тя прегърна и него.
— Наистина е рано, но не виждам защо си изненадана, след като аз казах точно какво ще стане — обади се Кокорл, застанал зад нея. — Не си се съмнявала в мен, надявам се.
— Е, честно казано…
— Какво стана долу? — нетърпеливо попита джорхът.
— Поне изчакай да влязат — укоризнено каза момичето, което беше забелязало скованите им физиономии.
— Ето, вече влязохме — изфуча Кокорл, щом люкът на трюма се плъзна зад тях. — Започвайте по- бързо! Споменавал ли съм досега, че съм изключително любопитен?
— Ако кажеш досаден, ще е съвсем точно — заяде се Тарасу. — Остави ги на спокойствие!
— Накъде тръгваме сега? — невъзмутимо попита Азман от мястото си до централния пулт, сякаш те идваха направо от каютите си.
— Отиваме на станцията до планетата Ракс, където ще наемем кораб за нас със Синд и ще ви възстановим разходите — Ишанг извади снопче банкноти, всяка от по хиляда рагда.
— Ами че това е страшно голяма сума! — възкликна момичето, след като ги преброи.
— Не са мои — сви рамене хораят. — Даде ми ги Кори по нареждане на Старейшината Ли.
— Аз ще ти ги върна скоро, надявам се — каза Синд. — Налага се да продължа да се движа инкогнито и след като се върна на Франар. Ишанг ще се представя за Синд Кар Натх, а аз — за негов спътник, така ще имам известна свобода на действие.
— Няма да се справя за толкова кратко време — каза Ишанг.
— Ще те подготвя, докато пристигнем, в края на крайщата като близнаци трябва да имаме и други общи качества освен външността.
— Така ли! — подскочи Кокорл. — Значи наистина сте братя?
— Още не съм съвсем убеден — Синд разказа накратко събитията на Кин.
— Може ли да видя камъните? — Азман протегна ръка. — Когато ги съединявахме тук, не изпитахте нищо подобно, струва ми се.
— Определено не, може би причината е в това, което говореше Старейшината и отначало не разбирах. Ишанг, на какъв език бяха последните му думи?
— Не знам, никога не съм го чувал, но значението изскачаше направо в главата ми — хораят се намръщи. — Струва ми се, че това стана след като се появи призракът зад него.
— Какъв е този призрак? — попита Азман.
— Тъмна и безформена сянка — обясни Синд. — Аз го зърнах на Ромиа, но при онези обстоятелствата не го приех за нещо реално и заслужаващо внимание. Доколкото разбирам, Ишанг също го е видял тогава, а сега се появи за втори път. Стои и сякаш наблюдава, без да прави нищо, после изчезва. Ти знаеш ли какво представлява?
— Hямам представа. — Азман го погледна замислено. — И какво каза Старейшината?
— Говореше ту на един от нас, ту на двамата едновременно, или така ми се е сторило, и каза нещо подобно на „Ахматаип“. Звучеше като име, май нарече някого от нас така. — Синд се протегна. — А сега най-голямото ми желание е да си легна. Тази нощ спах малко и историята в Храма ме довърши.
— Преди това ще съединя парчетата, ако нямате нищо против — въпросително ги погледна ведът.
— Давай — каза Ишанг, а Синд стисна зъби, за да посрещне пристъпа, който за негово учудване не последва.
— Абсолютно нищо не става, както виждам — Азман ги събра и раздели няколко пъти със същия ефект. — Макар че, сякаш самите части се стремят една към друга.
— Ще разберем все някога, може би думите са задействали нещо, свързано с тях.
— Вече обсъдих предложението си с Кокорл и настоявам, когато свършите всичко, което смятате за належащо, да дойдете при мен на Каскот — ведът им върна знаците. — Джорхът ще доведе Тарасу.
— Ахматаип! — повтори той и поклати глава.
