Токсан нахлузи оковите върху задните лапи на джорха и ги затвори, после скочи, готов да хукне към изхода, но Кокорл продължаваше да лежи. Това му придаде смелост да повтори операцията с предните лапи, след което изтри потта по челото си и въздъхна с облекчение. Приближи се до джорха и го огледа обстойно, а накрая докосна ноздрите му с пръст.
— Имам неприятното чувство, че оттук в недалечно минало е излизал огън — каза той и добави. — А не виждам причина да не излезе и в бъдеще.
— Глупости! Това е уродлив, отвратителен звяр и не мога да разбера откъде се е взел, без да го види никой досега, но не ми разправяй все пак разни измишльотини. Огън, ха!
— Ще го омотаем с веригите и войниците ще го завлекат до Кулата на Зиндар. Тя като че ли е построена точно за него, но бих се почувствал наистина спокоен само ако му сложим нещо огнеупорно върху муцуната, в случай че междувременно се събуди. Ще разпоредя да намерят голям казан, а ти не мърдай оттук.
49
Кенархът се запъти към гаража за роптери, но Синд го спря.
— Изобщо не си мисли да бягаш или да се разправиш с мен. Дори брат ми не знае подробностите и не може да бъде принуден да каже нещо, което не му е известно.
— И през ум не ми минава да постъпя толкова лекомислено.
— Преди да дойда при теб, се свързах със заместника ми по връзките на Сигурността с военните части и го уведомих, че предприемам акция за проверка на висшите сановници по заповед на Кантайрофекса. Наредил съм му при възможен инцидент да арестува участващите в него, включително и мен, което е напълно убедително, за да го накара да действа. Останалите съветници ще бъдат под домашен арест, докато се върне Императорът, когото ще известят незабавно. Съучастниците ти също ще бъдат изолирани, но разликата е, че те ще останат живи.
— Нямам никакви съучастници, нещастнико, можеш да бъдеш сигурен в това!
— При всяко отклонение от споразумението ни ще си понесеш последствията. Освен това си подбирай изразите, когато говориш с мен!
Устните на Лайал бяха изопнати в права черта, но мълчеше, докато се качваха в един от десетината луксозни роптера, паркирани в хангара. Малката яйцевидна кабинка увисна на невидимите си антигравитационни възглавници, придвижи се плавно до изхода и застана на необходимата височина, за да се включи в сложното градско движение, с автоматично регулиране. Движеха се с максималната от трите скорости, разрешени за обикновените жители на града. За да карат по-бързо, кенархът трябваше да даде кода си на висш имперски служител и да се прехвърлят в скоростните платна. Ако използваше личния си код на кенсел, можеше да съобщи на диспечерския електронен център желаната скорост и да премине в специален коридор извън редовния трафик и дори да поиска ръчен контрол, без връзка с автоматичните контролиращи устройства.
Лайал го погледна въпросително, но Синд предпочете да останат на обикновен режим. Нямаше защо да привличат внимание върху себе си още в началото и спокойно се понесоха между хилядите лавиращи около тях роптери. Кенархът нервничеше и едва се сдържаше, докато се рееха ефирно, а той си мислеше, че времето му изтича. Въпреки късния час, в огромния град на столичната планета хората се забавляваха и нощният живот беше в разгара си. Повечето пътници бяха свалили предпазните стъкла на кабините си в нарушение на правилата за безопасност, за да се порадват на хладния вечерен вятър, и до тях долитаха смехът и закачките, които си разменяха приятели и непознати от съседните машини. Според местните жители повеят беше освежаващ, но на чужденците изглеждаше като полъх от отворена фурна и затова те стриктно спазваха инструкциите.
Районите, славещи се с многобройните си увеселителни заведения, скоро останаха зад тях и с приближаването им към двореца роптерите видимо намаляха, а когато го заобиколиха и се насочиха към ниския купол на Архивния център, останаха сами. Преди да навлязат в територията на административното градче, се обади равен и бездушен машинен глас от диспечерския център.
— Работният ден на хранилището е приключил, за справки елате утре в интервала 8–11 часа. Достъпът е забранен без специално разрешение и курсът Ви ще бъде принудително коригиран, ако не го смените. Моля, детерминирайте нов обект от мрежата!
