Джорхът натисна бутона и всички насядаха по местата си, докато вентилационната система изчисти помещението.
— Взех решение да не се връщам веднага на Франар. Това създава редица проблеми — никой не трябва да разбере, че съм близо до столицата. Имам малко работа с Ишанг на една друга планета и след като я свърша, двамата ще отидем в двореца на Харамон.
— Доколкото разбирам, ще пътуваме в три различни посоки, а корабът е само един — отбеляза Азман. — Освен това Синд ще се крие и няма възможност да използва служебното си положение.
— В никакъв случай — потвърди Синд. — Трябва да се справя като обикновен гражданин на Империята.
— Като беден гражданин — допълни ведът. — Скъпоценностите и фалшивите документи на Фил Канти, търговеца, са останали в Ромийската полиция, предполагам.
— Прав си. Трябва да се снабдя с нова самоличност, това струва пари, а в момента те са ми в крещяща липса.
— Горивото ще бъде почти на свършване след разходката ни из тези области. Беше предвидено да стигне до Каскот и се опасявам, че наличните ми 100 рагда няма да са достатъчни дори да заредим кораба — замислен каза Азман. — Мога да закарам Тарасу и Кокорл на Хонстел, Франар ми е почти на пътя, но за извънредното ви пътуване ще се наложи да наемете там друг кораб, за което също трябват средства. Освен това твърде вероятно е да почакаме на станцията. Ще има разходи за хотел, положително ще е необходим ремонт след задължителния технически преглед при зареждането, както и куп други неща. Какво ли може да се продаде оттук? — той се огледа.
— Аз имам само люспите по гърба си — изпъшка Кокорл. — И дори не разполагам със свястна опашка.
— На мен ми е останало това — Тарасу свали обиците си и ги постави пред Азман. — Не са скъпи, но все ще вземем нещо за тях.
Ишанг извади от джоба си торбичка и изсипа съдържанието й върху обиците, а ведът печално погледна купчината пред себе си.
— Малко е, но е по-добре от нищо. Все пак ще трябва да се разделя с някои резервни части от „Хаврия“, както и с част от излишното оборудване.
— Каква ирония на съдбата! — тъжно каза Синд. — Кенселастърът на Империята няма пари да плати престоя си в мизерния хотел на станцията и може да се наложи да краде.
— Чудесна идея — одобрително кимна Ишанг. — Ще ти помогна, изобщо не представлява трудност за мен да вляза някъде и да взема нещо незабелязано.
— А пък аз не трябва да правя дори това — въодушеви се Кокорл. — Хората с радост ще ми донесат парите си сами.
— Достатъчно! — смайването на Синд му придаде глуповат вид. — Просто така се изразих, нямам намерения да крада. Ще спазваме законите и е излишно да казвам, че няма да се манипулират човешки същества с психическо въздействие.
Тук той погледна ледено джорха, който се сви и прояви внезапен интерес към плуващите на екрана непознати съзвездия.
— Само в краен случай може да отнемем чужда собственост и то подчертавам, ако няма никакъв друг избор — допълни Синд след кратък размисъл, а ведът прикри усмивката си. — Но относно хипнозата и други психо-методи съм категоричен, обстоятелствата на Тарис-1 бяха други, сега вече — край!
— Исках да бъда полезен, но щом не става, добре! Чудя се само как ще се легитимираме на станцията — невинно вметна Кокорл.
— Не знам дали съм споменавал, но освен всичко друго съм доста добър лечител — намеси се Азман. — Досега не съм вземал нищо за помощта си, но ми се струва, че този начин за печелене на пари е честен и в съгласие със законите.
— Мога да пея и да танцувам — плахо се обади Тарасу.
— Чувствам се вече като член на пътуваща трупа — страдалчески констатира Синд и внезапно избухна в неудържим смях. — И то не най-бездарният от всички. Публиката обаче ще се разбяга, ако започна да се трансформирам насред някой площад и се боя, че представлението ми няма да бъде оценено.
