— Влизай вътре! — извика той на Лайал, премина с два скока пространството до завоя и хвърли парализираща газова граната сред войниците. Сподирян от съскането й скочи в асансьора при кенарха, преди тежката врата да се затвори автоматично. Газът беше изпълнил коридора.
— Ще изчакаме малко и ще излезем, като се прочисти въздуха — каза Синд.
— Мога ли да попитам как мисли да се справи твоят брат с цялата останала охрана, а най-вече с Финиър на главния вход?
— Щом не чуваш алармата, значи вече го е направил. Всички системи за сигурност включват изолиране на секторите един от друг, за да не може никой да се измъкне. Точно в това положение са войниците по останалите етажи, но знаят, че се прави проверка и няма да се обезпокоят особено. Бих казал даже, че при слабата дисциплина, в която ги заварих, няма да мръднат от местата си в очакване да мина повторно. Той ще вземе мерки за тях.
— Би трябвало да има подобни на твоите способности и след като те наблюдавах преди малко, няма да питам дали ще може.
— В някои отношения е много по-добър от мен. Мисля, че вече е чисто, стига да няма повреда във вентилационните агрегати — Синд погледна скалите на стената на подемника и отвори вратата. — Според данните за състава на въздуха, все едно че сме на планина.
Войниците във фоайето лежаха разпръснати наоколо с восъчни лица.
— Мъртви ли са? — потрепери Лайал.
— Въпреки твърдото ти убеждение, аз не съм хладнокръвен убиец — намръщи се Синд. — Ще се събудят след няколко часа със схванати мускули и главоболие, като няма да са годни за нищо друго, освен да повръщат през целия ден. Доволен ли си?
— А мен къде ще сложиш? — попита кенархът, значително по-спокоен.
— Може да си избереш удобно място отсега. Не мисля да те удрям, на твоята възраст може да ти дойде в повече.
— Как си се въздържал да не издевателстваш безнаказано над човека, когото мразиш? Ще бъде по- убедително, ако се изправя пред Харамон поне с разбит нос. Не трябва дори за миг да се усъмни, че съм ти съдействал.
— Може да ти разкрася лицето, но едва ли ще бъде нужно. Ако намеря това, за което съм дошъл, Кантайрофексът ще бъде затруднен единствено как да ни се отблагодари за вярната служба.
— По-скоро Империята ще бъде тясна да се скрием от него, а аз не съм и в състояние да се отдалеча — изпъшка Лайал.
— Мислиш, че няма да намеря нищо, което да оправдае действията ми?
— Ще намериш и още как! Няма нужда да си играеш с никакви шифри, може направо да разбиеш вратата на секретния отдел. Впоследствие май ще бъде без значение, дори да си взривил целия Имперски архив.
— Много си странен. Няма ли да ми обясниш?
— Виж сам. Колебая се още, но щом сме стигнали дотук, ще ти помогна да намериш информацията. Вече не съм ти нужен, за да влезеш вътре, и колкото по-скоро свършим, толкова по-добре.
— Набери кода тогава.
Тежката врата се отвори и осветлението на обширната предна зала на секретния отдел се включи.
— Ела с мен, за да ми спестиш излишното ровене в каталозите, но ще ти поогранича движенията преди това — Синд го настани пред пулта на главния терминал и щракна ограничителите на китките и глезените му.
— Не мога да работя така — оплака се Лайал.
— Ти само ще ми казваш какво да правя — Синд застана до него.
Следвайки напътствията на кенарха, той извика списък на файловете, съдържащи материали от интересуващия го период и започна да чете текста. Ръцете му се разтреперваха видимо, колкото повече напредваше, а Лайал седеше тихо, докато свърши и последния пасаж. Синд удари клавиатурата с юмрук, обърна се към него разярен и впи пръсти в гърлото му.
