— Отървахме се от Арената на Ромиа и от Тарис-1, за да попаднем на още по-лошо място! — прошепна момичето.
— Както се разбрахме, вие няма да кацате на Кин, сегашното им свърталище. Ще обикаляте около нея, докато ние се приберем на кораба.
— Ако изобщо се приберете — допълни тя.
— Не избързвай с мрачните прогнози — намеси се Кокорл. — Докато скучах в каютата си, хвърлих пръчиците и получих обнадеждаващ резултат. Посещението ни на Кин ще бъде ползотворно, нищо лошо няма да се случи. Много ми се иска да чуя нещо повече за хораите, имам пропуски в знанията за обширни области от историята ви.
— Ще ти разкажа после, ако застанеш прилично и престанеш да говориш — Синд погледна огромния часовник с няколко светещи циферблата, показващи станционното време, това на Атанаморп и на още няколко големи града на Франар. — Още малко и тръгваме за документите.
До часа на срещата Кокорл седя кротко, само подсмърчаше шумно, щом срещнеше погледа на Синд. Тарасу наблюдаваше хората, блъскащи се около тях, и вече започваше да различава местните жители от пришълците. Обитателите на централната планетна система бяха облечени екстравагантно и в повечето случаи налудничаво, държаха се с хладна увереност и самочувствие.
— Хората от Франар се отличават даже от тези на трите сателитни планети-предградия по говора и дрехите — каза тя, — но ако мълчат и всички са в униформи, пак няма да ги сбъркам с туристите и деловите посетители от провинцията. Тези, които не са оттук, гледат като хора, докато погледите на франарци са мрачни и подозрителни, донякъде фанатични и с някакво отчаяние в дъното.
— Изказваш се доста неласкаво за моите сънародници — отбеляза Синд. — Това са жители на столицата на Империята и всички останали биха искали да се преселят тук на тяхно място. Въпреки че има строги наредби за реда и начина на получаване на гражданство, главният град Атанаморп е пренаселен, а това се отнася и за останалите градски центрове. Те са се разрастнали толкова, че само пустинните области им пречат да се слеят помежду си. Аз също съм оттук, изглеждам ли ти мрачен и отчаян?
— Изглеждаше, когато те видях за пръв път на Ромиа, но лека-полека се очовечи — усмихна се момичето. — Сега приличаш повече на екскурзиант, оглеждаш се с любопитство, като че ли не си идвал тук преди.
— Опитвам се да видя станцията и хората на нея през твоите очи. По-рано не съм се замислял какво изпитват новодошлите — призна той. — Екскурзиант, значи? Какво пък, толкова по-добре за маскировката ми.
Огледа се в огледалната колона до себе си и сви рамене.
— Сега може бавничко да потегляме, а след като си свършим работата, ще хапнем някъде. Не мислиш ли, че това животно е гладно вече, скъпа? — обърна се той към нея, като повиши глас. — А и ние не сме яли отдавна, така че трябва да се погрижим за това, преди да отидем в пансиона.
— Добра идея — тя стана от седалката.
Хиртелът се въодушеви от предложението, заподскача и така тръскаше раззинатата си муцуна в знак на одобрение, че сякаш зъбите му щяха да се разхвърчат настрани всеки момент.
— Извинете, че се намесвам, препоръчвам ви да отидете в „Опал“ — обади се седналият до Тарасу възрастен мъж, като огледа опърпания й гащеризон. — Менюто там е точно толкова калорично, колкото и в луксозните заведения, но пък цените са според възможностите на млади хора, които нямат вид на богаташи.
— Благодаря за съвета — каза момичето.
— Не изглеждате, че може да си позволите „Карани“ или зеления салон на „Трит“. Ще попаднете в някое заведение от тези вериги и ще ви оскубят, докато се усетите. Освен това домашният ви звяр сигурно похапва колкото двама-трима души.
Споменатият звяр го изгледа съвсем неодобрително с крайчеца на окото си и би предизвикал у стареца букет неприятни чувства със страха начело, но той се беше извърнал към Тарасу и си спести това преживяване.
