— След няколко часа ще ни съобщят дали се нуждае от ремонт и за да не ни бавят, мисля да платим веднага на отговорника. Той ще вземе само половината сума, която бихме дали за официалната профилактика. Тя е напълно излишна обикновено, но могат да я протакат до безкрайност, ако сме неотзивчиви. Разбрах, че това е обичайната практика на всички станции от пръстена.
— Когато се върна, ще разровя тези гнезда на корупция и алчност — Синд помрачня. — От удобния си кабинет не съм забелязал покварата, която се шири под носа ми. Най-лошото е, че продажните служители уронват престижа на Кантайрофекса. Хората положително мислят, че това става с негово знание, но аз ще сложа край на позорните злоупотреби!
— Не могат да вършат това толкова явно и нагло без нечие височайше покровителство — предпазливо каза Азман. — Протекцията им идва от човек или хора с много високо обществено положение, бих казал — подобно на твоето.
— Имах разпокъсани и откъслечни сведения, но сега всичко се подреди — въздъхна Синд. — Сигурен съм, че това, което ми се случи, а заради мен и на вас, е дело на високопоставен сановник от Франар. Освен Императора, само лекарят и кенселархът знаят за мен, така че кръгът се стеснява. Докато аз тичах да разследвам заговори по фалшив сигнал, истинските конспиратори са били тук. Нагласили са всичко — Раван, Хаягри, хораите и кой знае колко още наемници.
— Много сложен начин — обади се Тарасу. — Имали са възможност да те отстранят, без да те изпращат никъде, бил си им под ръка.
— Те не искат да ме отстранят, което нямаше да е лесно и безопасно — Синд беше побледнял, — а да ме превърнат в свое оръдие. Подхвърлиха ми Ишанг за примамка, но аз ще разбера какво става. Има нещо тъмно около мен, което е стояло скрито през годините, очаквайки своя час, и сега те са решили да задействат събитията.
— Какво може да направиш ти като нечие оръдие, колкото и важен пост да заемаш? Освен теб има още двама кенсели — напомни Азман.
— Смея да се надявам, че аз съм нещо повече от доверен съветник. От невръстно дете Императорът беше за мен семейството, което ми липсваше. Той няма наследник и мисля, че гледа на мен по-скоро като на свой… син.
Не беше помислял, че някога ще каже това пред хора, които познаваше така да се каже от вчера, но беше факт, че го направи.
— По-тихо! — Азман се огледа наоколо, но никой не се интересуваше от тях и разговора им. — Има логика, макар че трябва да вярвам на думите ти без никакво доказателство. Минавало ли ти е в такъв случай през ума, че може би Харамон те готви за свой приемник на престола?
— Ха! Искаш да кажеш — обади се момичето, — че Синд ще бъде следващият…
— Шшт! — прекъснаха я в един глас Азман и Ишанг.
— Не знам дали Кантайрофексът мисли така, но може би те мислят, че той го мисли — доста объркано излезе. Каквато и да е крайната им цел, в плановете си са допуснали грешка. Никакви обстоятелства няма да променят отношението ми към човека, комуто дължа най-малкото лоялност. Доколкото знаех досега, родителите ми са загинали в служба на Императора, наличието на Ишанг променя картината. Може би са открили нещо, с което да ме изнудват.
— Теб или Харамон — кимна Тарасу.
— Дори родителите ми да са били хораи, престъпници, съучастници в заговор с доктора и кенарха или нещо такова, няма да проявя черна неблагодарност. Ако разкритията ме компрометират толкова, че съм принуден да бъда послушна играчка в ръцете им, предпочитам да се оттегля или да умра, отколкото да бъда марионетка в чужди игри за власт.
— Добро решение, но почакай да научиш фактите — погледна го ведът. — Може да са наели Ишанг, Раван, Хаягри и други, за които не знаем, но това не обяснява способностите на последните двама. А пещерата на Кайя ми се струва съвсем извън възможностите на човек, колкото и да е влиятелен и могъщ.