Лайал пъхна личната си карта в процепа отстрани на таблото и гласът замлъкна. Скоро увиснаха пред входа на купола, който отблизо не изглеждаше толкова малък, но и не даваше представа за истинските си размери, скрити в земята на много етажи надолу. Регенерационна система със затворен цикъл поддържаше вътре необходимата чистота, влажност и температура на въздуха, която изискваше информацията, съхранена тук върху всевъзможни носители. От глинени плочки и плетениците на възлописно писмо, приличащи на разноцветни килимчета, до холодискове и кристалограми. Инсталацията беше напълно автономна, но освен нея имаше и няколко обикновени вентилационни шахти, излизащи близо една до друга на повърхността. Те се поддържаха в изправност, въпреки че не се употребяваха.
Мястото, където се събираха гъбовидните глави на отдушниците, снабдени с прахови филтри за защита от честите бури, не се виждаше оттук, но Синд знаеше, че между тях се намира аварийният изход. Той играеше важна роля в един вариант от плана, който бяха разработили с Ишанг. Беше му се обадил от роптера с невинно съобщение от името на кенарха, което щеше да го накара да тръгне насам. Според таймера върху таблото имаше около час и нещо до пристигането на хорая, беше включил и непредвидени обстоятелства, които можеха да забавят него и Лайал. Ишанг имаше копия от картите с кодовете на всички съветници и щеше да влезе в зоната с документите-дубликат на Боргън. Ако не видеше пред входа роптера им, трябваше да се върне в града и да изчака нови съобщения.
Силовата защита на отдушниците и аварийния изход беше абсолютно надеждна, около нея не се мяркаха хора, освен при периодичните технически прегледи и това беше идеално за целите им. Оказваше се, че специалната високоорганизирана техника е по-уязвима от човешкия разум, въпреки неговата мудност и склонност към грешки, но тя беше в крайна сметка творение на същия този интелект.
Канархът доближи херметически затворения люк, сложи картата си на определеното място и металните крила се плъзнаха встрани, но той не влезе в гостоприемно разкрилия се отвор, а застана върху блестящата плоскост под свода и зачака търпеливо. Синд, приел нормалния си образ, пристъпи до него и го погледна с недоумение. Мислеше, че картите с разрешение за достъп са напълно достатъчни, но явно не беше посветен в тайните, които криеше царството на свадливия старик. Сякаш прочел мислите му, Лайал се обърна.
— Извън редовното време за посещения са взети допълнителни предпазни мерки. Ако беше сам, доста щеше да се изпотиш.
— Нали затова те взех с мен, очаквах изненади.
Синд погледна нагоре към просветващата миниатюрна бленда на контролното устройство, което в момента вероятно изследваше и сравняваше биофизичните характеристики на кeнарха със заложените в паметта му.
— Кой може да бъде допуснат, освен теб? — попита той.
— Само Кантайрофексът и някой от заместниците ми, когото избирам и сменям често. Всеки друг досега щеше да е включил алармената система.
— А охраната как влиза?
— Поддържат връзка помежду си, докато следващата група за смяна дойде от двореца дотук — обясненията бяха изречени твърде неохотно. — Нали не възнамеряваш да щурмуваш архива, а само да влезеш с мен, защо ме разпитваш толкова усърдно?
— Забравяш, че евентуално ще изляза без теб и не е излишно да разбера това-онова. Ако се окаже, че си чист, ще си тръгнем заедно и ще забравя излишните подробности, които съм научил.
— В известен смисъл съм „чист“ по твоята терминология, но със сигурност ще ме оставиш долу, за което настоявам.
Синд беше озадачен от безсмислената му настойчивост, но се отказа да го разпитва. Блендата над главите им потъмня и преминаха към следващата врата, която се отвори без проблеми с картата и ги пропусна към обширното фоайе. Дежурният офицер излезе да ги посрещне от кабина с нечупливи, матови и непрозрачни отвън стъкла. Там, в малката зала, се намираше мозъкът на всички поддържащи сградата
