Синд изсумтя и обърна поглед към екраните. Там, озарен от величествения залез, Лагахранг се приготвяше за поредното си пиршество. При изгрева на луната през отминалата нощ те бяха имали възможността да наблюдават възхода на Кашига-Наи като пълноправен магьосник, заклинател и лечител. След процедурата за пречистване на душата му, той се изправи и излезе от каменния кръг залитащ, изтощен и доволен. За негова чест трябваше да признаят, че той издържа изпитанието, без да наруши строгите изисквания, изпълни ги стриктно, за радост на съплеменниците си. Те виждаха в това залог за бъдещото си добруване при наличието на достоен посредник между тях и света на висшите неведоми сили, властващи над живота им.
— Ако можеха да надникнат в главата му, нямаше да се радват толкова — произнесе се Кокорл, — но трябва да се съглася с тях, че е невероятно издръжлив този мръсник! Аз не бих могъл да се лиша толкова време от храна и при най-доброто ми желание.
— Не си помислям, че даже ще опиташ — каза Тарасу. — Положително щеше да си изскочил отдавна от кръга по посока на някой врящ котел.
— Спокойно може да заложиш на това, но никой, който ме познава, не би приел облога — доволно изръмжа Кокорл. — Дори да ме чака титлата Нарийто на Седемте вихъра — нашият еквивалент на човешкия Върховен маг, — добре опечено парче месо би ме разминало с получаването й. Какво щастие, че Нарийто не се става с такива дивашки способи, а е признание за големи умения в Древното изкуство! Не казвам, че биха се спрели на мен за скромните ми таланти. Май не съм роден за велики дела и съм съвсем обикновен джорх, подвластен на слабостите си.
— Ако неосъщественият Нарийто на Седемте вихъра не благоволи да насочи вниманието си към уредите пред него, със сигурност ще стане Ненапускащ Това Място — подхвърли Синд. — Напомням, че излитаме след малко и се нуждаем от цялата му съсредоточеност.
— Веднага, шефе! — Кокорл подскочи и разпери лапите си върху пулта. — Отдавна не съм чувал толкова приятни думи. Готови ли сме за старт?
— Освен теб и Тарасу, да! Двигателите са готови за излитане, нищо не ни задържа повече тук.
Планетарните двигатели зареваха, докато компютърът отброяваше последните секунди. Корабът потрепна, отдели се от скалната площадка и се насочи към невидимите засега звезди над тях. Реверсивната програма повтаряше точно маршрута, по който бяха дошли, и скоро планетата увисна на главния екран като топка в черния безкрай на космоса. След няколко обиколки около нея тя остана зад тях. Замениха я разпръснатите звезди и нишка от светещи точки, бележещи пътя им на идване и мястото, от което се бяха появили след прехода. Синд хвърли поглед на страничните екрани, където Тарис-1 бързо се смаляваше, и изключи защитното си поле.
— Имаме няколко дни спокойствие, докато стигнем точката за хиперпространствен скок — обяви той. — Според графика за дежурствата, който направих, първата вахта е на Азман, останалите са свободни да се занимават, с каквото намерят за добре. Аз ще застъпя след него и дотогава мисля да поговоря с Ишанг.
Тарасу тръгна към каютата си, хораят последва Синд към медицинския отсек, който бяха избрали като спокойно място за разговора си, а Кокорл остана в командната зала с Азман. Светлинните индикатори на таблата проблясваха в спокойния си работен ритъм, стрелките на скалите приспивно потрепваха и двигателите с равномерни тласъци водеха „Хаврия“ напред.
— Трябва да се съберем отново всички, след като се завърнем в Империята — проговори ведът.
— Неминуемо е — съгласи се Кокорл, като го погледна. — И къде смяташ да стане това?
От флуоресцентния блясък на приборите за управление лицето на Азман изглеждаше бледо и изпито. Страните му бяха хлътнали и спокойствието в очите беше изчезнало, заменено с напрежение и неясна тревога, които липсваха преди. Последните няколко дни го бяха променили, сега изглеждаше по-реален и земен. Той свали обръча, пристягащ косите му, и го побутна към джорха, като почука с пръст по обковката на топаза.