45
— Нека повторим пак — каза Синд може би за стотен път. — За Ромиа ще кажем това, което се разбрахме, защото иначе ще последва проверка. Аргам ще не ще трябва да спомене за Братството, аз съм длъжен да го потвърдя и да разкажа за Кин, тогава Имперският флот веднага ще замине натам. Ако ние мълчим и Аргам ще си мълчи, тъй като се опита да ме убие. Поне това мога да направя за планетата ви на първо време.
— Достатъчно е — кимна Ишанг — Значи сигналът е бил фалшив, всичко е наред, агентът Зарал Вар е полудял и се е самоубил. Тръгнал съм обратно и поради повреда на кораба съм се озовал на неизвестна планета извън пределите на Империята. Там се е наложило да се отбранявам срещу враждебно настроени туземци и съм срещнал теб — отдавна катастрофирал по подобен начин. Успели сме да закърпим моя кораб достатъчно, за да ни докара в околностите на Ракс, преди да се разпадне. Там аварийната ни капсула е прибрана от „Хаврия“, а после съм наел нов кораб.
— От тези премеждия аз или по-точно ти, си се отървал с тежка физическа и психическа травма, от която още не си се възстановил. Това ще обясни несъответствията и странностите в държанието ти, продължителните престои в къщи, както и загубата на способността да се трансформираш.
— А всички тези хора, които си познавал и си имал с тях определени взаимотношения? — скептично попита Ишанг.
— Близките ми познати не са чак толкова много, приятели нямам и никой не може да иска от теб в това състояние да се държиш адекватно. Ако усетиш че затъваш, просто прекрати разговора, извини се и се престори, че получаваш пристъп.
— Какво ще правиш ти, докато аз водя светски живот вместо теб?
— Ще се правя на загубен провинциалист и ще се постарая да спипам кенселарха натясно. Няма да бъде лесно, защото той много добре ще знае, че лъжа и ще ни дебне непрестанно — лицето му потъмня. — Скоро Великият Кантайрофекс заминава на инспекция. Смяташе да направи обиколка на периферните области около сектора Змия и чака само завръщането ми. След като пристигнем, трябва да се появим в двореца и да изнесем най-трудното представление. После ще се оттеглиш в жилището си, тоест в моето, и под предлог че си болен, няма да го напускаш често.
Избръснат и с подстригана подобно на Синд коса, хораят предизвикваше у Синд, щом го погледнеше, чувството, че стои пред огледало. Не можеше да се каже, че изпитва задоволство и възторг, но вече свикна, а след като самият той все едно виждаше себе си, значи другите щяха да бъдат лесно убедени в това. Дори държанието на Ишанг се беше изменило. Той наблюдаваше Синд и копираше позите, маниерите и отсенките на тембъра му много сполучливо, с което понякога го дразнеше. Смяташе, че се познава достатъчно, но сега имаше уникалната възможност да разбере какво представлява в очите на околните и доста неща го караха да се замисли.
— Защо свиваш така устните си, когато говориш, сякаш си лапнал нещо кисело? — попита го Синд веднъж, с което предизвика недоумението му.
— Ти правиш това непрекъснато — повдигна вежди хораят. — Мислех, че го имитирам добре.
— И гледам събеседника си, все едно че е купчина нечистотии?
— Точно казано, но сигурно би гледал купчината по-топло — усмихна се иронично Ишанг, което напоследък му се удаваше.
— Ти ще се научиш да се държиш като мен, а аз научавам нещо за себе си — каза Синд и реши, че не харесва особено образа, изграждан от хорая пред очите му.
Трябваше обаче да признае таланта му да се превъплъщава. Кацнаха на Тайнър 8, намиращ се диаметрално противоположно на Шарп 103 в сферата, образувана от трансферните площадки около Франар. Ишанг веднага се легитимира като Синд Кар Натх — кeнселастър на Великия Кантайрофекс, Негово Императорско Величество Харамон I. Внезапната му поява на скромната станцийка беше като гръм от ясно небе и предизвика притеснение и ужас в обслужващия персонал. Ишанг прие с аристократично презрение и страхопочитанието, с което го обграждаха, и облекчението, когато се разбра, че желае само да му бъде осигурен незабавен превоз към столицата. Движеше се и говореше с превъзходството на човек, знаещ
