ги нареди на плота. Подвоуми се и сложи голям пакет с разноцветна обвивка пред хиртела-Кокорл, който беше изплезил език от радост. Поставените до всеки чинии бяха увити във фолио с картинка на някакво ястие и с надписи отстрани, удостоверяващи автентичността на съдържанието. След развиване на станиола, вътре се оказаха зърнести или желирани кубчета.
— Това се опитвах да ти обясня — каза Синд в отговор на възмутения поглед на хиртела, след като сервитьорката се отдалечи.
Пакетът на Кокорл съдържаше същите кубчета, но с по-големи размери.
— В евтините заведения храната е синтетична, само в луксозните сервират истинска.
— Какво правим тук тогава? Ами те — той посочи работниците, — не могат ли да ядат същия боклук в стаите си?
— Предполагам, че тук им е по-весело, освен това стандартните синтезатори не са програмирани да произвеждат алкохол и сервитьорки в прозрачни туники.
Джорхът изпръхтя и помириса блокчето пред себе си с отвращение, побутна го с носа си и го облиза предпазливо от едната страна. По намръщената му муцуна личеше, че дегустацията не го въодушеви.
— Мисля да се върна на първата си идея относно собственика, уверен съм, че след известна топлинна обработка ще изглежда по-приятен и вкусен — изпъшка той.
— Понасям черен хумор в повечето ситуации, но тази специално, когато се храня, не е една от тях — сряза го Тарасу — Яж каквото са ти поднесли и бъди доволен, че го има!
Синд прибра дисковете и четящото устройство и се залови с вечерята. Изядоха кубчетата си мълчаливо под акомпанимента на мрачното и предизвикателно мляскане на Кокорл.
— И това било столица! Така ли се храните на Франар? — обърна се той към Синд, след като обра с език остатъците в чинията си.
— Не, разбира се, аз все пак съм известен и богат човек, но Императорът не обича разточителството. Всеки втори ден е „синтетичен“, както за простолюдието, което няма друг избор, така и за царедворците. Той държи това да се спазва стриктно.
В сумтенето си джорхът се постара да вложи безграничното си презрение към тези порядки.
— И вие ли на Кин сте „синтетични“? — обърна се той към Ишанг, чиито челюсти работеха механично, а по лицето му нямаше следи от никаква емоция.
— Хораите не си угаждат. Бих казал, че сме аскети в това отношение, но не използваме заместители и химикали, всичко е натурално — отговори той с безразличие.
— Добре, че съм заредил догоре фризера още от Тарис-1! — въздъхна джорхът. — При това положение не мърдам от кораба следващите дни. Кога ще се качим пак на него?
— Ако се отървем от прегледа, ще ни издадат разрешение за полет утре на обяд — отговори ведът. — Тази нощ и следващата сутрин ще прекараме тук.
— За стаите в пансиона и документите си опразних джобовете — каза Синд. — Вие как сте?
— Зле, парите не стигат за сметката по зареждането и подкупа за техническия контрол, затова уговорих с механиците от дока да купят част от резервното оборудване на кораба. Няма да получа истинската му цена, но сме в нужда и те диктуват условията. Важното е, че ще стигнем до Кин и обратно без проблеми.
— Това, което правите за мен, е повече, отколкото съм се надявал да получа от някого — каза Синд. — И в най-рискованите положения до този момент не съм забравял, че съм кенселастър. Сега за известно време бях никой от никъде и се чувствах толкова…
— Безпомощен — подсказа Тарасу.
— Да, освен това объркан и уязвим — кимна той.
— Е, ние те приехме такъв, какъвто си, направихме, каквото можахме за теб и приемаме благодарността ти — каза Кокорл. — А сега ще придружите ли останките на един зле нахранен джорх, за да ги положи в леглото си?
— Знаеш ли коя е най-съществената страна в живота на хиртела? — попита момичето. — Че си тръгва, когато решат стопаните му, и ги придружава той, а не те него.