— Хората не обичат ли да гледат необикновени неща? — попита Кокорл.
— Не мисля да го проверявам — отговори Синд. — След броени минути ще бъде докладвано на Кантайрофекса и той ще разбере, че съм пристигнал. Точно това искам да избягна, а има и друга неприятност — Ишанг.
— Какво за мен? — учуди се хораят.
— Там ме познават добре, а ти ще се разхождаш с моята физиономия. Трябва да проверим в лабораторията какво може да се използва, за да те дегизираме, и най-вече ще престанеш да се бръснеш. Брадата и белезите ти може да се окажат достатъчна маскировка.
— Имам едно предложение — обади се Азман. — Да напълним резервоарите си на някой столичен транспортен възел и после да ви закарам с „Хаврия“ там, където трябва да отидете, ако нашата компания няма да попречи на намеренията ви. После ще се върнем в околностите на Франар и всеки поема по пътя си.
— Не искам да ви замесвам, но идеята е добра. Може да дойдете, като изчакате на орбита завръщането ни с Ишанг. След това аз ще пристигна като кенселастър, а не криещ се безпаричен скитник, и ще мога да наема за всеки от вас персонален кораб, без да броя дребни монети или да си продавам дрехите. Ако се случи нещо с мен, вие ще занесете доклада ми на Императора и той ще нареди да ви осигурят необходимите средства. Благодаря ти, Азман, всички вие сте просто чудесни, ще се погрижа да ви се отплатя.
— Не съм правил и няма да направя нищо, движен от желание за материални облаги — намръщи се ведът. — И така, къде ще ходим?
— На първо време ще увиснем точно до орбиталната база на Ромиа, откъдето така любезно ни принудиха да избягаме преди няколко дни — измърмори Кокорл. — И ще трябва ужасно бързо да поемем в друго направление.
— Не биха предположили, че ще се наврем сами обратно в ръцете им. Ще им създадем много емоции с появяването си, предимно неприятни — каза Синд. — Засега не е нужно да знаете къде отиваме аз и Ишанг, ще разберете, когато стане необходимо.
42
На междинната станция Шарп 103 цареше обичайното оживление и задръстване, характерни за централните разпределителни сателити, което докарваше диспечерите до психически сривове към края на смените им. Офицерът, получил изпреварващ сигнал за появата на „Хаврия“ в сектора за частни полети извън разписанието, успя да я смести в трафика, като я провря на косъм разстояние между две излитащи яхти и огромен екскурзионен лайнер, пристигащ от далечните провинции. Покрай тази маневра изскуба част от косата си, а след като „Хаврия“ и очуканият многоместен гигант се разминаха без сблъсък, изпи шепа хапчета.
Пътят на всички кораби за столицата минаваше през множество трансферни площадки подобни на Шарп 103, гъсто разположени в околното пространство. Координатите им заедно с актуализирано разписание на регулярните рейсове бяха поддържани в компютрите на всички космически съдове, оборудвани за хиперпространствени преходи. За Франар можеха да заминат само пътници със специално разрешение, след като оставеха частните си транспортни средства на станциите. Придвижването им дотам ставаше с класически планетарни совалки, за които трябваше да се снабдят с билети. Товарните съдове имаха отделни, строго контролирани бази. Около Франар се издигаше невидим защитен пояс, в който изгаряха погрешно или умишлено озовалите се в неразрешена близост до планетата.
От кораба, приземен благополучно на 15-и док на Шарп 103, излезе процесия, която не биеше на очи, защото базата беше заливана непрестанно от тълпи странни и кошмарни особи. Съмнително беше крал Аргам да е съобщил за случилото се на Ромиа, като се имат предвид заповедите, които беше дал на патрулите, за нападение върху имперски служител, но Синд реши да напуснат кораба на две групи. Първо той, Тарасу и Кокорл, а след известно време — Ишанг и Азман, който да уреди процедурите около