— Ти, гнусен книжен плъх! Очаквал си, че рано или късно ще стигна до теб, и си подготвил всичко това, за да го прочета! Разбира се, че нямаше да ти повярвам и на една дума. Ако ми беше казал предварително, щях да свърша с теб още там, затова беше толкова отзивчив и съгласен на всичко.
— Задушавам се! — задавено изхърка кенархът.
Синд отхлаби хватката си върху набръчкания му врат, колкото да си поеме въздух.
— А аз се хванах на плитките ти лъжи за имплантираното устройство и се учудих, че не знам нищо. Как мога да знам, като всичко е чиста измислица? Ако изобщо имаш нещо имплантирано под белега на сърдечната област, то това е нов камък на мястото на този, с който си се родил.
— Пусни ме! — немощно се размърда Лайал, в напразен опит да се измъкне от ръцете му.
— И ти рискува, заради болните си амбиции, живота на всичките си близки, без да ти мигне окото? На никого не съм дал отрова и единственият, който ще умре, си ти — тук и веднага!
— Провери пак — изкривените устни на кенарха оформиха думите с мъка.
— Какво да проверя? — Синд отпусна шията му.
— Прегледай всичко отначало — дрезгаво каза Лайал. — Ако тези данни са фалшиви, би трябвало да има и истински. Не бих рискувал да държа подправена информация при другата, която Кантайрофексът преглежда често. За тази цел би трябвало да създам два масива — оригинален и един за теб. Знаеш каква е системата на архивиране, виж съдържанието.
Синд се отдръпна, извика справочната картотека и започна да прехвърля информационните банки една след друга.
— Мислех, че си доста наивен и тъп, но ти си повече от това — изграчи Лайал, като движеше бавно глава наляво-надясно и разтриваше шия с окованите си една за друга ръце. — Още повече, че си намерил близнака си, който не фигурира никъде в официалните документи. Ако продължаваш да се съмняваш, да отидем при Боргън, може освен всичко друго да извади от мен камъка, както се изразяваш. Синд Натх, ти си пълен идиот!
Колкото и да беше странно, заядливият шипящ глас и злобният поглед на стареца убедиха Синд. Той се втренчи безизразно в кенарха и застина вцепенен от стоварилата се върху него истина.
— И какво да правя сега? — каза накрая.
— Ако питаш мен, уреди да махнат тази машинка от тялото ми, а ако направиш същото и за семейството ми, ще ти бъда признателен до гроб. Веднага ще заминем някъде по-бързо и от теб.
— Да, Франар вече е нездравословно място.
— Предупредих те, че светът ще ти се види малък. Само не започвай да ме душиш пак! — бързо добави старецът, когато зърна див блясък в очите на Синд.
— Разбра ли нещо? — обади се Ишанг зад тях, спокоен и уверен, както обикновено.
50
— А момичето така ли ще оставим? — извика Браксил възмутен.
— Надявам се, че както е в безсъзнание, ще ти стигне умът да я оковеш — Токсан изчезна, сподирен от презрителното сумтене на Браксил.
Старият благородник се върна заедно с десетина войници и се заеха да увързват джорха с дебелите вериги. После нахлузиха на главата му голям кухненски казан и прокараха крайщата на синджирите през специално пробитите за това дупки покрай ръба му. Кокорл се размърда вяло, но не се събуди.
— Сега го занесете в кулата! — изкомандва Токсан.
Сащисаните войници започнаха да теглят тежкото тяло към стълбите с пъшкане и ругатни.
— Къде е хиртелът? — Браксил се въртеше и надничаше между отломките, докато Токсан го наблюдаваше с усмивка. — Сигурно това чудовище го е изяло.
— Трябва ни едно легло да сложим на него принцеса Тарасу, изпратих да повикат Жреца-лечител.
— Да не искаш да кажеш, че ще я нагласим да лежи тук? В тази стая не е останало нещо здраво, ако забелязваш това, хилаво кречетало!
— Как иначе ще убедим жреца, че е болна, умопомрачена и се налага да стои окована? Сигурно е
