарасу, — а аз се нуждая от тонизиращи лекарства, за да издържа без сън, докато се върнете.
Синд й донесе няколко хапчета и тръгнаха за селището. Посрещнаха ги радушно, но жителите на Лагахранг бяха прекомерно възбудени и в поведението им се чувстваше напрежение. Ичияси ги покани да седнат на верандата при него и сановниците му и когато всички се разположиха на рогозките, той вдигна тлъстите си ръце в знак, че празникът започва. Няколко души заудряха неистово по музикалните си инструменти от обработена животинска кожа, опъната върху гърнета. На утъпканото пространство в центъра на площада изскочиха воините и започнаха да показват силата и уменията си, следвайки бесния ритъм на музикантите. Въодушевената тълпа ги подкрепяше с одобрителни възгласи, а жените започнаха да разнасят големи делви между седящите. Нощта отдавна беше настъпила, когато воините свършиха демонстрациите си с показно сражение. Шортак беше отличен като по-добрият водач на бойна група и виковете на изпадналите в транс участници и зрители станаха неистови.
Кхаримату го нямаше, но Шигацу-Наи беше централна фигура на празника. Сега той танцуваше в средата на кръга с прясно намазани окървавени рога на главата, тракащи нанизи на китките и глезените и ярко изрисувани злокобни фигури по лицето, открояващи го дори сред нашарените бойци. Като се въртеше все по-бързо и надаваше ужасяващи крясъци, той падна на земята и започна да се търкаля, а тялото му се тресеше, обхванато от спазми. Всички млъкнаха, воините замръзнаха по местата си с лъснали от пот тела. Шигацу притихна и се изправи полека, оглеждайки хората около себе си. Започна да обикаля между тях, прокрадваше се дебнешком с протегнати напред възлести пръсти като ноктите на граблива птица. Спираше ту до един, ту до друг воин и се вглеждаше в лицето му, а този, пред когото беше застанал, започваше да трепери.
— Какво прави? — тихо попита Синд.
Той и Азман бяха изпили по няколко купи от питието, чийто анализ показа голямо съдържание на алкохол и примес на слаб растителен опиат. Благодарение на неутрализиращата смес, инжектирана в кръвта им, оставаха единствените трезви зрители, освен групичка съвсем малки деца. Те наблюдаваха зрелището иззад една колиба, заедно с Кокорл, легнал пред купчина сочна трева, която му бяха дали за вечеря. Някои от тях се бяха покатерили на гърба му, за да виждат по-добре.
— Сега ще посочи жертвата, избрана от злите духове — отговори Азман.
Шигацу тръгна към седналите встрани жени, които наскачаха и се разбягаха. Воините стоически останаха по местата си, но се чуваше как тракат зъбите на най-близкия от тях. Луната се показа иззад планинския връх и при вида й от туземците се изтръгна жаловито многогласно стенание. Шаманът трепна и