— Много порочна практика, смятам да не се придържам към нея изобщо — заяви Кокорл, изправи се и се протегна. — Така наречените ми стопани и господари смятат ли да си тръгват или да изумя персонала в пансиона, като се прибера сам, взема ключа и си легна в стаята?
— Има ли някой още гладен? — Синд огледа останалите.
— Да — отговори джорхът, — но тук явно не е мястото, където може да се разреши този проблем. Вече копнея за „Хаврия“.
44
Фалшивите документи бяха добре изработени. Преминаха с тях безпрепятствено през входния контрол и напуснаха Шарп 103. На единствения приемателен транспортен възел в сектора Тритон с главен център планетата Ракс, пристигането им не предизвика вълнение. Само направлението на следващия им полет развълнува диспечера и той им прочете прочувствено нарежданията на санитарния отдел, отнасящи се до Кин, и справката за радиационния фон там, за да променят неразумните си намерения. Разбрал, че е безсмислено да ги разубеждава, той отправи към тях молба да закарат един пощенски контейнер дотам. След като получи съгласието им и прекъсна връзката, завъртя ръката си до слепоочието в изразителен жест и тъжно погледна колегата си.
— Горките хорица! Не може да помогнеш на някого, ако твърдо е решил да върши самоубийствени глупости.
С този коментар изрази разумното си становище по въпроса и се обади да нареди товаренето на пощенската пратка.
— Оставяш се изцяло в ръцете на хорая — каза загрижено Тарасу, издебнала излизането на Ишанг от командната зала.
— Болестта на професията ми е, че нямам пълно доверие дори на себе си, но изборът не е голям.
— Ще бъдеш сам сред цялата каста убийци и то без оръжие.
— Длъжен съм да спазвам техните правила. Оръжието няма да ми помогне, веднъж имах възможност да ги видя в действие.
Споменът за Ромиа и Зарал Вар го накара да се намръщи.
— Не се тревожи, той ще се върне невредим — обади се Кокорл. — Нищо не го заплашва долу, все едно че отива на разходка.
— Ти… — започна тя, но спря, забелязала торбичката с пръчиците до него. — Направо е чудесно да си имаш под ръка домашен оракул!
— Не винаги — каза Синд, имайки предвид Хайат. — Техният морал ги задължава да лъжат, за да те успокоят, нещо като лекарската тайна за поддържане на вярата у безнадеждни пациенти.
— Ако имаше нещо такова, изобщо нямаше да се обаждам — засегна се Кокорл. — Не ме бива много да лъжа приятелите си в очите.
— Извинявай, не исках да бъда груб — измърмори Синд помирително — Ти наистина ме успокои. Ще гледам да се върна колкото може по-бързо, няма да ви държа под напрежение.
Синд не беше очаквал шумно посрещане, но донякъде се изненада от сдържаността на хората, които ги съпроводиха до Свещения град на общността Наар. От репликите, които те размениха с Ишанг, се разбра, че брат Чен вече е пристигнал и Старейшината Ли е уведомен за събитията на Ромиа. Въпреки това по нищо не личеше, че е пристигнал човек с важни сведения, когото очакват, придружен от чужденец.
Ишанг изпълни обичайните церемонии в Храма толкова бавно и мудно, като че ли имаше цяла вечност на разположение. Когато най-накрая влязоха при Старейшината, той огледа Синд над ръба на чашата си с чай и ги покани да седнат срещу него до масичката. Хилавото му, прегърбено тяло беше се смалило наполовина от последния път, когато Ишанг го беше видял. Мрежа от синкави вени изпъкваше през изтънялата прозрачна кожа, а костеливите ръце стърчаха като клечки от широките ръкави на дрехата. Впечатлението на Синд в първия момент беше, че вижда преждевременно сбръчкано дете, но то се разсея бързо, когато срещна очите му. Въпреки крехкостта на обвивката, духът в нея беше стоманен и топящата се плът не влияеше ни най-малко на бликащата вътрешна сила и енергия.