— Освен ако планетата е избрана произволно, а пещерата е случайност и няма нищо общо със замисъла — додаде Тарасу.
— Ще знам повече, след като посетя Кин.
Синд извади от чантата си четящо устройство, което беше купил в комплект с холодискове. Избра един от тях, сложи го в процепа на уреда и се загледа в появилото се над него изображение. Беше карта на няколко звездни купа със синкаво и жълто проблясващи, разпръснати на големи разстояния звезди и кафяви планети. Линиите, показващи обичайните транспортни маршрути, бяха светлочервени. Между орбитите на втората и третата планета в една от системите пулсираше зеленооцветен пръстен с радиално разположени по него тъмни петна.
— Това е станцията на този сектор — посочи той кръга. — А това е Кин.
Малкото кафяво кълбо беше почти в края на сектора, обикаляше около ярка звезда клас G, изолирана от съседите си и самотна в пространството.
— Тук е по-празно и неуютно даже от кесията с общите ни пари — усмихна се Азман.
— Но за сметка на уюта, отдалечеността е неоценимо предимство против неканени гости — отбеляза Ишанг.
— Изолацията не пречи някой служител да се заинтересува от планетата ви или празноскитащ да попадне наоколо от чисто любопитство — каза Синд.
— Данъците се плащат редовно в административния център на областта, където се знае, че Кин е бедна, неприветлива, известна с уранодобива си и радиоактивното замърсяване на жизнената среда.
— При тази версия не бих се учудил, ако изпращате данъците си без да акостирате на станцията, предполагам в автоматични капсули. Санитарният контрол не би ви разрешил да кацнете.
— Предупредени сме, че ако решим да го направим, ще ни изпарят от разстояние — потвърди Ишанг. — Шлеповете с руда престояват двоен карантинен период и ги изследват обстойно, преди да бъдат препратени.
— А какво правите със случайните посетители? — попита момичето.
— Ако не ги стреснат показанията на уредите в официалния и единствен космодрум и са толкова нахални да се разхождат без разрешение, имаме подобаващ начин за посрещане — каза хораят. — Съветът на Старейшините поддържа няколко бази, оборудвани с въоръжение последен модел.
— Значи въпреки начина си на живот, сте отстъпили пред техническия прогрес? — обърна се към него Азман.
— Само доколкото е необходимо да оцелеем, обратното би било чиста лудост.
— Ако прекараме и следващия час в очакване да ни сервират, накрая ще отида да изям собственика — обади се изпод силовия плот Кокорл. — Може пък това да повдигне нивото на обслужване.
— Едва ли — Синд се наведе и го погледна. — Искам да те предупредя предварително, за да не бъдеш неприятно изненадан и да изразиш шумно разочарованието си. Това заведение е евтино и неслучайно е така.
— Знам че е евтино, какво от това? — прозя се джорхът. — Този дълъг и засукан увод ми говори, че следва нещо особено отвратително. Казвай спокойно, ще се постарая да съм въздържан.
— Става дума за холорекламата в началото на сектора и тази до заведението. Всичките тези варени зеленчуци, печени птици, плодови сладкиши…
— Толкова апетитно изглеждаха, че докато си избера нещо от менюто, бях затруднен — облиза се Кокорл, но изведнъж застина и го изгледа с подозрение. — Да не би това, което си избрах да поръчам с толкова труд, да е свършило?
— Мисля, че могат да приготвят всичко, което са обявили, не е там въпросът.
— Е, останалото ще го понеса — успокои се джорхът и пак се прозя. — Продължавай.
— Когато старецът на космодрума спомена „Карани“ и „Трит“, имаше предвид, че хранителните качества там и тук са еднакви, но има една съществена разлика, освен цената естествено. Бифтекът там си е бифтек, оризовата гарнитура си е гарнитура от ориз…
— Предполагам, че и солените шанси са си шанси със сол, както си му е редът — прекъсна го Кокорл. — Не виждам какво чудно и особено има в това.
Точно в този момент сервитьорка със златиста феерична туника донесе поръчаните блюда и внимателно