— Погледни от обратната страна — каза той и в очите му за миг премина весела искра.
Кокорл обърна диадемата и я разгледа. Шлифованият, меко пречупващ лъчите петоъгълник, беше инкрустиран върху подложка с грапава и неравна на допир повърхност. Въпреки симетричните очертания, придадени й от сребърния обков, напомняше нещо познато.
— Същото е като камъните на Синд и Ишанг — изсъска джорхът. — Скрива се зад правилната форма на метала, но няма съмнение.
Прокара нокът по вдлъбнатите и изпъкнали места на подложката и я приближи до очите си.
— На този кораб родствениците се увеличават неудържимо — той върна обръча на веда. — Както е тръгнало, започвам да се чувствам самотен и изоставен джорх.
Азман се усмихна.
— Поне за себе си съм сигурен, че не съм никакъв родственик с тях, но някаква връзка между нас съществува и трябва да я открием. Затова ще се срещнем пак.
— Не отговори на въпроса ми, къде? — попита Кокорл.
— Във всеки случай няма да бъде на Франар. Хонстел, където отивате ти и Тарасу, също отпада и се досещам само за едно подходящо място — моята планета Каскот. Ще ви дам координатите и ви очаквам там, когато усетите, че е настъпил моментът да ме посетите.
— Дали ще го усетим?
— Не се съмнявам, толкова съвпадения не могат да бъдат дело на случайността.
— Не е необходимо да съм Нарийто на Седемте вихъра, за да го разбера — съгласи се джорхът. — Значи ще се срещнем на Каскот, когато му дойде времето. А сега мисля да отскоча до трапезарията, ще приготвя нещо и за теб.
— А не, благодаря! Донеси ми, ако обичаш, някакъв стандартен набор от синтезатора.
— Синтетика, пфу! — изпръхтя Кокорл с отвращение. — Изглеждаш ми, като че ли си намалил нормалното си тегло, скелетната ти конструкция се очертава вече под кожата.
Той посочи изпъкналите скули на лицето му и изпръхтя неодобрително.
— Нуждаеш от нещо питателно. Какво ще кажеш, да направя ли специално за теб няколко добре опечени пържоли с гъст лютив сос?
— Задължен съм ти за грижите, но по-добре ми донеси нещо синтетично. — споменът за готварските способности на Кокорл беше прекалено пресен.
— Сигурен ли си, че не искаш една сочна, препечена пър…
— Абсолютно — прекъсна го Азман. — Избери от менюто каквото ти хареса.
— Както искаш, човешките същества са учудващо неразумни понякога — отбеляза Кокорл и отиде да вечеря.
Ведът продължи да съзерцава екрана, докато острата миризма на изгоряло от кухненския блок достигна до командния отсек през люка, който Кокорл беше оставил незатворен, а придружаващият я дим нахлу на плътни кълба и го накара да се просълзи. Джорхът влезе, размахвайки лапа пред себе си, а в другата носеше поръчаните ястия във вид на желирани разноцветни купчинки.
— Включих абсорбаторите, но ще им трябва малко време, за да освежат въздуха — извинително каза той.
— Няма нужда да ми съобщаваш, че пак си повредил фурната — обади се Синд зад него.
— Така е, уредите ви за готвене са изключително чувствителни и неиздръжливи. Недоумявам как с несъвършената си техника летите в космоса и по какво чудо този кораб, на чийто борд се намираме, още не се е разпаднал на части.
— Какво се е разпаднало, горим ли? — извика Тарасу от коридора и се закашля от лютивия пушек — Авария ли има?
— Кокорл е готвил. — обясни Синд.
— Мога да си го представя, значи вече нямаме фурна.
— Затова пък имаме вечеря! — бодро каза джорхът.
— И кога ще може да се диша пак? — Тарасу сякаш не оцени по достойнство заслугите му.
— Няма да е много скоро — Ишанг се бе появил тихо като призрак от димната завеса. — Едва ли всичко това е само от някакъв си изгорял уред.
— Хубаво е, че сте тук всички, исках да ви съобщя нещо — каза Синд. — Кокорл, затвори да не влиза повече дим, този ни е достатъчен!