— Абсолютно сте прав и още веднъж ви благодарим — кимна Синд, който дори и когато пътуваше инкогнито, се хранеше само в споменатите луксозни заведения. — „Опал“ ли казахте?
— Намира се в жилищната част за обслужващия персонал, откъм страната на 23-и док. Съвсем близо е до изхода му и клиентелата е предимно от работещите там, но в замяна на това е евтино.
Совалката с маршрут Шарп 103-Атанаморп след малко щеше да отпътува по разписание за столицата и хората в централната зала се бяха увеличили. Скенерът на входа за дока на совалката беше изключително мощен, охраната подсилена, а митническите и санитарни пунктове за проверка, които не се виждаха оттук, положително бяха Сцила и Харибда. Франар беше защитена надеждно, подстъпите към нея се пазеха зорко, но вниманието към преминаващите в други направления беше очебийно по-ниско. Синд гледа дълго, докато откри входа за док 8. Оттам щяха да потеглят за сектора, където на звездните карти беше отбелязана планетата Кин, незабележима и безинтересна, далече от натоварените космически пътища и любопитството на властите.
За този район нямаше много пътници, скенерът беше стандартен и само един скучаещ офицер се разхождаше в кабинката си. Той се прозяваше широко и наместваше от време на време оръжието на кръста си. Личеше си, че желаещите да отидат там не бяха проверявани особено строго и поне на тръгване щяха да минат без някой да ги притеснява. Те се качиха на ескалатора за долното ниво, където бяха пръстенообразно разположените жилищни и търговски зони. Когато минаха до табелата, маркираща пътя за 23-и док, хиртелът силно изскимтя. Там примамливо мигаше рекламен надпис, посветен на ресторант „Опал“, и бавно дефилираха холографски изображения на специалитетите в менюто. Кокорл се беше загледал в тях с копнеж и като че ли нямаше намерение да се отклонява в друга посока.
— След като се разходим до източната част, ще се настаним в пансиона, ще изчакаме Азман и Ишанг и всички отиваме в „Опал“. Не и преди това! — натърти Синд, говорейки твърде високо.
Няколкото души в коридора го изгледаха учудено, после се обърнаха към момичето, което стоеше встрани със спокойно изражение и нямаше вид, че се нуждае от толкова настойчиви напомняния и команди. Рунтавият хиртел, пулещ се в рекламите над една от вратите, размаха вяло опашка и се приближи до господарите си, след което в мир и сговор младата двойка и животното продължиха да вървят към източната зона.
43
— Как премина проверката? — поинтересува се Тарасу, докато чакаха да им сервират, което нямаше изгледи да стане скоро.
Посетителите на ресторанта бяха многобройни и шумни, така че те едва се чуваха един друг, свити в един ъгъл около малкия силов плот на масата. Пространството беше толкова тясно, че си блъскаха коленете при всяко раздвижване и настъпваха хиртела, неуютно сврян на пода до тях. Не мислеха да протестират, защото беше чудо, че намериха дори тези места. Точно по това време се застъпваха две смени от дока и заведението пращеше по шевовете от изгладняла тълпа работници. Съдържателят едва смогваше да програмира синтезаторите с валящите поръчки.
— Преровиха „Хаврия“ основно — отговори Азман. — Ако имаше как, сигурно биха се пъхнали да хвърлят един поглед и в реактора. Изглеждаха тъжни, че не могат да го направят лично и трябва да се доверят на показанията на уредите си. Толкова много нарушения ли има, че да си заслужават тези сложни процедури?
— Ще се изненадаш, ако разбереш колко е тежка и отговорна работата им — каза Синд. — На денонощие залавят цели групи незаконни имигранти, както и контрабандисти на различни неща, като започнеш с фосфорен грим за лице и свършиш с оръжие.
„Също така платени убийци и душевно болни атентатори“ — допълни той мислено.
— Ти ли отговаряш за контрола на сателитите? — попита ведът.
— Всички рапорти се пресяват и се извлича по-важното от тях. Отчетите са като холовизионен филм, даже подозирам, че авторите на доста нашумели сериали просто са платили, за да презапишат някой рапорт на Станционен контрол. Кога ще свърши техническият преглед на кораба?
